Трудовият пазар в Пловдив все повече се намества в полза на служителя. В условията на силна конкуренция, работодателите трябва да стават все по-креативни, за да минимализират текучеството на работници, но и да открият точният кадър за тях.

Липса на квалифициран персонал е един от най-честите проблеми, с които се сблъскват компаниите на фона на ниската безработица и гурбетчийството, което все още е доста разпространено сред населението. 

Заплащането е един от водещите параметри, както на търсещите работа, така и за предлагащите. Ако съдим по публично оповестените обяви за работа в Пловдив, средната брутна заплата, което се предлага е около 2500 лева или малко под 2000 лева нетно възнаграждение. 

Разбира се в сферата на услугите заплатите са далеч по-ниски, както и за неквалифициран персонал в сектори като "Търговия" и сродни. Месечното възнаграждение за продавач, складов работник или сервитьор възлиза между 1300-1700 лева бруто, показват предложения за подобни постове. При служителите в туристическия бранш обаче освен твърдо възнаграждение има и бакшиши, които често увеличават значително постъпленията. Макар и рядко дори за подобни позиции работодателите се опитват да привлекат с по-добри условия, сред които гъвкаво работно време, отстъпки за служителите в обекта и др. 

Клаузите, които са се превърнало в базисни привилегии за работещите в Западна Европа обаче, все още се доста неразпространени у нас, особено сред дребните работодатели. Тук спадат основно социалните пакети - ваучери за храна, включен транспорт или покриване на разходи за такъв, допълнително здравно осигуряване, застраховки, допълнителен платен отпуск, придобивки като лаптоп, автомобил, телефон, бонуси и други финансови стимули. Това са само част от възможните екстри, които работодателите в големи компании, предлагат на своите служители. Някои фирми стигат по-далече като добавят подобни социални условия и за членове на домакинствата на работещите, безплатни почивки, стимули за деца и др. 

Проверка на TrafficNews обаче показва, че в Пловдив и региона частични комбинации от тези пакети се предлагат само от големите немски, австрийски и френски работодатели - основно в сектора на производството, както и в IT и Outsourcing. В последните две сфери обаче условията се различават, като се залага на по-високи заплати, работа изцяло от дома и дори избор на предмета на дейност - участието в т.н. проекти. 

В заводите от друга страна се набират голям обем от хора, често без специфично образование, които минават обучение и в крайна сметка получават социалните облаги, които иначе са присъщи само за по-висококвалифицирани позиции. 

Прави впечатление, че поради увеличението на чуждестранните фирми в Индустриалните зони на Пловдив, българските работодатели са все по слабо конкурентни, ако не предложат подобни социални условия. Поради тази причина при тях има и по-голямо текучество, макар и изискванията на работодателите да се по-достъпни - без образователен ценз, без езици или специфичен опит. Логично заплатите, предлагани от български фирми, са с между 20-30% по-ниски от големите международни фирми. Условията също са по-неблагоприятни - работа през почивни и празнични дни, често без задължителното отразяване върху заплатата, удължено работно време, осигуряване на минималната работна заплата и др. 

Не липсват обаче и добри примери на наши работодатели, особено в успешни за България икономически сектори. Високи заплати за българския стандарт, макар и без особени облаги, се предлагат в транспортните фирми, игрални зали и казина, в някои технологични стартъпи и по-специализирани експортно ориентирани производства, например в сферата на медицината. 

Заплатите, обявени като оферти за работа, обаче все още се различават от средните за Пловдив по сектори. И нещо повече в Пловдив средната заплата е 1662 лева бруто и се наблюдава намалението ѝ през последните месеци. Това означава, че финансовите стимули под формата на увеличение на трудовото възнаграждение, не са сред най-разпространените средства за привличане на служители от работодателите.   

Средната брутна месечна работна заплата в област Пловдив за април 2023 г. е 1706 лв., за май - 1660 лв. и за юни - 1662 лева. През второ тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първо тримесечие на 2023 г. с 4.4%, като става 1 676 лева. . Най-голямо увеличение на средната месечна заплата е регистрирано в дейностите „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 9.0%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 8.3% и „Други дейности“ - с 6.8%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата, са „Добивна промишленост“ - с 8.0%, „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ - с 5.8% и „Финансови и застрахователни дейности“ - с 4.4%.

Най-високо средномесечно трудово възнаграждение през второ тримесечие на 2023 г. са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 4 146 лв., „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 730 лв. и „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - 2 129 лева. Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Селско, горско и рибно стопанство“ - 1 071 лв., и в „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Административни и спомагателни дейности“ - 1 081 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата, в област Пловдив, през второ тримесечие на 2023 г. в обществения сектор нараства с 11.4%, а в частния сектор - с 12.6%. По размер на средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2023 г. Пловдивска област продължава да заема шесто място сред 28-те области в страната. С най-висока средна месечна работна заплата е област София - 2 697 лв. Средната месечна работна заплата за страната е 1 957 лв. - с 281 лв. или 16.8% по-висока от тази за област Пловдив.

В края на юни 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 2.8% повече в сравнение със същия период на предходната година, като достигат 228.5 хиляди. Най-голямо увеличение спрямо години назад има при наетите в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 22.7%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 22.1% и „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 12.9%.