Рекордно ниска избирателна активност и под 2,5 млн. гласували на първия тур – такава прогноза за президентските избори на 25 октомври направи политологът Димитър Ганев пред Dnes.bg . По думите му вялата кампания се дължи на ясния фаворит, отсъствието на ГЕРБ и ДПС и липсата на нови лица, а ударите по корабите в Черно море едва ли ще разместят водещите позиции.

- Как ще повлият ударите върху търговските кораби в икономическата и прилежащата зона в Черно море на България на резултата от изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври тази година? 

- Далеч не подценявам събитието и смятам, че определено може да има влияние. Трудно е да се каже в каква посока. Но трябва да имаме предвид, че структурата на нагласите, които ние публикувахме, е с големи разлики  между първия и втория и между втория и третия. Това събитие би могло да окаже влияние, но по моя оценка това няма да промени структурата на нагласите. Да, в следствие на добро позициониране и точни послания може някой да качи или съответно при лош подход - да свали няколко пункта, но това трудно ще промени общата картина. Имам предвид разместване на първото, второто, третото място. 

-  Преминахме средата на предизборната кампания, оставаме с впечатление, че тя е изключително вяла и не забелязваме политиките, а по-скоро яхването на определени събития...

- Да и аз съм на мнение, че първата половина от кампанията можем да я определим като вяла, но за това си има причини. Тук има няколко фактора, които са съществени. 

Първо имаме фаворит, а винаги, когато в един мач е с очакван победител, той е по-безинтересен.  

Второ, има два сравнително големи играча - ГЕРБ и ДПС, които не играят в мача. А ГЕРБ последните 20 години винаги е бил основна част от всяка една кампания. 

Трето, нито Йотова, нито Гюров, нито Костадинов са нови лица. Нямаме на терена нов играч, който да предизвика внимание. Йотова я познаваме от 30 години, последните 10 в ролята на вицепрезидент и няколко месеца в ролята на президент. Гюров го познаваме още като представител на ПП и министър-председател на служебно правителство. Винаги нов играч внася някаква интрига на терена. 

Ето три фактора, които способстват за такъв вид вяла кампания или липса на интерес от страна на гражданите. 

И разбира се, какъв ще е крайният резултат от това нещо? Крайният резултат ще бъде много ниска избирателна активност. Ще си позволя да направя прогноза  - най-ниската избирателна активност на президентските избори въобще от началото на промените. Няма да се учудя, ако активността падне под 2 500 000 избиратели, което ще направи сходна активност с тази, която сме имали за европейски избори. Или по друг начин казано до урните ще отидат с един милион души по-малко в сравнение с последните парламентарни избори през април тази година. 

- А дебат Йотова - Гюров би ли променил нагласите? 

- Струва ми се, че такъв дебат няма да има преди първия тур, но по всяка вероятност ще се осъществи между двата тура. Дебатите са много важно нещо от гледна точка на това да има сблъсък на някакви идеи и да могат гражданите да се информират за позициите на отделните кандидати. Но да не надценяваме ефектите от дебата. Те доста рядко са имали сериозни последици. Единствено такова изключение при президентските избори е дебата между Петър Стоянов и Богомил Бонев, когато Георги Първанов не се яви и това му изигра добра роля. 

- Сигурен балотаж, явно се очертава, а на него няма ли да гласуват още по-малко хора? 

- Да, по-малко избиратели ще са - там ще бъдат под два милиона. 

- Много важни избори, прогноза за много ниска избирателна активност, това може ли да се промени по някакъв начин до края на кампанията? 

- Разбира се, може да се промени, ако има форсмажорни обстоятелства, някакво разтърсващо събитие, което да предизвика политическа буря, така наречените "черни лебеди". Ако няма такова събитие, прогнозите за ниска избирателна активност стоят в сила. 

- Българинът отчита ли аргумента на опозицията, че имаме съсредоточаване на власт в една посока? 

- То това е основната линия на опозицията, че трябва "да не са всички яйца в една кошница", но тази ситуация беше ясна от самото начало. Не виждам да е променила съществено съотношението на силите. 

- Президентските избори ще бъдат ли решаващи за предстоящите през 2027 година местни избори?

- Местните избори ще са решаващи за "Прогресивна България" и ГЕРБ. За първите - дали ще са устойчив политически субект, а другите дали ще останат като фактор на политическата карта. 

Тези избори имат своето значение като политически последици от гледна точка на две неща - ако Йотова спечели изборите това ще бъде прелигитимация за властта и ще даде тласък на "Прогресивна България". Ако загубят тези избори, няма никакво съмнение, че управлението ще влезе в криза. 

- Борисов предприе ли правилният ход за ГЕРБ да не участва в президентските избори?

- Борисов беше изправен пред няколко опции, всички от които бяха лоши. Опция номер едно - да подкрепи Гюров. Никой не му поиска подкрепата, всички се дистанцираха от ГЕРБ, а той насила да даде подкрепа. Защо?

Втори вариант - да участва на изборите с риска да стане трети. Очевидно Борисов усеща в организационно отношение, че състоянието на партията не е много добро. Имаме такива и публични сигнали по места. Като на последните избори си бил втори, а шест месеца по-късно ставаш трети, това ще се прочете като лоша тенденция.  

И третата опция е неучастието на избори. Той взе именно третото решение. Но това също е лошо решение, защото води до демобилизация на партията и то само година преди ключовите местни избори.  

- В случая как ще бъдат разпределени гласовете на ГЕРБ и ДПС при тези избори? 

- Между 2/3 и 1/2 няма да гласуват. От ГЕРБ ще гласуват между 150 000 - 200 000 души, от ДПС не повече от 60 000 - 70 000. А резпределението на единия или другия електорат няма да бъде категорично в посока Йотова или Гюров. Може да има преимущество, примерно 60%  да гласуват за Гюров, 40% за Йотова или обратното, но нетния ефект няма да е съществен. Това няма да наклони решително везните в една или друга посока.