Повече от десет свидетели се изправиха пред съда по делото срещу ексшефа на РУ-Асеновград Димчо Темелков. Днешното заседание започна в отсъствието на адвокат Милев, който е ангажиран със защитата на един от подсъдимите Ангел Чинчев. Припомняме, че Чинчев и униформения Иван Бойчев са обвинени в кражба на голямо количество гориво. Делото се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие, като в края на миналата година броят на свидетелите, които трябваше да бъдат разпитани в съда, бе сведен до 35. Някои от призованите не се явиха на днешното заседание под предлог, че работят в чужбина или са хоспитализирани. 

Страните по делото бяха единодушни, че няма процесуални пречки за даване на ход на заседанието. Свидетелите, които дадоха обяснения пред съда, бяха жители на Асеновград от ромски произход и служители на Районното полицейско управление. Въпреки че в началото на заседанието повечето от свидетелите обясниха, че са с чисто съдебно минало и "нямат" семейно положение, в хода на разпитите стана ясно, че няколко от тях са с условни присъди. Причината е кражба на голямо количество орехи, която е и едно от престъпленията, за които Димчо Темелков е обвинен, че е прикрил. 

Според прокуратурата, на 14 август 2015 г. бившият полицейски шеф и настоящ заместник-кмет е спомогнал пет лица, извършили кражба, да избегнат спрямо тях наказателно преследване. След като петимата били задържани, Темелков разпоредил те да бъдат пуснати без да им се отнемат придобитите чрез кражба вещи. Две седмици след това - на 29 август 2015 г., приел „почерпка“, за да упражни влияние върху  разследващ полицай от РУ на МВР-Асеновград. От полицая се очаквало да освободи задържания Нури. 

Свидетел по делото “Темелков“: Помолих го да пусне братовчед ми от ареста, обещах да го почерпяПротиворечиви показания дадоха призованите в съдебната зала

Пръв пред съда се изправи Шерефетин Ибрям, който разказа, че сам е предложил на останалите да се включат в събирането на орехи, за което имал и разрешение от градската администрация. По това време той изкупувал орехи с пълномощно от Орхан Карабили. Въпросната акция обаче се провела на пътя към село Моминско, който не фигурирал в документите, приложени към материалите по делото.

Според показанията на свидетеля полицията спряла трите каруци на връщане, в района на Централните гробища. Това той забелязал случайно, докато пътувал към града около 10:00 часа сутринта. Разпознал комшиите си от махалата и казал на полицаите, че работят за него. Към онзи момент той вече бил платил в общината, но бил изпратил мъжете и жените да берат в Строево, Избеглии или Мулдава. За пътя към село Моминско бележка нямало, но работниците били неграмотни, обясни той.

По думите на Шерефетин полицията първоначално иззела орехите, после взела обяснения от нарушителите, след което те били пуснати.  Той самият изкупил плодовете, които в крайна сметка униформените освободили. Никой от свидетелите не можа да посочи точното им количество, тъй като не били теглени. Ибрям отрече да е разговарял с Темелков по повода, като обясни, че се е обадил само на Орхан. Не придружил останалите до районното, като по думите му те били пуснати след час-два. След това самият той изкупил събраните орехи.

Страните по делото и съдът обаче намериха остри противоречия между казаното от Шерефетин и показанията, дадени пред съдия през 2015 година. Тогава той заявил, че Орхан го инструктирал да намери началника на РУ – Асеновград. Свързал се по телефона с Темелков, който му казал, че трябва да има разрешение, за да извършва подобна дейност. Свидетелят отвърнал, че е платил в общината, но документът се бави. Разминаваха се и обстоятелствата около „изпращането“ на останалите да берат орехи. „Познавам ги, но не съм ги пращал“, написал е Шерефетин преди 4 години. Той обясни разминаването, като изтъкна, че не ги е пращал в село Моминско, но все пак ги е ангажирал с дейността. 

Пред адвокат Търновалийски Шерефетин потвърди, че в дома му е извършван обиск, като униформените търсели орехи. По думите му били иззети и две тетрадки от магазина му. Той можа да си спомни дали сред вещите е имало и служебни бележки.

„За какво количество орехи ви обвиниха, след като те не са били иззети?“, на няколко пъти попита защитникът.

„Не знам, аз не разбирам от тези работи“, отговори друг свидетел по делото – Георги Шарков. Той, както и останалите свидетели, които са били хванати от униформените със задигнатите орехи, отрекоха да са работили заедно с Шерафетин. Нито те, нито двамата полицаи, присъствали на проверката, не си спомниха той да се е появявал, докато каруците са били отбити от пътя. 

„Събрахме се със семейството, тръгнахме за орехи по моминския път, на пътното платно. В края на пътя ни хванаха полицаи, после – актове, дело, присъда“, спомни си Георги Шарков. По думите му, униформените искали лични карти, след това ги държали един час на пътя. Когато приключила проверката, им казали да се прибират и да чакат призовка за дело. Свидетелят потвърди, че орехите не са били изземани, а продадени на Шерафетин. 

Той допълни, че е получил 3 години и 6 месеца условна присъда, която все още е в сила. До наказанието се стигнало, след като подписали споразумение с „държавен“ адвокат. 

Амнезия бе налегнала и Никола Михайлов, който лаконично обясни, че е напълнил един чувал и една чантичка с орехи, събрани от земята, но не можа да си спомни точния брой чували. Михайлов не успя да обясни и как е подписал показанията, дадени пред съдия в хода на следствието. Михайлов поясни, че е грамотен, но веднага след това даде отрицателен отговор на въпроса на Търновалийски дали може да чете и да пише.

Индикация за приблизителното количество на задигнатите орехи даде Владимир Михайлов, който обясни, че според обвинението, то било около 200 кг. Два часа, след като били спрени от униформените, той и жена му продали орехите на Шерефетин за 30 ст. килограма. Така се сдобил с 9 лв. Информацията противоречеше на предишните му показания, в които Михайлов написал, че е получил общо 18 лв.

Двама от присъствалите полицаи - Христо Ангелов и Петър Филипов, също дадоха показания пред магистратите. Във въпросния ден през август 2015 година Ангелов завардил изхода на Асеновград към село Болярци, заедно с колегата си Запрянов. Той разказа, че по-късно към тях се присъединили полицаите Филипов и Кадиев, които обяснили, че са били изпратени по сигнал за присвоени орехи по пътя за Моминско.

„Дойдоха 3 каруци с роми и ги спряхме. Казаха, че ги били събрали от пътя. Самите орехи бяха зелени“, разказва Ангелов. По думите му, ромите казали, че имат разрешение, но нямали документ. Ангелов се обадил на дежурния, но в този момент имало друг конвой. С колегата му се отзовали на новия сигнал, а другата кола останала при спряната каруца.

Колегата му Филипов пък обясни, че той и Кадиев видели каруца, след като били изпратени на сигнала. Водачът обаче успял да се отклони от пътя и влязъл нива. Двамата подали сигнал до дежурния и се установили край другия изход от нивата, но каруцата така и не дошла. Върнали се и видели другите три каруци с орехи, които били управлявани от призованите свидетели.

Униформените не можаха да си спомнят дали спрените за проверка са били отведени в районното, нито кой е останал при каруците на мястото на извършената проверка, след като и двете патрулки са го напуснали.

Показания даде Васил Георгиев, който в продължение на година и половина е бил колега на подсъдимия Иван Бойчев в сектор "Икономическа полиция". Униформеният е обвинен в това, че е подпомогнал кражбата на голямо количество нафта. Георгиев обясни в съда, че в една от обедните почивки колегата му го помолил да отиде да село Болярци, за да вземе няколко туби. В селото бил посрещнат от вуйчото на Бойчев, който му дал 2-3 туби с жълтеникава течност. Полицаят обясни, че не знае какво е имало в тубите, но съдът отново откри противоречие с разпитите пред съдия, проведени през 2015 година. Тогава Георгиев заявил, че тубите миришели на нафта и че нямал точен спомен за техния брой. След края на дежурството, Георгиев прехвърлил тубите от своя автомобил в този на Бойчев. Той обаче отрече да е ставало дума за съдържанието им.