В поредицата ни за имената на улиците днес се спираме на личността, стояща зад името на улица „Райно Попович“ в Пловдив. Мнозина минават по нея, без да се замислят кой е бил този човек, пише GlasNews.bg. А всъщност Райно Попович е един от най-значимите български възрожденски просветители, оставил дълбока следа в образователната и културната история на България.

Кой е Райно Попович?
Райно Събев Стоянов, известен като Райно Попович, е роден през 1783 г. в Жеравна, Османска империя. Той е български учител и книжовник от Българското възраждане, сред реформаторите на образованието в България. Първоначално учи в Жеравна при брат си, след което продължава обучението си в Сливен, Солун, Хиос и Букурещ (1816–1818), в Бейската академия. Там негов преподавател е известният за времето си Н. Дукас. Стефан Богориди подпомага Попович да постъпи в това гръцко училище, където усвоява взаимоучителната метода.

През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. През 1826 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово, е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Ботьо Петков, Гаврил Кръстевич, Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Васил Левски и др.

В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.

Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник „Христоития или благонравие“ (1837), която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор.

Райно Попович умира на 8 декември 1858 г. в Карлово. Неговото влияние върху българската просвета и култура е значително, а идеите му продължават да бъдат обект на изучаване и дискусии. В Пловдив улица „Райно Попович“ носи неговото име, отдавайки почит на този виден български възрожденец.

Следващия път, когато преминавате по улица „Райно Попович“ в Пловдив, спомнете си за този забележителен учител и книжовник, който е посветил живота си на просветата и културното издигане на българския народ.