Пловдив отново ще бъде в центъра на честванията на 6 септември – Деня на Съединението и празника на града. Тази година се навършват 141 години от историческия акт, с който през 1885 г. Княжество България и Източна Румелия се обединяват. Празничната програма ще започне с тържествен молебен и ще продължи с възпоменателни церемонии, историческа възстановка, изложба и традиционната заря на площад „Съединение“.

Официалното честване в Пловдив ще започне в 10 часа с тържествен молебен в катедралния храм „Света Богородица“, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. След приключването му следва молебен и полагане на венци и цветя на паметника на Гаврил Кръстевич в двора на храма с участието на военнослужещи, духовенство и граждани.

В 11:00 часа е полагането на венци и цветя на паметната плоча на майор Райчо Николов (до пл. Римски стадион).

В 11:30 часа ще бъдат положени венци и цветя на паметника на Захари Стоянов в Градската градина (зад Регионалния природонаучен музей)

В 19:00 часа на площад „Римски стадион“ ще се състои традиционната възстановка на събитията от 6 септември 1885 година от комитет „Родолюбие“, която пресъздава как войските, командвани от майор Данаил Николаев и четата на Чардафон Велики, установяват контрол над Пловдив. Ще бъде прочетено „Възванието на Българския таен централен революционен комитет“, с което се обявява, че Румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението на България. Възстановката завършва традиционно с голямо празнично хоро.

В 19:45 часа в Регионален исторически музей, Зала „Съединение“, ще бъде представена изложбата „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“

В 20:30 часа на площад „Съединение“ пред едноименния паметник е кулминацията на празника, където започва тържествена проверка (заря) по повод 141-вата годишнина от Съединението на България и Празника на град Пловдив с участието на представителни роти от военни формирования от град Пловдив, официални лица, граждани и гости на града.

Съединението е кулминацията на един дългогодишен национален идеал — обединението на българския народ в една държава. Берлинският договор от 1878 г. разкъсва българските земи, създавайки Княжество България и автономната област Източна Румелия, Съединението възстановява териториалната цялост, макар и не в пълните граници, предвидени от Санстефанския мирен договор.

Съединението е акт, който показва, че българите могат да действат независимо. То се извършва въпреки съпротивата на Великите сили, а България се превръща в суверенна държава, способна да защитава собствените си интереси. Въпреки първоначалните трудности и опасността от война, Съединението доказва, че България е фактор на Балканите. Успешната отбрана срещу Сърбия в Сръбско-българската война от 1885 г. утвърждава международния авторитет на страната и показва военната ѝ сила. Това е важна стъпка към пълната независимост, която е постигната през 1908 г.

Събитията около Съединението и последвалата война укрепват националното съзнание и единството на българите. Всички социални прослойки и политически сили се обединяват около общата кауза, което е решаващо за успеха на акта. Това е пример за национална сплотеност в името на общ идеал.