Депутатите гласуваха по спешност на първо и второ четене, законови промени, за да избегнат нови санкции за дружествата на "Лукойл" у нас. Министерският съвет също гласува на секретно заседание решение за обявяване на обекти на компанията за важни за националната сигурност. Страната е поискала и ново удължаване на изключенията от забраната за работа на руската компания у нас от Великобритания и Съединените американски щати.

Спешните промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности свързани с нефт и нефтопродукти се наложиха след решението на Конституционния съд от миналата седмица, че депутатите неправилно са разширили правомощията на особения управител на "Лукойл".

"Вие си спомняте, в края на миналата година управляващите приеха един много нескопосан закон за "Лукойл" – т. нар. 30-секунден закон, който доведе до много сериозни проблеми," каза Румен Радев.

По думите на Радев България е заплашена и от арбитраж от страна на "Лукойл":

"И какво става сега, когато тази седмица това решение на Конституционния съд се обнародва и влезе в сила – управлението на рафинерията минава незабавно под шапката на руските акционери, т.е. минаваме автоматично в режим на санкции."

Именно затова Министерството на икономиката е разработило поправка в закона, с която и търговската дейност също става важна за националната сигурност и има основание да бъде ръководена от особен управител. Законопроектът е внесен в парламента през депутати от "Прогресивна България".

В свое становище, министерството одобрява поправката като казва, че по този начин се гарантира и работата на две от дружествата на "Лукойл", които доставят авиационно и корабно гориво. От "Прогресивна България" допълниха, че ако тези дружества бъдат изключени от дерогацията на САЩ и Великобритания, ще има сериозен проблем за корабоплаването и полетите от България.

"Пазарният дял на тази компания е 85,7% на летище "Васил Левски", над 90% е пазарния дял на летище Бургас, може да кажем също така, че са засегнати също порт Бургас, порт Варна и по река Дунав – Русе, Лом и Видин", заяви Даниел Парушев, депутат от ПБ.

Бившият енергиен министър в кабинета "Желязков" Жечо Станков пое отговорността за допуснатия пропуск в закона, но обясни, че се е наложило много бързо да бъдат приети тогава промените и сега с добавянето на една дума могат да бъде коригиран текста.

"Някой е подвел и премиера, и вицепремиера – в днешния ден в Народното събрание гледаме текстове, които са изцяло в подкрепа и още веднъж верифицират и подкрепят още веднъж, че това, което сме свършили – вие го подкрепяте."

От "Демократична България" напомниха, че още тогава са предупреждавали за рискове, а от "Възраждане" се обявиха срещу днешните поправки, като поискаха въобще да отпадне фигурата на особен управител.

Надежда Йорданова, депутат от ДБ: "За съжаление през 2025 година, управляващото мнозинство в НС промени закона и всички тези гаранции, които бяха въведени през 2023 година бяха отменени."

Костадин Костадинов, "Възраждане": "Партията на този, който наложи вето, гласуват срещу собствения си тогава лидер, който искаше тогава този законопроект въобще да не е в действие. Сега същият този човек с неговите хора в парламента реанимира този законопроект."

Въпреки разменените включително и обидни реплики между депутатите, текстовете бяха приети. От Министерския съвет, също направиха промени.

Александър Пулев, вицепремиер и министър на икономиката: "На секретно и закрито заседание, Министерския съвет предприе нужните действия за обявяване на две от дружествата в групата на "Лукойл" като обекти свързани с националната сигурност. Правителството уважава частната собственост, правителството уважава частните интереси, но правителството се ръководи от интересите на българските граждани."

Вицепремиерът обясни още, че страната ни е поискала и удължаване на дерогациите от Великобритания и САЩ.