Механизмът за сътрудничество и проверка, по-известен като мониторинг на правораздавателната система, трябва повече да не се прилага спрямо България, реши днес Европейската комисия. Комисията обаче няма сама да вземе това решение, а ще се съобрази и с мнението на Европейския парламент и Европейския съвет на държавните лидери на 27-те страни членки.

В съобщението на комисията се казва, че че бъдещият диалог с Комисията ще е "в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона". Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер заявява, че ще следва "използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС".

За Румъния решението е, че мониторингът продължава. Оценката на Юнкер за България е: "Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на МСП".

В текста обаче се казва още, че са нужни "решимост и последващи действия на национално равнище чрез съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга и ще бъде съпредседателстван от заместник министър-председателя, отговарящ за съдебната реформа и от представител на Висшия съдебен съвет".

В съобщението на комисията се отчита изпълнението на 17 препоръки от доклада от януари 2017 г. и се напомнят две ключови обещания, които е дала България. Те са: Процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт  и ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения.

В доклада се отбелязва скандала "Апартаментгейт", както и случая с Джок Полфрийман от септември 2019 г. и острите нападки срещу съдии покрай него. Обърнато е внимание и на медийната среда – „макар медийната среда да не е сред показателите на механизма, проблемите в нея продължават да влияят на правораздавателната система”.