Пловдив е сред малкото области в страната, които продължават да увеличават населението си. Към края на 2025 г. в областта живеят 638 290 души, което е ръст от 2 660 души или 0.4% спрямо предходната година. Делът ѝ остава близо 10% от населението на страната, показват окончателните данни на Националния статистически институт. 

Най-малка по население остава област Видин с под 70 хил. души, докато най-голяма е София с над 1.3 млн. Четири области вече са с население над 300 хил. души – София, Пловдив, Варна и Бургас, като именно в тях се концентрира значителна част от хората в страната. 

Пловдив запазва ролята си на втория по големина град в България. Към края на 2025 г. населението на общината достига 333 994 души, което я нарежда непосредствено след столицата. На този фон концентрацията в големите градове се задълбочава – едва няколко общини събират над 40% от населението на страната.

Зад този ръст обаче стои позната тенденция - естественият прираст остава отрицателен. В Пловдивско той е около минус 7.9 на хиляда, което означава, че броят на починалите продължава да надвишава този на новородените. Реалното увеличение на населението се дължи основно на вътрешна миграция – хора, които се преместват към областта от други региони.

Миграционните процеси в страната също потвърждават тази картина. Над 100 хиляди души са сменили местоживеенето си в рамките на България през 2025 г., като най-силен остава потокът „град – град“ (44%), следван от „село – град“ и „град – село“ . Това обяснява защо именно големи центрове като Пловдив успяват да поддържат ръст.

Раждаемост – Пловдив над средното, но далеч от лидерите

През 2025 г. раждаемостта в Пловдивска област е около 8.5‰ – малко над средната за страната (7.8‰) . Това поставя региона сред по-добре представящите се, но далеч от областите с най-високи стойности като Сливен и Ямбол.

Общо за страната през годината са родени 50 496 деца, като тенденцията е към намаление спрямо предходната година. Средната възраст на жените при раждане на първо дете достига 27.5 години, а средният брой деца, които една жена ражда през живота си, е 1.63 . Над 60% от децата се раждат извън брак.

Броят на жените във фертилна възраст продължава да намалява – фактор, който директно влияе върху бъдещата раждаемост. Това е една от причините дори региони с по-добри показатели, като Пловдив, да не успяват да обърнат демографската тенденция.

Смъртност – по-ниска от много области, но остава висока

Смъртността в Пловдивска област е около 14.0‰ – под средната за страната (15.5‰), но все още достатъчно висока, за да поддържа отрицателния естествен прираст.

На национално ниво през 2025 г. са починали 99 479 души. Смъртността остава по-висока при мъжете, а разликата между градове и села е съществена – в селата показателите са значително по-неблагоприятни .

Националната картина – населението намалява и застарява

Към края на 2025 г. населението на България е 6 423 207 души – с над 14 хиляди по-малко спрямо година по-рано. Спадът може да изглежда умерен като абсолютна стойност, но зад него стои трайна тенденция, която продължава вече десетилетия. Основният фактор остава отрицателният естествен прираст - през 2025 г. разликата между родените и починалите е близо - 49 000  души. С други думи – населението намалява не защото хората напускат страната, а защото умират повече, отколкото се раждат. Този процес е характерен за всички области без изключение.

В същото време външната миграция частично компенсира този спад, тъй като миграционният прираст е положителен – над 35 хиляди души, което означава, че в страната се заселват повече хора, отколкото я напускат. Това обаче не е достатъчно, за да обърне общата тенденция.

На този фон застаряването на населението се задълбочава. Хората на 65 и повече години вече са 24.3% от всички, докато децата под 15 години са едва 13.9%. Това води до нарастване на т.нар. възрастова зависимост – на всеки 100 души в активна възраст се падат над 61 души, които са извън трудоспособна възраст. Натискът върху социалните системи и пазара на труда се увеличава.

Средната възраст в страната достига 45.4 години, като разликата между градове и села остава съществена – населението в селата е значително по-възрастно. Паралелно с това намалява и броят на хората в трудоспособна възраст, които към края на годината са под 60% от населението.