Железният защитник на Марица, ЦСКА и националния отбор Красимир Чомаков официално се сбогува с футбола като играч. Той разчувства стотици свои фенове и бивши съотборници на бенефиса си по случай официалното си прекратяване на кариерата на стадион Марица, на който проходи в големия футбол. След емоционалното за него и за всички събитие Краси говори за чувствата, които го вълнуват, за футбола, за бъдещето и амбициите си и за предстоящото световно първенство в Русия.

- Това е краят на една дълга кариера. Какво е чувството? Доволен ли сте от това, което се случи на стадион Марица?

Дълга и успешна, бих казал. Искам да благодаря на всички, които бяха на стадиона, независимо от лошото време. Всеки даде максимума от себе си. Някои момчета пътуваха от чужбина специално за моя бенефис и искам още веднъж да им благодаря. Получи се един празник за мен, за тях, надявам се и хората на стадиона да са останали доволни.

- Трудно ли се организира един подобен мач?

Трудно е, когато срещаш пречки, а аз не срещнах такива. Благодаря на всички, че бяхме заедно.

- Има ли някой по-значим момент, който да откроите през всичките тези години?

Може би преминаването ми в ЦСКА. След това и заминаването ми за чужбина, за което никога не бях мечтал. Но може би най-голямото удовлетворение и щастие за мен беше да облека националната фланелка на България. Според мен по-велико от това няма.

- Кой от отборите, в които сте играл ви е най на сърце?

На сърцето имам три отбора – Марица, Ливърпул и ЦСКА. Така съм си ги наредил.

- Ливърпул върви добре, но ще се върне ли славата на Марица и ЦСКА ще стане ли скоро шампион?

Да се надяваме. Пожелавам го и на двата отбора. В ЦСКА се играе само за победа и първото място.

- Следите ли ситуацията в ЦСКА?

Разбира се, докато съм в Италия всеки ден чета български спорт, интересувам се. Надявам се с идването на Гриша Ганчев нещата да потръгнат. Той е сериозен човек. Може би след една-две години ще бъдем на нивото на Лудогорец?

- А този отбор може ли да бъде спрян?

Защо не? Няма непобедими на този свят.

- Приключвате с футболната си кариера. За последно бяхте играещ треньор в Италия. А сега накъде?

Надявам се да продължа - амбициран съм. Гоня си целите, надявам се да се реализирам и като треньор.

- Това ли беше мечтания край на кариерата ви – да отбележите голове с екипа и на Марица и на ЦСКА?

Трудно ми беше да отбележа гол, честно казано, но наистина това бе мечтата ми.

- Можем ли да ви видим като треньор и в България?

Защо не?! Никой не знае, съдбата ще покаже.

- Точно преди началото на бенефиса ви заваля дъжд. Спомняте ли си на кой друг бенефис се случи това?

Спомням си, разбира се. Точно на бенефиса на великия Христо Стоичков. Бях там, и там имаше габа гайди. Точно това се случи и днес, но дано да върви по вода.

- Май след десетина години няма да имаме чак толкова големи имена, които да почитаме с подобни бенефиси. Такава ли е ситуацията според вас?

Да се надяваме, че момчетата, които играят футбол ще направят успешна кариера и един ден да се радваме на още по-големи бенефиси.

- Виждате ли светлина в тунела за българския футбол?

Светлина винаги има, само трябва да се работи със сърце и душа.

- Къде ви се работи повече – в България или Италия?

Няма никакво значение. Важното е да срещна хората, които искат да се развиват с мен.

- За кой сме на световното?

За Англия, естествено.

- А според вас кои са фаворитите?

Според мен – Бразилия, Аржентина и Испания, да не подценяваме и Германия. Защото всички играят, накрая печели Германия. Но аз съм винаги за Англия. Надявам се да се получи интересно световно първенство.

- Според вас кой отбор ще бъде приятната изненада?

Според мен Белгия.

- Кога ще видим България на голямо първенство?

Надявам се в най-скоро време – зависи от националния селекционер и момчетата, които са повикани. Ако те не вярваме – нищо няма да се получи.