Стефка Петкова е завършила психология и клинична психология, както и магистратура по комуникативни нарушения.  Позитивен психотерапевт и арттерапевт. Работи с деца и възрастни в студиото й за Психично здраве на ул. „Константин Гергов“ 10 в Пловдив.

И Вие ли си спомняте с умиление онези прекрасни дни от детството, когато с нетърпение се прибирахме от училище, пишехме си домашните и излизахме навън да играем на воля със съседските деца? Или идването на ваканцията, когато карахме колелета, скачахме на въже, играехме на народна топка, четяхме развиващи фантазията книги и измисляхме свои игри? Не изпитвахме нужда да гледаме телевизия, а мобилни устройства и компютри дори нямаше.

Помните ли какви деца бяхме тогава? Физически активни, спокойни, щастливи, послушни и със свободно от излишни натоварвания съзнание. Колко деца тогава имаха проблеми с концентрацията и вниманието в училище? Да, правилно, в онова време те бяха по-скоро изключение.

Детството днес е напълно различно, за съжаление. В наши дни компютрите, таблетите, мобилните телефони, телевизията и видео игрите изместиха разходките на чист въздух, волните игри навън и четенето на интересни книжки.

Ние често обичаме да прехвърляме вината за всичко на някой друг, но истината е, че именно ние – родителите, сме виновни за ограбеното детство на нашите деца. Да, много по-лесно е, когато детето има нужда от внимание, да му подадем в ръцете смартфон, на който да играе игри, но даваме ли си сметка какво му причиняваме на подсъзнателно ниво?

Ще Ви запозная с някои от психологическите проблеми, които обуславят „новото“ детство, причинени от постоянното гледане на телевизия, взирането в екраните на дигиталните устройства и  видео игрите:

  • Склонност към проява на насилие – децата, прекарващи много време пред телевизионния екран и играещи компютърни игри, са по-склонни да проявяват насилие. Паметта им е по-слаба и изпитват затруднения в общуването и логичното мислене. При съвсем малките деца съществува опасност от нарушение на вниманието и концентрацията. Много от тях стават срамежливи и затворени, което създава трудности при комуникацията с околните.
  • Претоварване на възприятията – Малките деца са застрашени от свръхстимулация на мозъка, породена от бързото движение на образите по телевизията, компютъра или телефона. По този начин те губят способността си да се фокусират върху дейности и задачи, изискващи влагане на повече мисъл и концентрация. Първите три години са изключително важни за детския мозък, защото тогава той се развива най-бързо и е много чувствителен към заобикалящата околна среда. Промените, които се случват в мозъка през този период, се превръщат в постоянна основа, върху която се изгражда всяка мозъчна функция. Младите мозъци не се нуждаят от едновременното обработване на множество действия, което се получава при стимулирането с дигитални устройства.
  • Трудно разграничаване на виртуалния и реалния свят – Най-големият психологически проблем тук е, че това води до създаване на нереалистична представа за заобикалящата действителност. Постоянното взиране в екраните и интересът към различни филмчета и игри, неподходящи за съответната възраст, води до пораждане на кошмари и страхове при детето.
  • Преумора и стрес – Обикновено и за това имат вина родителите. Така или иначе децата посещават детски градини и училища, защо родителите са прекалено амбициозни и ги натоварват с допълнителни занимания след това? В края на деня отново на детето се дават електронни устройства, с които да се забавлява, само за да не занимава със себе си своите родители. Всичко това води до повишаване на стреса, силна преумора, нервност, безсъние, раздразнителност и асоциалност при детето.

Незабавното удовлетворение, съпътстващо заниманията с мобилни телефони, компютри и т.н., измества нуждата от това да живеем в реалния свят. Според лекарите и психолозите, това поведение много напомня за опасния цикъл, наблюдаван при хора с алкохолни и наркотични зависимости.

Забелязвате ли колко деца в днешно време чувстват постоянна тревожност, разсеяни са, бълнуват и сънуват кошмари, стават агресивни, раздразнителни са и не слушат, когато им се говори? Необходимо е родителите да си дадат сметка, че всичко това се дължи именно на превъзбудената им нервна система от всякакви технологични играчки и да ограничат достъпа им до тях, защото последиците са осезаеми и трайни. Ваш дълг е да очертаете ясна граница между виртуалния и реалния свят на детето.

Модерният свят, в който живеем, вероятно никога няма да позволи на нашите деца да са безгрижни и щастливи, колкото някога ние сме били, но е нужно да се опитаме да им осигурим спокойна  и здравословна среда за живот. Всичко, от което имат огромна нужда е напълно безплатно и нямаме право да не им го дадем – любов, внимание, нежност, разбиране и подкрепа. Излишно е да подлагаме най-милите си същества на напрежение и стрес още от ранна детска възраст, така или иначе като пораснат ще се сблъскат с всичко това по принуда.

Децата са си деца. Те имат най-голяма нужда от своите родители, затова винаги намирайте време за тях – забавлявайте се заедно, провокирайте тяхната мисловна дейност и въображение с интересни игри и занимания, установявайте ясни правила и граници на поведение, изграждайте у тях здравословни навици и им осигурявайте достатъчно лично пространство.

Джоузеф Жубер казва: "Децата имат нужда от модели, а не от критици."

Килерът на душата - да се прибереш у домаВ кабинета си все по-често чувам думата "страх", споделя Стефка Петкова

Спонсорирана публикация.