Очакваме да видим всички как ще помогне НАТО, защото се обърнахме към нашите партньори още преди няколко дни, след поредната атака в Черно море. НАТО има своите възможности. Това заяви президентът Илияна Йотова.

Държавният глава припомни, че беше създадена специална стратегия за "Източен страж", който е инструментът, по който може да се помага в такива ситуации на държавите членки, част от общата стратегия на източния фланг на НАТО.

"Искаме да видим конкретните предписания, които ще получи от там и какво конкретно нашите партньори могат да ни помогнат. НАТО е едната страна, имаме ЕС, имаме Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която излезе вчера със становище", изтъкна Йотова.

"Нямаме право на грешка"

По думите на президента, България е изключително активна в своята дипломация, на всички нива.

"Очакваме този общ отговор. Тази многостранна дипломация ще премине през много етапи, на най-различни нива, за да се стигне накрая до сядане на лидерите около една маса. Нямаме право на грешка", каза Йотова пред Bulgaria ON AIR. 

Според нея, трябва да има поне елементарно доверие между държавите, за да могат да седнат на тази маса за преговори.

"Професионалисти, истински дипломати трябва да подготвят тази почва и да се вземат след това политическите решения. Това, което виждам от няколко дни, ми дава известна доза оптимизъм - консултациите с нашите румънски партньори, желанието да поставим като отделна точка на заседанието на върха ситуацията в Черно море. Войната слезе в Черно море, тя вече не е само Русия-Украйна. Тя засяга всички страни в Черноморския басейн. Блокира корабоплаването, което което вече говори за потенциална криза в Африка и Азия. Има заплаха за продоволствена криза, има военна заплаха, за спиране на доставките", заяви държавният глава.

Шестте държави около морето нямат общ пакт за сигурност

Днешният ден носи добри и положителни новини, отчете Йотова, като изтъкна и специалната среща на премиера Румен Радев с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

"На тази среща присъства и моят колега Никушор Дан. Това вече е основа за това двете държави да действат заедно. След първите атаки в изключителната икономическа зона на България същата вечер проведох разговор с председателя на Европейския съвет г-н Коща. Обсъдихме няколко варианта за предстоящия съвет, който е днес и утре. Тогава настоях Черно море да бъде изведено в определена нова тема", обяви тя.

Йотова изрази надежда да получим и мандат, или поне политическа рамка, за това да започнем да водим консултации и да отворим дипломатическите канали към всички държави, които са около 6 държави - България, Румъния, Турция, Украйна, Русия и Грузия.

"Всички ние сме заинтересовани от това морето да е безопасно. За съжаление, от десетилетие нямаме обвързващи документи между шестте държави около Черно море на тема сигурност", отбеляза президентът.

"Всяка дума и погрешна стъпка може да бъде фатална"

Президентът изтъкна, че в дипломацията, в междудържавните отношения има различни степени на реакции затова всички са много предпазливи. 

"Всяка дума, погрешна стъпка може да бъде фатална. Член 4 от Устава на НАТО предполага точно консултации между държавите членки в момент, в който имат има заплаха за националната сигурност. Визира се и някакъв тип участие на територията на съответната страна, макар и не в силна степен, както е член 5. Тези консултации започнахме да ги правим след първите инциденти в Черно море", коментира тя.

Как може да се гарантира сигурността на корабоплаването

"Ако продължават по същия начин атаките в Черно море, не само ще се вдигнат застраховките - корабите няма да пътуват. Освен товарите, които са застрашени, имаме потопени кораби. Не можем да си позволим толкова евтино да харчим човешки животи. При продължителна ескалация има две големи опасности. Едната е свързана с това да се прекрачва границата на териториалните води, второ - да не забравяме, че си имаме и наш собствен флот, търговски. Нашата първа задача е да се погрижим за сигурността на тези хора", подчерта Йотова. 

Мирът не може да бъде лозунг, не може да стоим и да чакаме някой да се разбере някъде по света, каза държавният глава, като допълни, че всяка една държава трябва да бъде активна.

"Крайно време е Европа да започне да участва. Последните две години сякаш загубихме инерцията за разрешаването на този конфликт. ЕС е световен лидер. Като такива трябва да решим какво е нашето мирно предложение", настоя Йотова.

"Нека бъде мир чрез преговори, а не чрез сила".

По думите ѝ  идва тежка зима и ако действително искаме да помагаме на Украйна, "трябва да видим как развързваме този възел".

България има петрол, но не е гарантирана срещу поскъпване

Радев изненада Брюксел, подкрепяйки сделката за дизела между Русия и САЩ.

"Проблемите са два, защото може да се стигне и до липса на доставки. Да, ние в България сме гарантирани откъм доставки, но не сме гарантирани откъм цени. Да успокоим нашите граждани, че имаме достатъчно петрол, много отдавна България не е зависима от тези доставки. България се е подсигурила до голяма степен", увери Йотова.

Президентът уточни, че е поискана от Европейската агенция за морска безопасност съоръжения за дълбоководни изследвания: "По моя информация, първият потънал кораб, от първите атаки, е на близо 2000 метра надолу. Що се отнася до кораба от втората атака, който оцеля, в най-скоро време ще бъде доближен до българските брегове".

Как се отразява войната в Черно море на битката за президентския пост

"Не смятам, че това трябва да бъде предизборна тема. Трябва да има българска позиция, добре обоснована. Това беше причината да свикам КСНС след първите атаки. Винаги е била моя цел, в случаите, в които се налага, на територията на президентската институция да имат възможност да се събират всички министерства, службите за сигурност - всички, които имат съпричастност, и са отговорни при решаването на определен проблем", обясни Йотова.

Тя информира, че днес е провела среща с КНСБ и с КТ "Подкрепа" във връзка с предстоящото приемане на бюджета.

"Не съм убедена дали в едни определени периоди дали точно толкова стриктно в тази кризисна ситуация трябва да се придържаме, въпреки заплахата за европейските санкции. Дори в ситуация на свръхдефицит, той може да бъде използван като финансов лост за регулиране на определени финансови дейности. Освен минималната работна заплата, стоят много други важни въпроси - заплатите в образованието, в културата, в "Български" пощи. Всичко това тежи на правителството. Нашата кампания трябва да включва и темата за бюджета, за да се види с каква чувствителност един кандидат за президент тръгва към проекта за бюджет", смята Йотова.

Попитана дали е сезирала прокуратурата за Огнян Атанасов, президентът отговори, че се подготвя така че да бъде сигналът издържан и пълен: "Въпрос на дни е да го внесем. Говоря само с факти.

Казусът "Ива Михайлова"

Във връзка с казуса с Ива Михайлова, Йотова посочи, че нито една официална българска институция по никакъв начин не е сигнализирана и не е имала информация за това, че тя ще се прибере в България.

"Оттук нататък е много важно да се направят пълните изследвания от българските лекари, за да видим какви са рисковете пред здравето ѝ и какво може да се предложи. Става дума за дете на 23 години", каза тя.

"Достатъчно се напатихме от хора, които не бяха на местата си, на различни нива в управлението. Освен да си добре подготвен, трябва да искаш доверието на хората, което не се наследява, то трябва да се заслужи. С целия си политически път, биография мога да си позволя да настоявам за доверието на хората. Трябва да се води кампания, в която да се чуват идеите, предложенията на хората", заключи Йотова.