Европейската комисия трябваше да заплаши с наказателна процедура срещу България, за да се сети държавата, че свободата на словото също има нужда от защита.
Едва преди седмица Министерският съвет прие промени в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ , които трябва да ограничат т.нар. SLAPP дела – съдебни производства, използвани не толкова за защита на накърнени права, колкото за сплашване, финансово изтощаване и заглушаване на журналисти, медии, граждански организации и всеки, който дръзне да говори по тема от обществен интерес.
Разбира се, това все още не означава почти нищо. Законопроектът тепърва трябва да бъде приет от Народното събрание. А депутатите са във ваканция. Те ще се върнат чак след средата на септември. Дотогава България ще продължи да бъде държава, в която подобни дела могат да се използват напълно законно като средство за натиск.
Крайният срок за въвеждане на европейската директива изтече още на 7 май. България го пропусна. И не защото не е знаела какво трябва да направи. А защото явно това не беше приоритет. И защото интересите на политици и олигарси бяха далеч по - важни от интересите на обществото.
Как изглежда едно дело-шамар?
Не е трудно. Не е необходимо да доказваш, че една публикация съдържа лъжи. Не е необходимо дори да твърдиш, че фактите са неверни. Достатъчно е да заведеш иск за десетки хиляди евро. Да поискаш предварително обезпечение. Да бъдат запорирани банковите сметки. Да принудиш журналистите с години да влагат време, пари и нерви в защита.
При SLAPP делата наказанието често идва много преди съдебното решение. Защото целта не е непременно да спечелиш процеса. Целта е следващият неудобен текст никога да не бъде написан.
В последните години в България се наблюдава тревожна тенденция към увеличаване на подобни дела, включително искове за стотици хиляди евро, обезпечителни мерки и продължителни съдебни производства срещу медии, журналисти и активисти. Сред засегнатите са независими издания и журналисти от „Медиапул“, BIRD, „Биволъ“, „Капитал“, “Сега” и други медии. Тези дела имат ясно изразен смразяващ ефект върху свободата на словото и обществения дебат. Обект на такива дела са не само национални, но и регионални медии.
Преди два месеца срещу TrafficNews беше заведено дело за 30 000 евро.
Инициатор на делото е фирма „ПИМК", а поводът е информационна публикация за тол системата, съдебната практика по обжалване на електронни фишове и отражението върху публичните финанси.
Текстът е изцяло информационен, не съдържа обиди, клевети или квалификации било то към търговското дружество или някой от собствениците. В исковата молба не се твърди, че фактите са неверни или обидни, а че фирмата е представена по „неподходящ“ според разбиранията на собственика начин.
Това е въпросният текст, а преценката за това дали е подходящ или не , оставяме на интелигентността на читателите.
Разбира се, този текст едва ли е засегнал репутацията на въпросната компания. По- скоро целта на иска е да спрат изнасянето на информация, касаеща дейността на фирмата. През последните години TrafficNews публикува поредица от журналистически разследвания и публикации, свързани с дейността на ищеца Илиян Филипов и управляваното от него дружество „ПИМК“. Материалите засягат въпроси с безспорен обществен интерес – ползване на над десетки декари общинска собственост като ведомствен паркинг без установено правно основание, стопанисването и управлението на общинския стадион „Христо Ботев“ срещу символична сума от 5 000 лева, както и участието на ПИМК в обществени поръчки, включително данни от публичната платформа СИГМА, според които дружеството е сред най-големите изпълнители на обществени поръчки в Община Пловдив. За тези публикации фирмата не е имала съдебни претенции.
Живеем в демократична страна и всеки има право да търси справедливост, ако смята, че правата му са засегнати.
Къде обаче свършва търсенето на справедливостта и започва злоупотребата с правосъдието?
Тук се сещаме за стария социалистически лозунг „Дела, дела и само дела“ , но се оказва , че в новата реалност те не са достатъчни. И тогава идват запорите.
Таймингът е изчислен прецизно. В началото на юни адвокатите наПИМК внасят искане на предварително обезпечение на бъдещ иск към "Трафик Бул" в размер на 30 000 евро. В закрито заседание на 11 юни съдия Таня Букова от Окръжен съд допуска обезпечението и налага запор както на сметките на издателя, така и на личните сметки на главния редактор Парашкева Иванова. Парадоксалното е, че в своето определение съдията твърди, че твърденията на ищеца за репутационни вреди в размер на 30 000 евро на настоящия етап не са подкрепени с доказателства, но въпреки това допуска обезпечението на предявената от компанията сума срещу гаранция. Определението е обжалвано.
Съдебната практика по аналогични случаи показва размерът на обезщетенията , определени от съда /при приключили дела/ са в пъти по-ниски. И тук въпросът е доколко са защитени правата на ответника, след като съдът допуска обезпечение в десетократно по-голям размер? И кой печели от това?
Т. Е съдът налага запор от 30 000 евро за статия, която НЕ СЪДЪРЖА лъжи или клевети, но за сметка на това на един олигарх не му харесва как е написана.
I - ви граждански състав на Апелативен съд – Пловдив , в лицето на Галина Арнаудова, Мария Петрова и Румяна Панайотова- Станчева приемат , че всички претенции на ответника следва да се разглеждат по време на самото дело. Което всъщност все още не е насрочено. Както казахме – таймингът е изчислен добре – съдът е във ваканция. Т.е делото не е започнало, но наказанията вече се изпълняват.
Изпълнението на запора е възложено от "ПИМК" на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, която прави запори на всички сметки – както на медията, така и на главния редактор. На практика обаче ЧСИ-то налага двойно обезпечение - на две места по 30 000 евро. Пред ЧСИ е представен документ , че в сметката на дружеството издател цялата искана сума /без значение колко е абсурден размерът й/ е налична и запорирана. Направено е искане сметката на главния редактор да бъде освободена.ЧСИ обаче отказва и на практика налага запор в двоен размер от допуснатия от съда. Действията на ЧСИ са обжалвани и предстои съдът да разгледа жалбата.
И така срещу една минимална сума от 3 000 евро– гаранция за исканото обезпечение и злоупротреба със съдебни процедури, един човек може да остави 30 служители без заплати за неопределено време предвид сроковете, с които работи съда. Също така може да остави един журналист без средства, блокирайки личните му сметки /включително и кредитни карти/, пред които той си плаща сметки, кредити, абонаменти, участва в благотворителни каузи и пр. И това се прави единствено с цел сплашване и прекратяване на критичните текстове. Ефектът от подобни действия не е само върху TrafficNews, но и върху останалите медии в Пловдив. Подобни действия могат да доведат до автоцензура, отказ от разследвания и ограничаване на обществения дебат по въпроси, които засягат използването на публични средства и функционирането на държавните институции.
Какво би направила една регионална медия, ако знае, че следващото разследване може да доведе до блокиране на банковите ѝ сметки? Какво би направил един журналист, ако знае, че може да остане без достъп до личните си средства още преди съдът да е казал има ли изобщо нарушение?
Ще публикува ли? Или ще предпочете да замълчи? Точно това е смисълът на делата-шамари. Не да спечелят делото. А да предотвратят следващата публикация.
Още от категорията
Виж всички
Когато чудовищата раждат нови чудовища: Как телевизионните „герои" се превърнаха в убийци?
Темите на Traffic News
