Парламентът даде разрешение за придобиване на още пет зенитно-ракетни комплекса IRIS-T от Германия за над 1,1 милиарда евро. Сделката ще бъде финансирана по европейската програма SAFE, въпреки резервите на „Възраждане“. Споразумението за придобиване на зенитно-ракетен комплекс IRIS-T беше стартирано още през 2022 г., когато настоящият министър на отбраната заемаше същата длъжност и в служебния кабинет. Тогава се договорихме за един зенитно-ракетен комплекс. Сега обаче парламентът даде разрешение за придобиването на още пет. Общата стойност на споразумението е 1,1 млрд. евро. То ще бъде финансирано по европейската програма SAFE, създадена през 2025 г., която дава възможност на държавите членки да разполагат с ресурс от 150 млрд. евро за отбранителни проекти. В рамките на дебата единствено от „Възраждане“ изразиха резерви.

От „Възраждане“ възразиха срещу харченето на средства за скъпи оръжейни системи, които според тях са неефективни в съвременната война с дронове.

Димо Дренчев – „Възраждане“: „Очевидно твърде богата държава е България, след като разход от 1,1 млрд. не предизвиква никакво вълнение в тази зала. Имам чувството, че вашето министерство се опитва да води война от XX век, а не от 21 век.“ 

Димитър Стоянов, министър на отбраната: „По отношение на това дали се готвим за войната от XX век, г-н Дренчев, разбирам, че имате по-голяма експертиза от цялото МО. Войната, която се води в Украйна, освен дронове с малка скорост и ниска летателна височина, включва и дронове с реактивни двигатели и скорости между 600 и 800 км/ч. Височината им е от 4 до 6 хил. метра. С какво ще свалите тези средства? С антидрон системи?! С изтребители, както в момента правят в Русия?!“ 

Останалата част от опозицията подкрепи сделката, но поиска повече информация за следващите етапи от надграждането на противовъздушната ни защита.

Христо Гаджев – ГЕРБ-СДС: „Закупихме и сключихме договор това лято за три координационни радара от френската държава. Сега – немско ПВО и френски радари. Системите все пак и двете са натовски, но интеграцията си е интеграция. Обмислена ли е интеграцията и дали това ще струва допълнителни средства в рамките на бюджета?“

Димитър Стоянов, министър на отбраната: „Категорично съм убеден, че интеграцията между радарите на Thales и системите ще бъде постигната и тя е факт. Има още нещо важно. Самите комплекси си вървят с радари. Тоест те могат да работят индивидуално.“

 

Иво Цанев – ДПС: „Ние по-скоро да потърсим разширяване на покритието на антидрон системите, за което стана въпрос вчера. Да се търси възможност в рамките на програмата SAFE да се увеличат разходите за антидрон системите, защото към момента това, което сме предвидили, не е достатъчно като ресурс – 80 млн.“  

Димитър Стоянов, министър на отбраната: „Ние ще предприемем инициатива за придобиване в рамките и на този проект, в съпътстващия договор, на системи за антидрон защита, защото когато един комплекс е разположен на място или в марш, той трябва да има антидрон покритие. Идеята е всеки един комплекс да има такава система.“

 

Атанас Славов – ДБ: „Наред с това се надяваме, че МО прави достатъчно адекватно планиране както за придобиване на антидрон системи за заглушаване и за кинетично въздействие, така и за придобиването в перспектива на зенитно-ракетни комплекси с далечен обсег, тъй като планът, който ще гласуваме, е за ЗРК със среден обсег.“

Димитър Стоянов, министър на отбраната: „Ние имаме нужда от много неща. Не случайно, когато изготвяхме инвестиционната програма за 2023–2024 г., там говорихме, че са необходими над 50 млрд. лв., за да бъде обновена българската армия.“

Споразумението беше прието с гласовете на всички партии, без „Възраждане“.