Обикновено ги наричаме „бедствия“. Стихийни, предизвикани от природата или от случайността, с тях човечеството е свикнало още от време оно. Но човекът като че ли все повече се превръща в бедствие за другите и за самия себе си. И за съжаление този процес се задълбочава. Докъде извънредните случки в Пловдив през отиващата си 2015-а са природно явление и докъде са природно бедствие? Колко литра на квадратен метър за единица време например са природно явление и от колко нагоре вече се превръщат в стихийно бедствие? От кой момент нататък блюстителите на закона от защитници на интересите си се превърнаха в стихийно бедствие за другите, защитавайки себе си.

Хайде да дефинираме кое е бедствие и кое е благодат! Пловдив най-накрая да се определи: ние земеделски район ли сме, как устройваме града си, защо се препълват подлезите, защо трябва да ходим боси и с навити крачоли, защо транспортът спира, а колите се „нагълтват“ и не могат да преминат през локвите и при най-рехавия дъждец.

Вероятно Бог затова си е запушил ушите, защото получава противоречиви молитви.  Земеделците се молят за дъжд, а градоначалниците - за суша…

Всъщност, като се замислим, Г-жа Стихийно бедствие е единственото бедствие, посрещано и изпращано под тепетата с аплодисменти. Но да се върнем към ония, които през годината изправиха косите ни, разтърсиха ни, разгневиха ни, накараха ни да плачем, а някои от тях бяха толкова нелепи, че дори ни разсмяха.

20 август. Пловдив е удавен. Булевардите са превърнати в реки, десетки наводнени улици, под вода са всички подлези в града. Пловдив е непроходим – на места водата стига до половин метър, на други – няма ток. Шахтите са запушени, има паднали дървета. И всичко това – заради 30-минутна буря, разразила се над града.

Часове  наред Пловдив буквално е блокиран. Институциите в него спират да работят. Никой не вдига телефон 112! Аварийните телефони на общинските власти също не работят. Което означава, че Бърза помощ, пожарната и полицията не могат да бъдат сигнализирани за какъвто и да е проблем – даже и за убийство. Гражданска защита също не откликва на сигнали на граждани.

Потопът взима две жертви. Работник в автосервиз почина при токов удар, когато се опита да спре електрозахранването в наводнения обект. Друг 63-годишен мъж загина, след като мълния запали къщата му в пловдивското село Костиево. Младеж по чудо остана жив, след като пострада при скъсани тролейбусни жици в пловдивския район "Северен".

На фона на кошмарното безхаберие и трагедията в семействата на загиналите млад пловдивчанин „премени“ себе си и дъщеря си с плавници, очила и шнорхели,  че  дори и с неопренов костюм. И се снима пред най-пострадалото място в града - подлеза на аптека Марица, където мъж бе заклещен в магазин и се наложи да разбие витрината, за да се измъкне от бързо пълнещото се помещение с вода. Така таткото показа на детето си и на всички пловдивчани как се оцелява в екстремни ситуации – с хумор.

 

Безотговорност, непознаване на физиката, престъпно неглежиране на елементарна безопасност… как да наречем взривовете в Иганово, които през 2015 г. не бяха един и два пъти. Да, и те са бедствия, но свързани преди всичко не с Божията воля, а с човешката небрежност.

На 21 март избухва цех за утилизация на боеприпаси край с. Иганово. Официалната версия за инцидента е производствена авария. След по-малко от месец от склад №835, където се съхраняват противотанкови гранати, отново се чуват взривове. Гръмват около 200 снаряда. Линейки и пожарни хвърчат към селото, евакуират хора. Местните смятат, че причината за взрива е саботаж, защото същия ден заводът е трябвало да започне работа за първи път след експлозиите през март.

И докато още не са заглъхнали думите на експерти, че ще направят всичко необходимо да разкрият причините за пожара и взривовете, последват нови взривове. Този път в съседното село на Иганово - Анево. Тежко ранени са двама чужденци и двама българи. Един загива на полигона на ВМЗ Сопот. Друг от пострадалите остава без ръце, лекарите се борят за живота му. Взривът убиец е причинен от граната, която се е взривила по време на обучение. Загиналият е американец. На мястото на инцидента започват да текат поредните следствени действия.

Загубите от първите взривове са 21 милиона лева. За загубите от вторите точна сума не беше назована. Загубите от третите се измерват в човешки живот, човешки съдби и, разбира се, пари. Само ще добавим, че през последните години при обезвреждане на боеприпаси са загинали 19 души, а 18 са били ранени. И ако повечето други бедствия са свързани с предизвикването на гняв, Иганово е свързано с човешки жертви.

Затова навярно не е случайно, че точно по Коледа в Карлово и Сопот хората изпаднаха отново в паника. Защото пак се чуха взривове. Този път те се оказаха „контролирани“. Според ръководството на "ВМЗ" унищожаването на бракувани боеприпаси се извършва в последните работни дни на 2015 г. с цел по-висока безопасност по време на празничния период. "Същото ръководство увери жителите на населените места и представителите на медиите, че няма причина за безпокойство. Дано!

Месец преди края на тази година още една извънредна ситуация паникьосва пловдивчани и евакуира МОЛ Пловдив. В търговския център се запалва кола с газова уредба, паркирана в подземния паркинг. Петима са обгазени. Има опасност от експлозия.

На място пристигат няколко пожарни автомобила и линейки. Всички клиенти и персоналът на търговските обекти са изведени навън. Няколко души, които са слезли да си вземат автомобилите, са обгазени. Навсякъде е задимено и мирише на кабели. Пред магазина нервно крачат разтревожени родители, които посрещат децата си и ги прегръщат.

В крайна сметка пожарът е овладян, медицински екипи оказват помощ на обгазените. 23-годишен пловдивчанин реагира първи на сигнала за пожар, вижда как от колата излиза дим, съзира пламъците и капещата разтопена пластмаса. Никой от хората, които слизат от колите си, не реагира. Младежът се обажда на 112, а след това съобщава и на охранителите на мола.

Много по-късно младият мъж разбира какъв риск е поел, тъй като докато гасял заедно с охранителите, нямал представа, че колата е с метанова уредба. След като всичко приключва, той е леко обгазен, кашля близо 2 часа, но после се оправя. Слава богу! Този път жертви няма.

Жертви – в буквалния смисъл на думата – няма и при друга извънредна ситуация, на летище Пловдив, станала само седмица преди пожара в мола! Въпреки че повече от 2 часа два самолета с над 300 пътници всъщност са абсолютни жертви - блокирани на аерогарата. Няма кой да ги обслужи! Стоят затворени в самолетите. След 2 часа блокада нещастните пътници от двата самолета са евакуирани. Тогава един от потърпевшите изрича почти крилата мисъл: „В България терористи не ни трябват. Ние сме заложници на безхаберието и чиновниците ни!".

Всъщност заради  съкращенията, предприети от ръководството на аерогарата, няма достатъчно персонал, който да покрива нощната смяна. Летището не разполага с хора, които да прикачат стълбите към самолетите, по които да слязат заложниците. Летището е затворено, тъй като не се поддържа нощна смяна и липсва организация за събирането на персонал в рамките на кратко време. Оказва се, че самолетите са кацнали при липса на всякаква организация за аварийно-спасителната дейност.

На един от тях пътува жена с диабет, която се нуждае от помощ, но заради липсата на служители жената е изведена от самолета с помощта на пожарната, за да не се стигне до фатален изход. Голяма част от пътниците, сред които и малки деца, остават да чакат с часове алтернативен транспорт, който да ги върне до София, където самолетите им от Дубай и Валенсия не успяха да кацнат заради силна буря и бяха пренасочени в Пловдив. 

Защото фарсът не свършва дотук: оказва се, че няма гориво за аварийно кацналите самолети! Над 6 часа пътниците им стоят жадни и гладни, в пълен мрак, на летище с нито един служител и място, откъдето да си купят вода или храна.

И за да е пълен абсурдът, директорът на летище Пловдив Владимир Щърбанов излиза с шокираща позиция по повод ситуацията: Извънредните кацания – само по заявка! Летище Пловдив има работно време и през нощта може да се ползва за аварийно кацане само по заявка, за да може да се гарантира пожарно и аварийно осигуряване…

Ето – заради тази реплика доста се чудехме историята със самолетите дали да не я причислим вместо към извънредните ситуации, към абсурдите на 2015-а. Май повече щеше да им приляга…

Каквато впрочем е и извънредната ситуация с полицейските протести през ноември. Тези, които по презумпция трябва да бдят за спазването на законите в България, спретнаха съвсем незаконни улични протести, след които правителството оттегли от новия бюджет предложенията, насочени към ограничаване на полицейските социални привилегии и реализация на поне частична реформа в системата на МВР. И това ако не е абсурд!

Стотици пловдивски полицаи блокират центъра на Пловдив. Събират се пред Съдебната палата и тръгват по булевард  „6 септември”, а оттам към "Цар Борис III Обединител”. По пътя постоянно се присъединяват още служители на МВР. Движението към двата булеварда е блокирано, а протестиращите се заканват, че ще пускат само линейки и коли на спешна помощ. Това е спонтанният протест на полицаите. И у нас някак си съвсем спонтанно изниква прословутият въпрос на сатирика Ювенал: Кой ще ни пази от пазачите?

Явно правителството не успя да си отговори на въпроса, защото и 26 години след промените, в МВР отново не бяха извършени никакви промени.

Та пак да попитаме: от кой момент нататък блюстителите на закона от защитници на интересите си се превърнаха в стихийно бедствие за другите? Как мислите?

 TNS.bg