Тайните на бързите кредити и колекторите: Как GDPR се превърна в най-силното оръжие на длъжника

Хиляди българи се въртят в омагьосания кръг на бързите кредити и прехвърлените задължения към колекторски фирми. Често, когато гражданите поискат пълно копие от договорите и погасителните си планове, за да разберат какво точно и защо го дължат, те се сблъскват със стена от мълчание, частична информация или категоричен отказ.

Две скорошни съдебни решения на Административния съд в Пловдив обаче показват как Общият регламент за защита на данните (GDPR) може да разбие тази порочна практика и да принуди финансовите институции да свалят картите.

Новото оправдание на финансовите институции: "Събирате си доказателства за съд"

Двата съдебни казуса разкриват масовата тактика на фирмите за бързи кредити и колекторските агенции при справянето с "неудобни" потребители. В първия случай гражданка подава заявление по чл. 15 от GDPR до фирмата за бързи кредити „Кредирект“ ЕООД, с което изисква копия на всичките си договори, анекси и справки за плащанията за 6-годишен период (от 2020 г. до 2026 г.).

Компанията отказва да предостави пълните копия, като изтъква изключително съмнителен мотив – според тях жената вече е завела гражданско дело за прогласяване на нищожност на клаузи от договора, следователно се опитва да ползва правото си на достъп до лични данни като способ за събиране на доказателства. Освен това, от "Кредирект" твърдят, че са длъжни да предоставят само "извадка" от обработваните лични данни, а не пълно копие на документите.

Абсолютно същият сценарий се разиграва и с „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Към колекторската фирма е бил прехвърлен дълг по кредитна карта от друга финансова институция. Длъжникът изисква копие от документите си, но получава само общо копие от личните си данни и рамковия договор за кредит, но без най-важното – относимите приложения, общите условия и погасителния план.

Съдът отсече: Правото на потребителя е абсолютно

Магистратите в Пловдив категорично отменят и двата отказа на финансовите институции като незаконосъобразни. Съдът прави пух и прах оправданията на компаниите, позовавайки се директно на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).

На първо място, наличието на висящ съдебен спор между страните по никакъв начин не ограничава правата на потребителя. Според Решение на СЕС по дело C-307/22, администраторът дължи предоставяне на копие от данните независимо от причините, като човекът дори не е длъжен да мотивира искането си.

На второ място, съдът развенчава мита, че GDPR дава право само на някаква суха компютърна извадка с имена и ЕГН. Позовавайки се на ключово решение на СЕС по дело C-487/21, магистратите подчертават, че понятието "копие" предполага предоставяне на точна и разбираема реплика на данните. В контекста на кредитите това означава, че потребителят има право да получи пълни копия или извлечения от самите документи (договори, анекси, планове), защото само чрез тях може да разбере контекста и да провери дали обработването на данните му е законно.

Принципът на прозрачност изисква финансовите институции да предоставят информацията по ясен и достъпен начин. Непредоставянето на общите условия и погасителните планове поставя хората в положение, в което те не знаят на какво фактическо основание се обработват данните им, превръщайки правото им на защита в напълно илюзорно. Дори и екземпляр от договора да е бил даден на длъжника при сключването му преди години, той има пълното право да изиска ново копие от институцията, която продължава да обработва данните му в момента.

Какво означава това за всеки длъжник?

Решенията завършват с осъдителни присъди – "Кредирект" ЕООД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД са осъдени да заплатят съдебните и адвокатските разноски на потребителите, като делата са върнати с изричното и задължително указание да се предоставят търсените от гражданите копия от договори в тяхната цялост.

Тези съдебни прецеденти превръщат GDPR от досадна отметка за съгласие в интернет в мощен юридически щит. Всеки потребител, притиснат от колектор или фирма за бързи кредити, може официално и законно да изиска цялата документация, върху която се базира дългът му, позовавайки се на чл. 15 от Общия регламент. А ако финансовата институция се опита да "скрие" общите условия или погасителния план зад паравана на някакви извадки – законът и съдът категорично са на страната на гражданина.