Престъпник или жертва е 16-годишният ученик от Пловдив, задържан миналата седмица за тероризъм? Въпрос, който от няколко дни вълнува обществото. Докато обаче някои медии раздават присъди, а други се опитват да спазват каноните на журналистическата етика, встрани от вниманието остават косвените жертви на ситуацията, а именно съучениците на тийнейджъра. 

Опитите на прокуратурата да запази самоличността му в тайна се провалиха /напълно очаквано/ и в момента училището, в което момчето учи, прилича на разбунен кошер. Опитът деветокласникът да се върне в клас още в понеделник е ударил на камък. След разкриването на самоличността му,  родителите му са побързали да го приберат от обсадената от журналисти гимназия. Недоумение обаче буди факта, че ръководството на училището по никакъв начин не е направило опит да подготви учениците и родителите им за ситуацията.

Самият зам. главен прокурор  Иван Гешев няколко пъти заяви по време на брифинга в Спецпрокуратурата, че момчето е жертва и не бива с него да се държат като с обвиняем. Подобни изявления обаче са чиста проба лицемерие, ако не се вземат адекватни мерки, това в действителност да се случи.

Защото няма никаква логика момчето, обвинено в подготовка на терористичен акт, да се върне в училище сякаш три дни да е бил в болнични и всички да се надяват, че там ще го посрещнат с отворени обятия. Абсолютно нормално е децата да се страхуват, също така е нормално родителите им да са разтревожени. Ситуацията е нова за всички и реакциите ще бъдат разнопосочни. Вероятно част от родителите ще потърсят решение по стария изпитан метон " няма дете- няма проблем" и ще настояват той да бъде преместен в друго училище. Други ще говорят с децата си и ще търсят вариант да помогнат на момчето. Трети ще предпочетата да не се замесват. 

Така или иначе обаче училищното ръководство не може да си позволи да очаква развитието в позата на щраус. А предвид факта, че до този момент с децата от класа не се е срещал и разговорял психолог, означава че някой се опитва да си зарови главата в пясъка. Създаването на общ чат за родители и половинчати обяснения от страна на класната далеч не са достатъчни като реакция. 

Спецпрокуратурата, ДАНС и училищните власти очевидно доста подценяват интелигентността на учениците, тъй като още в събота децата от класа на въпросното дете бяха наясно с цялата ситуация. И най- логичното решение бе да се организират срещи както с родителите, така и с учениците, на които да присъстват психолози. И то още в понеделник. 

Да, алгоритъм за действие в такива сигуации няма, но едва ли някой си мисли, че подобен случай може да бъде неглижиран или подминат с лека ръка. Игнорирането на проблема може да стане причина за създаването на психоза в училището,  тъй като сме свидетели как реагират и младежи, и родителите им при далеч по- елементарни казуси.

Доколко намеренията на вербувания от Ислямска държава пловдивчанин са включвали кървав атентат, ще стане ясно по време на разследването. До този момент прокуратурата не е категорична за плановете му. Но сама по себе си информацията за подготвените взривни устройства, изработени от амониева селитра и пирони, е достатъчно шокираща както са момчетата и момичетата от гимназията, така и за родителите им. 

Случаят е тест за цялото общество. До тук като изключим бащата на момчето, който е реагирал адекватно на ситуацията, всички останали се провалиха.