Пловдивската боксьорка Венелина Поптолева спечели сребърен медал на Европейското първенство по бокс в Будва, Черна гора. Пловдивчанката загуби на финала от опитната Тетяна Коб от Украйна, която е два пъти европейски шампион и бронзова медалистка от Световно. Пловдивчанката има доста интересна история тя не се състезава 5 години, но през тази година се завръща на ринга и още във втория и турнир – Европейското в Черна гора успява да спечели сребърен медал. От две години Венелина Поптолева е и войник тя служи като редник в Съвместно командване на специалните операции в Пловдив. Венелина Поптолева е откърмена с бокса нейн баща е Валентин Поптолев - бивш републикански шампион, участник на европейски и световни първенства при мъжете. През кариерата си пловдивската боксьорка е ставала и световна шампионка за девойки през 2013-а година. 

Медалистката от Европейското първенство по бокс даде интервю пред TrafficNews.

- Как започна с бокса и какви бяха твоите първи стъпки в този спорт? 

- Започнах в бокса първоначално като наблюдател, защото баща ми е бивш боксьор. Сегашния ми треньор Арман беше тогава състезател и покрай двамата се запалих по спорта. Усетих, че това е моят спорт. Тренирах 7 години баскетбол, но понеже нямах качествата там и се отказах. Тренирала съм и гимнастика като по-малка. 

- През 2013-а година ставаш световна шампионка за девойки. 

- Винаги ходя амбицирана за състезания, но никога не обичам да си правя някакви големи планове. Трябва да се гледа стъпка по стъпка, за да не се разочароваш. Може би още не мога да кажа какво е да си световен шампион, защото още не съм го осъзнала. Знам, че има още много неща, които могат да се постигнат. Имам по-големи амбиции и ако стана световна шампионка при жените в бокса ще съм по-доволна от себе си.

- Колкото години си в бокса?

- От малка започнах да тренирам, но тогава не ми и обръщаха внимание и не ме вземаха насериозно. Вече близо от 15 години съм в бокса. 

- Спечели сребро на Европейското първенство по бокс в Будва, Черна гора. Кака премина първенството? 

- Състезанието беше много добре организирано. Всичко беше на ниво, имаше хубава атмосфера и залата беше пълна. Доволна съм от себе си, защото се завръщах след една много дълга пауза. Пет години не се състезавах и това за мен беше доста голямо постижение. Във финала играх срещу опитната украинка Тетяна Коб, която е доста титулуван състезател. Участвала е три пъти на Олимпийски игри, има медали от Световни и Европейски първенства. Още веднъж бях играла срещу нея и тогава отново ме победи. Като цяло очаквах да ми е доста трудно, но не беше неопределимо и не ми стигна съвсем малко за европейската титла.

- Как се отразява на един спортист такава дълга пауза от пет години извън бокса? 

- Доста зле чувствах се все едно съм дете, което прохожда в бокса. Доста си далеч от спортна кондиция. Тази година започнах да се състезавам. Европейското беше едва второто ми състезание за годината, а преди това играх само една среща. Като цяло не отидох с някакви големи очаквания, но някак си вътрешно се бях мотивирала и знаех, че ще постигна резултати.

- Как се присъедини към Специалните части?

- Стана супер случайно исках да пробвам някаква по-динамична работа, защото скучните неща не са по моя вкус, а тогава бях и извън спорта. Реших, че е нещо по-интересно и динамично. Това не е като нормална работа има доста интересни неща. Харесва ми много стрелбата. По-деен човек съм и това е алтернатива на спорта. Вече две години служа в Специалните части. По-скоро спортът е по-голяма част от моя живот. В момента съм много амбицирана да участвам в Олимпийските игри през 2024г. в Париж. Има година и половина до тях и се надявам да съм здрава и да спечеля квота. 

- Каквото ти предстои през Новата година?

- През февруари ще се проведе международният турнир "Странджа", който е най-големият турнир на Балканите. Март месец предстои Световно първенство, а през юни месец има Европейски олимпийски игри, а там се печелят квоти за Олимпиадата и към тях се целя, но гледам всичко стъпка по стъпка и с правилна методика мисля, че нещата ще се получат. 

- Каква е основната ти цел?

- Да взема квота за Олимпиадата в Париж и медал. Най-важното е да сме здрави и с правилна подготовка и малко късмет нещата могат да се получат.

- Странно ли е да те наричат войник? 

- Да, аз все още не мога да свикна и ми е странно, защото съм далеч от тези чисто военни неща. В работата обаче има много интересни неща и много позитиви. 

- Тренираш и деца, смяташ ли да продължиш с треньорството и след края на кариерата си? 

- Да, разбира се и аз имам точно такова образование за треньор и учител. Вече близо 7 години провеждам тренировки с деца. Харесва ми много и ми доставя удоволствие да придавам знание на талантите. 

- Какво ще си пожелаеш за Новата година? 

- Най-вече да съм здрава, защото имам една контузия и искам да се възстановя от нея. Пожелавам си да постигна още спортни резултати, защото съм много мотивирана за успехи.