Това е една зловеща история за пропилени човешки съдби. Такава, в която хората са разменна стока, в която няма съвест, а единствените правила са тези на бизнеса. История, в която се търгува с животи.

Оливия Рамия Танер е една от тях. Младата жена расте като едно прекрасно момиче в предградията на Цюрих. Има прекрасен живот, добро семейство, близки, приятели…

Има една малка подробност - Оливия е осиновена. Нейната сестра Жералдин – също. Това не би трябвало да има значение. Малките момичета са получили прекрасен шанс. И тук приказката, наподобяваща сюжета на мюзикъла "Ани" приключва.

Оливия не знае истинското си име. Не знае истинските си родители. Не знае нищо за себе си. С една дума - не знае дали съществува изобщо. Един ден, когато вече е голяма жена, решава да разбере повече за биологичните си родители и предприема пътуване до Шри Ланка. Преди това наема частен детектив, който да и помогне в търсенето.

Той намира майката на Жералдин, но от тази на Оливия няма и следа. Затова младата жена решава сама да пътува до Шри Ланка, да посети болницата в Ратнапура, където, според документите, е била родена, и да научи коя е.

Тогава разбира, че всичко, което знае за произхода си, е пълна лъжа. Осиновяването и било част от нелегална схема. Удостоверението и за раждане било фалшиво. Оливия изобщо не е била регистрирана в списъка на ражданията в лечебното заведение. Не фигурирала в документите на местните и националните служби в Шри Ланка. Оливия просто не съществувала. Вероятно собствената и рождена дата е била подменена, името и… всичко.

Година след шока, Оливия разбира, че не е единственият човек с подобна съдба. Холандска телевизия показва едно стряскащо проучване. Доклад на швейцарския кантон Санкт Гален потвърждава разкритията, които самата Оливия е направила. Предполага се, че през периода между 1970 и 1990 година до 70% от осиновяванията на деца от Шри Ланка от родители в Швейцария са били нелегални.

Тогава са били осиновени около 11 000 бебета. 11 000 съдби. 11 000 души, които днес не знаят нищо за себе си, защото животът, който са водили до този момент, е бил пълна лъжа, сътворена за нечие чуждо удобство.

Фалшифицираните документи за самоличност на Оливия са били доставени от Даун да Силва - местна жена с големи връзки. Тя установила контакт с родителите на Оливия, които вече били подали молба за осиновяване пред посолството на Шри Ланка в Женева.

Нещата стават още по-зловещи. Корумпирани медицински сестри в Шри Ланка обяснявали на майките, че децата им са починали при раждането или че децата са тежко увредени и имат нужда от специални медицински грижи, а после бързо давали новородените за осиновяване, пишат от "Дойче веле".

Сътрудници на съмнителни посреднически агенции за осиновявания са издирвали из бедняшките квартали такива жени, убеждавайки ги да подпишат документите за отказ от родителски права.

Смята се, че по онова време е имало и "ферми за бебета", изградени специално за случая, където се "произвеждали" бебета по поръчка. Бебета "за износ". Човешки съдби на конвейер.

В доклада на Санкт Гален изпъква едно име - Алис Хонегер. Жената е работила като посредник в най-голямата служба за осиновяване в Швейцария. Получавала за своите услуги 97 000 долара годишно. Днес вече не е сред живите. Починала е през 1996 година. Била е една доста заможна жена, която обаче не е имала капка морал.

Морал нямат и останалите участници по веригата. Много от служителите посредници са на мнение, че са извършили едно добро дело. Дали са шанс за по-добър живот на някое новородено дете, а това вероятно помага за спокойния сън и чистата съвест. Нещата, обаче, вероятно имат по-различен облик. Защото никой не може да изтрие майките, чиито деца са били отнети. Никой не може да върне изгубените години. Никой не може да ти върне живота, да сглоби семейството ти отново. Но пък всичко е чудесно, нали? Защото това е една добра кауза! Спете спокойно.