През тези години от август 2013 до днес по време на цялата хамалогия по ремонта на изгорялата сцена и опушената зрителна зала нито веднъж не чухме екипът на Драматичен театър „Николай О. Масалитинов” в Пловдив да се оплаче! Даже да помрънка типично по български. Близо три години актьорите и техническият състав сновяха между опожарения Храм на Млепомена и новия Градски дом на културата, който за тяхно щастие се роди дни преди огненото нещастие. През това време нямаше нито едно паднало представление и екипът спечели още няколко награди.
На всяко питане „как върви”, директорът на Драмата Кръстю Кръстев отвръщаше ясно, стегнато и с усмивка. Докато го чакаме от кабинета, му се чува как звучно обяснява, че всяка гайка трябва да бъде описана и заведена с протоколи. На срещата се появява със спортноелегантна фланелка, по която се забелязват ситни точици боя.
Броени дни преди обновената зала да приеме първия спектакъл екип на TrafficNews.bg надникна пръв вътре и разговаря с шефа на театъра.
Вижда се краят на „турнето на трупата в родния град”. С какво ще запомните този период и това уникално турне?
С много работа… Двойни усилия за всичко, което трябваше да се направи, и търпението на хората, които бяха въвлечени в това нещо. Но всяко усилие води до нещо хубаво. Смятам, че краят е добър и си заслужава!
Работата беше много, сложна и нова за директор на театър. Защо не споменавате нищо за това?
А не, нали за това съм назначен - да върша работата за определено място. Не го смятам за свръхусилие. И тук трябва да благодаря на екипа за стоицизма, с който те посрещнаха всички трудности. Слава Богу, оказаха се точните хора, за да може да преодолеем това нещо.
Много пъти съм го повтарял, ще го кажа и сега: една работа не може да я свърши сам човек, тя се върши общо от всички и аз се радвам, че така я свършихме!
Министър Рашидов каза при последното си идване, че театърът на Пловдив е най-бързо ремонтираният в държавата, мислите ли, че това е така, след тези близо 3 години?
Точно така! Това е просто изумително! В началото, когато си поставяхме сроковете, исках да стане възможно най-бързо, дълбоко в себе си се самоубеждавах, имах едни съмнения, които исках да парирам. Сега е наистина важно да признаем, че това е така и да благодарим на хората, които наистина свършиха тази работа много бързо: на Министерството на културата, лично на Вежди (аз още си спомням деня, когато той дойде и лично пое този ангажимент. Каза ”Ще го направим, Кръстьо, ако ще каквото ще да става”); на Министерски съвет, който взе бързо решение; на министър-председателя, че го пое като ангажимент; на хората, които помогнаха; на г-н Горанов, че все пак отдели тези пари, които никак не са малко на фона на онова, което се дава в такива случаи. На г-жа Менда Стоянова, която повярва, че тези суми са реални и необходими… На всички, които ни повярваха, че това е необходимо за един театър, който Пловдив заслужава.
Спомням си, че първия месец след пожара имаше и обикновени хора, които помагаха.
Пловдивчани – това са другите хора, на които трябва да благодаря за съпричастното отношение! На тези, които помогнаха със средства - кой колкото може. На обикновените хора, които също дадоха трогателно малко, но много истински! И тогава повярвах, че това може да се случи - те внасяха толкова, колкото можеха да отделят.
Трябва да призная и приноса на колегите от цяла България, които събраха средства и ги дадоха. Те са символични на фона на цялата сума, но не може да не видиш съпричастността!
На по-големите - на КЦМ, на Ротари клубовете, на Камен Донев, г-н Фратев, на всички, на всички … Съжалявам, но може би ще пропусна някое име. На община Пловдив – за това, че помогна бързо да се оправят докумените, съдейства с всички неща. На архитект Недевски, който направи усилия, на хората, които сглобиха този проект, на службите, които го одобриха, на пожарна, на полиция … Ето това е едно общо дело и аз съм щастлив!
Хората трябва да го знаят. Ремонтът стана по най-добрия начин за България - не всеки искаше да помага, но поне никой не попречи!
Как стана така, че всенародният любимец Камен Донев измести „Трънски разкази” за откриването на обновената сцена?
Моноспектакълът на Камен на 23 юни е специален подарък за всички хора, които работиха по възстановяването на театъра след пожара. На него ще се влиза само с покани. И мисля, че залата няма да ги побере, а те заслужават!
Официалното откриване за пловдивската публика ще съвпадне с 20-тото издание на „Сцена на кръстопът” на 10 септември, когато ще е премиерата на „Вълци” по Трънски разкази. Репетициите вече започнаха. За всички почитатели на театралното изкуство предстои следващият сезон. Той ще бъде Сезонът на откриването на обновената сцена на Драматичния театър на Пловдив.
TrafficNews.bg