Близо 70 декара зелени площи липсват само при 20 проверени жилищни и търговски обекта в Пловдив. Според ландшафтни архитекти, представили свое изследване по време на кръгла маса в Дома на науката и техниката, това се равнява на територията на цял нов градски парк като „Кан Крум“ или „Цар-Симеоновата градина“. Данните показват системно разминаване между нормативно изискуемото озеленяване и реално изпълненото на терен, а според експерти причините са комбинация от слаб контрол, компромиси при проектирането и презастрояване.

Темата за състоянието на зелените площи в жилищните комплекси и търговските обекти събра архитекти, ландшафтни специалисти, граждани и представители на институции на кръгла маса, организирана от Съюза на ландшафтните архитекти – дружество Пловдив (СЛА) и Научно-техническото дружество по озеленяване (НТДО)към Дома на техниката.

На форума присъстваха десетки граждани. Поканени бяха още кметът на Пловдив и общински съветници, но участието на местната власт остана ограничено. В залата имаше представители на дирекция „Екология“, отделни районни кметове и единични представители на Общинския съвет.

В центъра на представеното изследване, изготвено от СЛА и НТДО, бяха 20 обекта – търговски комплекси, жилищни сгради и дворищни пространства, при които според тях има сериозни нарушения на нормативите за озеленяване. Данните им показват, че само при 11 търговски обекта липсват близо 35 декара зелени площи, а при седем жилищни комплекса – още около 34 декара.

Като пример бе посочен обект на известна верига хранителни магазини в район „Северен“, където според представените документи устройствените показатели изискват 20% озеленяване, а по одобрения проект са заложени 12,6%. Въпреки това проектът е преминал през експертен съвет и е получил разрешение за строеж. Друг показан случай бе този с търговски център, при който в изчисленията за озеленяване са били включени и общински терени извън границите на частния имот.

Най-сериозните критики бяха насочени към презастрояването в район „Западен“ и зоната край Гребната база. Според участниците терени, предвидени за зелени площи и отдих, постепенно са били трансформирани в зони за строителство, а съществувала преди години дървесна растителност е изчезнала.

„Кой открадна зелената система на Пловдив?“ – с този въпрос дългогодишният  специалист по озеленяване Станислав Станов обобщи проблема пред залата. По думите му разрушаването на зелената система не е процес от последните години, а започва още в края на 70-те и началото на 80-те години, когато озеленяването постепенно отстъпва място на строителството.

Особено показателни бяха признанията, дошли от самата професионална общност. Архитекти и ландшафтни специалисти публично признаха, че системата допуска сериозни компромиси – от етапа на проектиране до приемането на обектите. Един от архитектите заяви директно: „Ние сме виновни“, посочвайки, че в практика  има случаи, при които проектите се изготвят според желанието на инвеститорите, а контролът е формален.

Ландшафтни архитекти също признаха, че има случаи, в които се допуска „фиктивно озеленяване“ – зелени площи върху подземни гаражи с минимален почвен слой, при които реалното развитие на растителност е почти невъзможно. По време на дискусията бе коментирано и че често Акт 15 се подписва без реална проверка дали зелените площи са изпълнени по проект.

Сериозна критика към начина, по който се управлява зелената система, отправи и кметът на район „Западен“. Според Тони Стойчева Пловдив развива зелената си система „на парче“, без цялостна стратегия и без реална политика по поддръжка и опазване. Тя даде пример със съхнещи дървета край зоопарка и Гребната база, както и с масовата практика разрешения за строеж на голяма община да се издават преди разрешенията за премахване на дървета. Така след построяването на сградите премахването на растителността става неизбежно за районните администрации.

Дискусията многократно се върна и към връзката между зелената система и качеството на въздуха. Граждани настояха за повече измервателни станции и по-голяма публичност на данните за замърсяването по квартали. Част от присъстващите обаче подчертаха, че измерването само по себе си няма да реши проблема, ако градът продължава да губи зелени площи.

По време на форума бе припомнено и че още през 2013 година Община Пловдив е разполагала с цялостна програма за развитие и опазване на зелената система, разработена с участието на експерти. Според участниците документът е останал „само на хартия“, без реално приложение.

В края на срещата специалистите се обединиха около необходимостта от по-строг контрол, законодателни промени и ясна стратегия за опазване на зелената система. Атмосферата в залата обаче показа и друго – че темата отдавна е излязла извън рамките на професионален спор и се превръща в обществен конфликт за това какъв град ще бъде Пловдив след години.

Бе дадена заявка за организирането и на кръгла маса, която да е фокусирана върху проблема с озеленяването на публичните пространства в Пловдив.