Винаги сме празнували 22-и септември и Независимостта, някак си като съпътстващ празник, който остава в сянката на 3-и март и на Съединението на България. В същото време, през 1908 г. това е денят, на който България се появява на картата на Европа и бързо е призната от тогавашните Велики сили. Смятам, че е много важно като четем историята да търсим смисъла й в днешния ден.

Преди 107 г. сме били изправени пред задачата да направим последната крачка към това да сме равни с другите народи в Европа. Със смелост и добра дипломация сме успели. Няколко години по-късно излизаме в трудна ситуация от Балканските войни. Историята на България е низ от успехи и трудности. Такава е и историята на Пловдив. Искам да ви споделя накратко поуките за днешния ден на Пловдив, които виждам в историята.

Първата поука е да се уважаваме едни други и да не отричаме постигнатото. Ако го отричаме, всеки път ще започваме отначало. Смятам, че Пловдив го чакат добри години и че имаме много дефекти и грешки, които трябва да поправим. Казах вече, че ни трябва нова енергия, нов кмет и общинско управление, които подкрепят пловдивчани, вместо като сегашните да изискват обожание и подчинение. Трябва да имаме волята да коригираме допуснатите грешки, особено когато те са персонални. В Пловдив, никой не е по-важен от Пловдив. Поради това нито сегашният кмет, нито заместниците му, нито който и да било, може да си позволи да обижда пловдивчани, да ги разделя на “наши” и “ваши” и да си приписва всички заслуги за развитието на града.

Пловдив има нужда от ново лидерство и нов управленски екип, който чува хората и се съобразява с мнението им, а не от смяна на посоката. Тя е ясна, трябва да я следваме и знаем как да постигнем успех. Важно е да не пилеем енергията си и пловдивчани да бъдат включени в развитието на града, а не да бъдат поставяни в позицията на зрители.

Втората поука е, че трябва подкрепяме усилията на съгражданите си. Днес, за разлика от началото на XX век, спокойствието на България и националните ни интереси са защитени в Европейския съюз. Остава да си свършим нашата си работа. Трябва през институциите, а в Пловдив това е общината, да подкрепим отделния човек, семейния бизнес, местните фирми и да насърчим всички да успяват и да се развиват.

Днешният свят е сложен, изпълнен с конфликти, но България и ние пловдивчани имаме основания да сме спокойни, уверени в бъдещето. Много е важно и да сме търпеливи. Нетърпението винаги ни е изигравало лоша шега. Ако си вършим работата уверено и методично успехите ще дойдат. И в природата, и в живота, нищо не става от раз, с магическа пръчка. Всеки от нас открива това по различен начин. Аз съм го открил отдавна още в спорта. Успехите, които съм постигнал, дойдоха след месеци и дори години на упорит труд и уважение към хората, с които съм работил. Не знам дали това ви звучи остаряло, дали е правилно или не, но е вярно. Убеден съм, че търпението и уважението към околните са нещо, от което печелят всички.

Заветът на независимостта днес, когато България и свободна и независима е, тук на нашето си ниво, в Пловдив, да помогнем максимално на отделния човек да успява и да се чувства горд и независим.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg