Вече три години женският волейболен тим на Марица е абсолютен хегемон в България. Жълто-сините грабнаха три поредни титли, сега гледат и към поредните си изпитания в Шампионската лига. Безспорно с огромна заслуга за успеха на проекта, започнат в края на миналото десетилетие от президента Илия Динков, е старши треньорът Иван Петков. Той е начело на тима повече от 10 години и е символ на постоянството и упоритостта, с които клубът успя да изгради една широка печеливша основа. От осем месеца обаче Петков трябва да съчетава професионалните си задължения с грижите за малкия Григор, с който го дари неговата съпруга – волейболистката от отбора Таня Събкова. Тя се завръща след майчинството и през новия сезон отново ще бъде част от Марица.

Като състезател Иван е играл за Локомотив Пд, Козлодуй и Металик Сопот, но контузия слага край на волейболната му кариера едва на 22 години. След това се захваща с треньорска дейност, като от самото начало е неизменно в Марица. Първата година води 15 и 17-годишните, а от втората поема и женския тим, който също е съставен предимно от девойки. Амбициите ми винаги са били да гоня най-високо ниво. Правил съм много компромиси с живота си, но волейболът е голямата ми любов. До момента съм удовлетворен от начина, по който се развиват нещата, но идеята ми е постоянно да надграждаме. Не съм от хората, които се задоволяват с постигнатото. Искам да растем все повече и повече, всяка година да качваме по едно стъпало. Благодарение на президента Илия Динков, мениджъра Борис Халачев, други важни хора зад кадър и всички останали треньори в школата изградихме един страхотен колектив и се разпростряхме на много широка основа. В началото ни бе трудно, изпадали сме в тежки ситуации, всичко това сме го изстрадали. Но като организация, начин на работа и условия вече не отстъпваме на водещите отбори, разказва Иван пред TrafficNews.bg.

Играем мачове срещу силни европейски отбори и от тях черпим най-доброто. Създаваме си кадри и треньори. Това е правилния път, но ни трябва още време. Винаги ще има нещо, което трябва да наслагваме. Искаме тази година ако можем да влезем в групите на Шампионската лига, ако не – да изиграем повече мачове в турнира на ЦЕВ. Надявам се да ни приемат и в Средноевропейската лига, за да може нашите състезателки още повече на растат и се развиват в европейска обстановка, казва още Иван.

Преди известно време малко не му достигна да поеме националния женски отбор. Иван Сеферинов бе предпочетен с 9:8 гласа на заседанието на УС, проведено в Пловдив. Разбира се за всеки треньор това е привилегия, но не го мисля. И тогава не съм го мислил и не ми беше приоритет – дори бях изненадан от номинацията ми. Предствителния тим за мен е една перспектива, която съм готов да поема, ако е рекъл Господ. Но не ми е фиксидея, коментира треньорът на Марица.

С Таня се познават отдавна – тя е от школата на Марица, но е играла и в Левски и в чужбина. Всъщност след завръщането и жълто-сините грабнаха първата си титла преди три години. Оттогава датират и по-близките им отношения, прераснали в сключване на брак миналото лято. Раждането на Григор на 2 декември 2016-та промени много неща, признава Иван. Започваш да мислиш основно за него, да разграничаваш личния с професионалния живот. Но пък дава страхотен стимул. Трудности има, но се преодоляват с мотивация, споделя треньорът. Просто трябва по-голяма организация и повече енергия, но нещата могат да се съчетават, допълва Таня.

Всъщност Григор засега неотлъчно следва мама и татко в залата. Докато те тренират – той е навън с баба си. Иван много ми помага в грижите за малкия, не знам как щях да се оправя без него, продължава Таня. Честно казано, повече аз го гледам, смее се Иван. Шегувам се, разбира се, разпределяме си отговорностите. В един момент може да имаме повече ангажименти, ще тръгваме по турнири и мачове, но има и баби да помагат. Основно обаче грижите са наши.

Петков признава, че не е лесно да бъде треньор на съпругата си. Трябва да внимаваме в тази посока, защото има хора, които по различен начин виждат нещата. Двамата сме професионалисти, в крайна сметка с това си вадим хляба. Реалисти сме – когато сме в залата е едно – извън залата е съвсем различно. Трябва да разграничаваме тези неща и засега успяваме. Трудно е да бъдем и професионално и лично в един отбор. Но с усилия и професионализъм ще се опитаме да вървим напред. Не сме първите в такава ситуация, няма и да сме последните. Волейболът е професията ни и у дома говорим за него, но не и за отбора. Таня е човек, който умее да се изключва и да не поема информация, която не я интересува. Тя е последната, която разбира някои неща, които се случват в клуба. Хората си мислят, че знае и научава първа всичко, но тя го разбира последна. Трябва да е ясно, че преди всичко сме професионалисти, коментира наставникът на Марица.

По-добър треньор или по-добър съпруг е Иван? За мен е много добър треньор, веднага отговаря Таня. Разбира се, че е и добър съпруг щом съм избрала да прекарам живота си с него. Слушам го и у дома и в залата, допълва тя. Състезателката признава, че волейболът и е липсвал много по време на бременността. Надявам се всичко да е наред и да навляза във форма, да се сработим с новите момичета, с които не съм играла. Не е лесно с детето, но всичко може да се съчетае. В началото след раждането беше по-голям стрес за нас, което е нормално, но сега Григор е много послушен и не ни създава никакви проблеми, пък и с времето се свиква, казва с усмивка Таня.

Извън спорта двамата с Иван обичат да се разхождат и да пътуват, за да разнообразяват ежедневието си от волейбола. С него не беше любов от пръв поглед, тъй като се познавахме отдавна. Всъщност нещата между нас се развиха към края на първия ни шампионски сезон в Марица. Не съм очаквала, че можем да бъдем задно, но всичко се разви много бързо и съм много щастлива, допълва Таня. Въпреки раждането тя не загърбва възможността и амбицията да играе на по-високо ниво в чужбина. И не пропуска да намекне да очакваме още едно волейболно попълнение с фамилията Петкови.