Бой, секс и сръбска музика. Балканският ни манталитет не ни пуска и това си е. Вместо това ни тресе все по-сериозно, като ни кара да се тресем дори едни други по пътищата. Кой разтресе друг с юмруче, кой – с бухалка или метална тръба. Някои и ножове вадят, пистолети си показват, но в тези случаи, за всенародно щастие, само с показването си остават.

Но насилие по пътищата все пак има. В медийното пространство витаят все повече истории за саморазправа на пътя – шофьор засича друг шофьор, вторият се обиди, настигне първия, изкара го от колата и го бие. За какво го бие и той не знае. Дали заради засичането (разминало се без катастрофа), заради стара вражда, заради това, че жена му не му е пуснала, или пък защото е насъбрал гняв към шефа, но на него няма как да се отбие. Или пък просто избива комплекси, пребивайки случайни шофьори.

„Вижте ме! Вижте ме колко съм силен! Пребих по-кльощав от мен! Набих шофьор пред жена му! Кой е като мен?”. Жажда за себедоказване, която изчезва така бързо, както се е появила. Защото биячите по пътищата са пъчещите гърдите си мъже само по време на побоя, който нанасят. После по коридорите на съдилищата крият лицата си – кой с ръка, кой с качулка. Срам ги е, не искат да ги снимаме. Е, нали си искал да докажеш какъв мъж си? Нали си искал светът да види? Що се криеш?

Явно медийната слава не им понася. Стига им да набият някого или поне да го заплашат с побой, пък бил той и шофьор на междуселищен автобус, возещ в този момент 50-60 души. Ей така, да покажат, че могат; да покажат, че са по-силните. Нация на силни мъже сме. Байганьовци, мислещи се за данколовци.

Проблемът обаче започва с боя, но не свършва там. Продължава в съдебната зала. Там, където на биячите по пътя трябва да им се търси отговорност. Там, където би трябвало да има справедливост. Ама няма. Има наведени глави, скрити лица и сделки с прокуратурата. А след тях условни присъди.

Миналата седмица, в два поредни дни, биячи на пътя от два различни случая получиха еднакви присъди. Първите настигнали с колата си автомобила на младеж, с когото се засекли на кръстовище в Пловдив. Разбили стъклата на колата му с бухалки, него набили с юмруци. Съобразителни хора – с бухалка можеха да направят някоя беля и после да им търсят отговорност, пък с юмруци пак го бият, ама няма да е фатално. Казват, че ги бил наплюл през прозореца. Каквото и да е станало, боят е факт. Факт е и присъдата – 6 месеца условно с 3 години изпитателен срок.

На следващия ден абсолютно същата присъда получиха други двама, пребили шофьор пред бременната му жена. Пак в Пловдив. И докато първият потърпевш смята да заведе граждански иск за нанесени щети, вторият е примирен – били „мъжки работи”, нямало да завежда друго дело. Докато едни се правят на вълци и показват зъби, други предпочитат да си блеят. А прокуратурата сигурно е доволна – две присъди! За нула време! Да, ама условни.

В съдебната зала трябва да се дава пример на обществото. Наказвайки хората, нарушили закона, той показва на всички останали, че не трябва да следват примера на осъдените. В случая на разни улични биячи. Да, ама какъв е примерът в тези случаи? Че ако спреш шофьор на пътя и го пребиеш, ще ти дадат 6 месеца условно. Ще ти помахат с показалец като на провинил се ученик и ще те пуснат да си ходиш. Но проблемът не е нито в съда, нито в прокуратурата. Проблемът е в закона и предвидените наказания за подобно престъпление. А прокурори и съдии просто следват един счупен закон, който, видимо, не дава резултати.

Тъй че… бийте си се по пътищата, щом ви е толкова акъла. Няма проблем. Накрая ще ви осъдят. Ама само условно.

Антон Биров,

TrafficNews.bg