Днес се навършват 80 години от рождението на една от най-големите легенди на българския футбол Георги Аспарухов - Гунди. Всъщност голяма роля в неговата кариера е периодът му в Пловдив, където играе за Ботев между 1961 и 1963. Имено този престой оказва сериозно влияние върху неговата кариера и той върнат бързо в Левски, въпреки че според много ветерани Гунди е искал да остане в Пловдив.

Гунди е юноша на Левски и стартира кариерата си през сезон 1959-1960 и след това записва 25 мача и вкарва 7 гола, но не е сред основните играчи. 

През 1961-1962 отбива военната си служба и играе за Ботев. В Пловдив Гунди харесва много града, но престоят му първоначално не тръгва никак гладко. В Ботев вече има утвърдени изключително силни играчи - Динко Дерменджиев - Чико, Георги Попов - Тумби, Иван Сотиров - Албанеца, а от София пристига и Георги Харалампиев - Ампето. 

Гунди не започва добре и треньорът Георги Генов - Джогата е близо до това да го изгони. Неговият помощник Стефан Паунов обаче е категоричен, че това момче ще стане един от най-добрите. Трябва му само малко време. 

Точна така и става Гунди блесва за първи път именно в Ботев. Той не играе пълен сезон през кампанията 1961-1962, защото тогава има мачове и за Левски. Но постепенно започва да показва добри игри. 

Във въпросния сезон играе в 14 двубоя и вкарва 5 гола. 

Аспарухов е в основата на втория трофей в историята на Ботев - Купата на Съветската армия през въпросния сезон. Той започва финала срещу Дунав като титуляр и играе цял мач, а в 33-та минута участва в първия гол на Ботев, а комбинацията между него Тумби и Чико, а голмайстор Дерменджиев. Всъщност тази комбинация ще стане нарицателна за феновете, които измислят култовото скандиране "Чико-Тумби-Гунди-гол". 

След спечелването на трофея Гунди вече все повече се легитимира в състава и пасва идеално в нападението на "канарчетата". 

Спечелването на трофея от 1962г. осигурява и участие в евротурнирите за пловдивчани. Това е официален дебют на Ботев в Европа, а тимът играе в турнира за Купата на носители на купи. 

В следващия сезон 1962-1963 Гунди вече е във вихъра си и изиграва най-силния си сезон от началото на кариерата си. Вкарва 16 гола в 27 мача в елита. Ботев се бори до последно за титлата с пловдивския Спартак. Тимът губи титлата с 3 точки, но прави страхотен сезон. 

Ботев отново играе финал и в турнира за Купата на съветската армия, но губи финала от Славия с 0:2. 

В евротурнирите Ботев също е на ниво и достига до четвъртфиналите на Купата на носителите на купи и то в дебюта си в Европа. 

Аспарухов вкарва първия гол в историята на Ботев в евротурнирите и открива резултата в 33-та минута при гостуването на Стяуа в Букурещ. Той бележи и още един гол в срещата, която е загубена от Ботев с 2:3.

В реванша Георги Аспарухов вкарва хеттрик и се превръща в първия играч с хеттрик за Ботев в евротурнирите. Ботев бие с 5:1 в двубоя и продължава напред.

В следващия мач Аспарухов се разписва веднъж и срещу Шамроук Роувърс, който също е отстранен.

Ботев достига до четвъртфинал срещу Атлетико Мадрид, а в първия мач прави 1:1 на Колежа. На реванша тимът губи с 0:4, но и до ден днешен четвъртфинал в КНК си остава най-предното класиране на Ботев в евротурнирите. 

Гунди става голмайстор в турнира за Купата на носители на купи във въпросния сезон с 6 гола. Той остава и играчът с най-много голове в Европа за Ботев - 6. 

През сезон 1963-1964 Гунди играе за Ботев и записва 6 мача и 4 гола, но е върнат в Левски. Според спомените на много от ветераните на Ботев Гунди не е искал да се връща в Левски, а да остане в Пловдив. 

Завръщайки се в Левски Гунди става безспорно най-голямата легенда на клуба за всички времена. Вкарва близо 120 гола в 176 мача във футболния ни елит. Искан е и от гранд като Милан, но тогава е невъзможно български футболист да излезе в чужбина. 

В националния отбор има 49 мача и 18 гола и участва на три световни първенства 1962, 1966 и 1970. 

За съжаление Гунди умира едва на 28 години при катастрофа на прохода Витиня заедно с друга легендарна фигура на Левски и Локомотив София Никола Котков.

Поклонението им е забранено заради трагедия със съветски космонавти, но на Герена се стичат стотици хиляди, които изпращат Гунди и Котков.