Историите са хиляди - за смърт, за унищожение, за спасение, за вяра, за надежда и любов. Всички те са с един адрес - Бейрут. Градът, който преживя една от най- големите трагедии в човешката история. Жертвите са над 150 души, повече от 100 са безследно изчезнали, ранените са над 5 000. Повече от четвърт милион души са останали без покрив. 

Това е разказа на Яра, която живее със семейството си в Бейрут. Тя и съпругът й оцеляват по чудо, макар че само една сграда ги дели от пристанището, където избухна чудовищната експлозия. Домът им е унищожен, загубили са всичко което имат. Казва, че са им останали само любовта и надеждата. Които за тях са ВСИЧКО. 

 

Нашето  семейство, както много други, преживя ужаса от това престъпление.  Бейрут преживя нещо невъобразимо, неща, които никой човек не би трябвало да преживее. Сега ни останахме само ние. Сред всички сълзи, шок и унищожение остава само чиста ЛЮБОВ. Камил, Мирна, Еди, Яра, Джордж, Мишел и всеки един бейрутец, бих искал да можем да ви назовем всички, вие сте толкова обичани и толкова ценни.

"Мислех за този пост много ... дали да говоря или не. Но тогава осъзнах, че трябва, тъй като това е третата най-голяма експлозия в света и хората, живеещи на първа линия,  не оцеляха да разкажат историята си.
Ние живеем в Gemayzeh, на предната линия, обърната към пристанището и има само една сграда, която ни дели от него. Всички бяхме у дома, когато се случи първият взрив. Всички се втурнахме към балкона, за да видим какво се случва ... в момента, когато излязохме навън, видяхме втория взрив със собствените си очи !! Все още виждам ужасеното изражение на моя съпруг, той едва се обърна и изкрещя: БЯГАЙ!!! и за секунда бяхме изхвърлени на 7 метра назад в това, което някога беше домът ни ...

Чудо е, че все още сме живи. Но това не беше краят. Борбата беше да се стигне до болница, която за щастие не беше унищожена от експлозията. Загубихме телефоните си, тръгнахме по отделни пътища, мъжът ми се втурна да спасява брат си, а аз майка му, тъй като бяхме по-леко пострадали. Приятели и семейството ни са решили , че сме мъртви, защото с часове не са успели да се свържат с нас. Най- сетне на улицата видях приятел с телефон и го помолих да се обади на баща ми, за което благодаря на Бога. Едва успяхме да стигнем до болницата. Там се погрижиха за всички, травмирани сме за цял живот, но живи !! Много хора обаче не са !! Плача докато пиша това. "

Надяваме се, че сега страната ни ще има алтернатива и управление, което ще изгражда нацията, което  цени хората и не унищожава домовете им и не рискува живота им от корупция и пренебрежение. Младежта ни е 100 пъти по-силна. Нашата светлина ще ги пази. Любовта е нашата надежда в тъмното. И това не може да бъде унищожено. Любовта ни може само да се увеличава. Продължаваме!