Босовете на Лудогорец, Левски и ЦСКА си стиснаха ръцете и обещаха да не купуват мачове и съдии и да играят феърплей. Направиха го на среща при премиера Бойко Борисов. От този емблематичен за футболната ни история момент логично произтичат поне 5 въпроса:

1. Толкова необходим ли бе премиерът, за да подтикне клубните началници към този свещен акт. Не беше ли по-логично да го бяха осъществили сами, помежду си, и в присъствието и на останалите президенти на клубове. Все пак в Първа лига има още 11 отбора.

2. След пакта за некупуване на мачове и съдии и обещанието да се играе феърплей, изниква логичното питане: Как е било досега?

3. Защо само босовете на три отбора дават въпросния обет. Това означава ли, че само те са купували мачове?

4. Означава ли също така, че президентите на останалите 11 отбора в Първа лига нямат ангажимент към пакта?

5. Президентите на Лудогорец, ЦСКА и Левски винаги са твърдяли, че играят честно. Защо тогава бе необходимо подобно обещание?

Комисиите по феърплей и разследващите органи за нередности във футбола ни спокойно биха могли да се разпуснат и да престанат да търсят призраци. И без това нищо не откриваха досега. Оттук нататък няма да има работа за тях. Все пак трябва да вярваме на Кирил Домусчиев, Гриша Ганчев и Васил Божков, нали? Пък и пактът бе сключен не в някоя Сръбска скара, а при премиера.