4-етажната къща в подножието на Бунарджика, която Административният съд прати за събаряне, се оказа добре позната на службите за сигурност. Имотът крие тъмно минало от мутренските години на прехода, свързано с международни наркоканали, а днес е обект на безпрецедентна юридическа схема за завладяване на общинска земя.

Съдът реши: Събарят 4-етажен палат с таен басейн, вграден в скалите на БунарджикаСобственикът от години се опитва да узакони луксозната къща

Наркоследата и холандската връзка

Строителят на незаконната къща е Антон Донгов (известен и като Тони Донгов). През 1996 г. името му изплува в грандиозна спецакция, след като на ГКПП "Кулата" е задържан тир, превозващ мраморни плочи, в които са укрити рекордните 9 тона хашиш. Задържан е заедно със собствениците на камиона Петър и Запрян Маринашки от Стамболийски.

При тази акция, заедно с Донгов, е арестуван и холандецът Корнелиус Бренченс, известен като Карло, чието име се спряга до това на нарковеличия он 90-те. Веднага след задържането им антимафиотите провеждат светкавичен обиск точно в хасиендата на Донгов в подножието на Бунарджика, която днес е обявена за събаряне. Въпреки че вътре не са открити наркотици, разследващите остават втрещени от невиждания за онова време лукс – вкопан в скалите вътрешен басейн, джакузи и изключително богата колекция от домашно порно.

Според криминалните хроники, години по-късно холандецът отново попада под ударите на закона – той е изправен пред съда за трафика на 60 кг кокаин от Аржентина за 3 млн. лева, укрити в комбайн.

Самият Карло по това време също живее в къща в подножието на Бунарджика, обаче е пуснат с лека мярка за неотклонение, напуска дома си и заминава в чужбина в хода на делото. От друга страна в Имотния регистър липсва информация за собствеността на луксозния палат на Донгов, вероятно заради незаконността на самия строеж. От друга страна документите разкриват, че парцелът под него е бил обект на заплетени схеми за прехвърляне на собственост, в които отново изплува чуждестранна връзка. Що се касае до самия Донгов, името му повече не се споменава в криминалните хроники.

Опитът да се вземе общинската земя по давност

Собствеността на парцела, върху който е изградена незаконната 4-етажна къща, е обект на дългогодишна, изключително заплетена юридическа сага, включваща съсобственост с Община Пловдив, прехвърляния към чужденци и трети лица, както и опит за завладяване по давност.

Историята започва през 1990 г., когато строителят Антон Ангелов Донгов купува с нотариален акт дворно място от 140 кв.м., ведно с малка едноетажна къщичка от 41 кв.м., която впоследствие събаря, за да започне новия строеж. Според документите обаче, той не е едноличен собственик на целия парцел, който е с обща площ над 300 кв.м. В подадена от самия Донгов декларация до Община Пловдив през 1998 г., в която той признава за незаконния строеж, като съсобственици на имота са изрично посочени той и Община Пловдив. Към днешна дата пред съда той претендира, че притежава законно едва 45/303 идеални части от парцела.

Докато Община Пловдив най-после изглежда е близко до спечелване на битката за събаряне на незаконния палат, официални документи разкриват шокиращ контраудар от страна на Донгов. Справка в Имотния регистър показва, че на 15 юли 2025 г. Антон Донгов е завел искова молба срещу Община Пловдив. Целта му е съдът да го признае за собственик на терена под сградата на основание "давностно владение". Периодът, на който той се позовава, за да придобие безплатно апетитния парцел в зелената зона, е от 1996 г. до 2022 г. – точно времето, в което незаконно е строил и ползвал подземните басейни и етажи. На практика той се опитва да използва факта, че е ползвал незаконната си постройка десетилетия наред, за да придобие безвъзмездно общинската земя под нея.

Схема с дарения, чужденци и ипотеки

За да бъде спасен имотът, през годините е приложена сложна схема от прехвърляния, която да затрудни институциите. Още през 2005 г. имотът е бил ипотекиран към банка за сумата от 60 000 лева, като ипотекарен длъжник заедно с Донгов е и фирма "БАРИМЕКС" ЕООД. Тази ипотека е заличена през септември 2008 г.. В впоследствие на 5 април 2016 г. е извършена доброволна делба между Антон Донгов и чуждата гражданка Корин Данкер. Името ѝ не фигурира никъде другаде, не е ясно и каква националност е жената. Архивите говорят обаче, че наркотрафикантът Корнелиус Бренченс, холандец по рождение и белгиец по адрес, преди години е обитавал къща в района заедно със съпругата си.

В същия ден са изповядани и серия от дарения на идеални части към множество физически лица - Иван Филипов, Атанас Златанов, Димитър Христев и Елена Златанова. Прехвърлянията на малки проценти от собствеността са продължили чак до края на 2023 г..

Собствеността не спасява от събаряне

Въпреки всички тези сложни юридически маневри, дарения и висящи дела за собственост по давност, Административният съд е категоричен – споровете за собствеността нямат никакво значение за съдбата на сградата.

Причината е, че според всички градоустройствени планове (от 1954 г., 1965 г. и действащия от 1988 г.) този парцел е отреден ексклузивно за "зеленина". В него е абсолютно недопустимо изграждането на жилищни сгради, без значение дали земята е собственост на Донгов, на Общината, на трети лица, или е придобита по давност. Строежът е изначално незаконен и "нетърпим", което прави заповедта за премахването му единственото възможно законосъобразно действие на общината.

Дали общината ще успее да изчисти парка от този символ на ъндърграунда, или собствениците ще намерят нова вратичка в съда, предстои да разберем.

Имотът към 2026 г. - невзрачен отвън, с вкопан таен басейн на най-ниското ниво: