Бившият изпълняващ длъжността главен архитект на София арх. Богдана Панайотова излезе с остра позиция относно казуса с незаконното строителство край Варна, станал известен като „Тайният град“. Тя категорично заявява, че прехвърлянето на проблема единствено към общината е бягство от отговорност, тъй като Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е водещата институция, а Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) разполага с всички законови механизми за спиране, забрана за ползване и премахване на незаконни обекти.

Според нея става въпрос за системен проблем на държавата, свързан с порочни практики като злоупотребата с „удостоверения за търпимост“, липсата на специализирани карти за рискови територии и нежеланието за упражняване на ефективен превантивен контрол. Панайотова призовава за поемане на реална отговорност от всички участници в инвестиционния процес, за да спре дългото политическо говорене, което тя определя като „хвърляне на прах в очите на хората“.

Вижте цялата позиция на Панайотова, публикувана от нея в профила ѝ:

През последните дни с интерес гледам новият сериал по всички български телевизии и социални мрежи „Тайният град на Варна“. Следя всички коментари, разходки пред камерите, анализи и картинки, брифинги и изказванията на министри, депутати, общински служители, архитекти, представители на Камарата на архитектите, адвокати, журналисти и други безброй говорители.

Опитвам се професионално да анализирам както действията, така и обвиненията, които се отправят публично. Няма да коментирам действията на МВР, защото това не е органът, който контролира строителството и неговата законосъобразност - просто не е негова работа.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството е водещата институция за строителството в България. МРРБ създава и променя нормативната уредба, контролира чрез ДНСК прилагането на закона, упражнява контрол върху общините, може да налага административни наказания, да изисква проверки, да спира порочни практики и да инициира законодателни промени.

Всичко останало е или неразбиране на закона, или удобно бягство от отговорност.

Не мога да не коментирам, обаче, изказването на министъра на регионалното развитие, че държавата нямало какво да направи, а само Община Варна. Да закриваме тогава МРРБ, министерства, агенции - за какво ни е правителство, щом всичко е в ръцете на общините.

Когато години наред се допуска незаконно строителство, строителство върху дерета, реки, дюни, горски територии или без инфраструктура, това не е проблем на един кмет, един районен архитект или един чиновник. Това е системен проблем на държавата и на липсата на ефективен контрол.

Не може при всеки подобен случай да се правим изненадани.

Не може институциите да се активират едва след медиен скандал или бедствие.

Не може да се говори за „реформи“, а в същото време да не се предприемат реални действия по законите, наредбите и контрола.

В недоумение съм от бездействието на редица институции на национално и липсата на адекватни мерки още от самото начало. Очевидно е, че строителството продължава и в момента.

Преди да навляза в по-задълбочен анализ, си задавам един основен въпрос:

Действително ли сме свидетели на липса на компетентност и експертиза, или просто правят избирателни политически изказвания, които нямат нищо общо с реалните действия, които следва да бъдат предприети?

При всеки пореден строителен абсурд в България започва едно и също - дълго говорене, политически обяснения, прехвърляне на отговорност и публично търсене на виновни „по веригата“, но не и реални действия за трайно разрешаване на проблемите.

Някой разбра ли какви мерки ще бъдат предприети от МРРБ, ДНСК и Община Варна по отношение на „Тайният град“?

Защото фактите са следните:

➡️ МРРБ разполага с всички законови механизми за контрол и търсене на административно-наказателна отговорност по ЗУТ;

➡️ МРРБ е водещото министерство и може да инициира промени в нормативната уредба (наредби и закони), свързана със строителството и тогава когато промените касаят и други министерства;

➡️ Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) и регионалните подразделения са също под прякото ръководство на МРРБ и трябва упражняват контрол върху строителството, включително върху действията и бездействията на кметове и главни архитекти;

➡️ ДНСК има правомощия да разпорежда спиране, забрана за ползване и премахване на незаконни строежи, както и да налага санкции при неизпълнение. В правомощията на ДНСК влизат както издаването на задължителни предписания и разпореждания, така и налагането на административно-наказателни мерки при неизпълнението им. С други думи, ДНСК разполага с всички законови механизми да упражни ефективен контрол върху кмет или главен архитект, когато не са предприети действия за спиране или за започване на процедура по премахване на незаконно строителство от IV и V категория, какъвто е и случаят с незаконните къщи край Варна.

И тук започват въпросите, на които никой не дава отговор:

➡️ Как не чух нито един коментар за довеждащата и отвеждащата инфраструктура и трафопостовете до това „селище“? От кадрите е очевидно, че има ток и вода. Как и кога се е появила тази инфраструктура в горски фонд?

➡️ Кой носи отговорност за захранването на незаконното строителство с ток и вода? Не са ли това строежи от 3-та категория?

➡️ Не представлява ли именно тази инфраструктура строеж от по-висока категория?

➡️ Защо министърът на регионалното развитие многократно повтаря, че „всички действия оттук нататък са в Община Варна“, след като законът дава конкретни контролни правомощия именно на ДНСК и МРРБ?

➡️ Не е ли най-бързото и ефективно действие забрана за ползване и премахване на незаконната инфраструктура - ако тя е незаконна? Никъде не се коментира това.

➡️ Не е ли ДНСК органът, който може да потърси административно-наказателна отговорност от експлоатационните дружества, от кмета или от други длъжностни лица незпазили закона?

➡️ Не носи ли МРРБ пряка отговорност за действията на ДНСК, така както всеки кмет носи отговорност за собствената си администрация?

➡️ Защо не министърът на регионалното развитие не обеща, че ще извърши тези действия? Няма как да ги извърши Община Варна - по закон.

➡️ Още по-тревожен е въпросът с така наречените „удостоверения за търпимост“. Кой ще пусне протест до прокуратура за обявяване за нищожни “удостоверенията за търпимост”.

Очевидно е, че не са изпълнени основните законови изисквания - строежите да са съществували в изискуемия период и да са допустими по действащ или предходен устройствен план. Територията е била горски фонд и през 2001 г., и през 2023 г.

➡️ Знае ли министъра на регионалното развитие, че през годините в София са издадени над 300 удостоверения за търпимост за канали и водопроводи? И че „Софийска вода“ няма как да включи тези обекти в капитала си и да ги експлоатира законно, защото те остават незаконни строежи?

Няма как техническа инфраструктура да бъде обявявана за „търпима“ по логиката на законов текст, създаден първоначално с идеята да позволи уреждането на собствеността при прехвърлителни сделки за стари жилищни сгради като „старата къща на прадядо ти“, която е съществувала по план, но е изградена без необходимите строителни книжа.

Темата за „търпимостта“ е анализирана и коментирана многократно през годините, включително и от мен. Надявам се именно този мащабен и абсурден случай да стане повод МРРБ най-после да преосмисли смисъла, приложението и последиците от тази законова уредба.

„Удостоверението за търпимост“, уважаеми експерти в държавните и общински институции, не узаконява строежа. Той си остава незаконен.

Тази практика отдавна е излязла извън първоначалния смисъл на закона. Вместо това „търпимостта“ постепенно се превърна в механизъм за заобикаляне на закона и легитимиране на порочни практики. Не е тайна, че в много общини това е модел на работа.

➡️ Не е ли редно МРРБ да се самосезира и да направи обстоен анализ на режима на „търпимост“ в Закона в сегашния му вид, предвид дългогодишната порочна административна практика и очевидните злоупотреби с издаването на удостоверения за търпимост?

Министерството има пълното законово основание да изиска от всички общини и райони на големите общини информация и проверка на издадените подобни актове. Не се ли превърна този механизъм в лесен начин за заобикаляне на законовия ред за строителство?

Мисля, че отдавна е обществена тайна как тази практика функционира в редица общини и райони в страната. И така, освен че създава предпоставки за корупция, тя допринася и за лавинообразното разрастване на незаконното строителство навсякъде.

➡️ Относно пропуските в Закона за кадастъра и имотния регистър и показното, „лесно“ уволнение на ръководителя на Агенцията по кадастъра във Варна - не е ли отново МРРБ институцията, която следва да преразгледа нормативната уредба и да уреди ясно условията и реда за „нанасяне в кадастъра“?

Агенцията по геодезия, картография и кадастър също е в ресора на министъра на регионалното развитие. Затова подобни проблеми не приключват с едно персонално уволнение, а с предприемането на реални превантивни мерки и нормативни промени, които да не допускат подобни порочни практики.

➡️ Не е ли време да бъдат уредени ясно условията за нанасяне в кадастъра?

➡️ Не трябва ли най-после да бъдат изготвени специализираните карти за реки, дерета, дюни и рискови територии, така както законът предвижда от години?

➡️ Каква ни е поуката от „Елените? Не трябваше ли спешно да се организира от страна на МРРБ изготвяне на Наредба за специализираните карти по Закона за кадастъра и имотния регистър - такава, която да позволи нанасянето на реки, дерета, дюни и други защитени и рискови територии като неразделна част от кадастралните карти и тази информация да бъде публично достъпна за всички.

➡️ Каква ни е поуката от свлачището по пътя за Смолян? Да проектираме и изградим мост върху свалчище? Наистина ли сега разбрахме че там свлачищни зони? Къде е регистъра на свлачищата в България?

Проблемите няма да се разрешат с едно уволнение или с поредния брифинг. Проблемът приключва тогава, когато се създаде работещи правила и има реален превантивен контрол.

Ако наистина сме готови за реформи, нека почерпим опит от всеки „строителен абсурд“ и „природно бедствие“ и вместо шумно да се изненадваме и лицемерно да тъжим, да поработим ефективно върху превантивния контрол - т.е. да се предприемат адекватни действия за реални промени в нормативна база, да се очертаят ясно отговорността на институциите и да се упражнява ефективен контрол от изпълнителната власт.

В момента МРРБ има златен шанс и реалната политическа възможност да променя към по-добро. А списъка с важни за строителството, развитието на инфраструктурата и общините в България теми не се изчерпва с напсаното по-горе.

Време обществото ясно да разбере нещо важно. За всичко, което изглежда абсурдно в строителството, независимо дали става дума за малък град, голям град, крайбрежие или планина, пряка или косвена отговорност носи именно МРРБ като водещ орган по политиките и контрола в строителството.

МРРБ трябва да прави това, за което е създадено - да организира, да контролира, да създава ясни правила и да гарантира, че законът се прилага еднакво за всички.

ДНСК трябва да упражнява реален контрол по строителството, а не да се превръща в институция, която реагира постфактум и тълкува.

Общините трябва да прилагат закона, а не да компенсират липсата на държавна политика.

Проектантите, строителният надзор и всички участници в строителния процес трябва да започнат да носят реална професионална отговорност за подписите си. Защото именно проектантът е човекът, който първи вижда терена, анализира средата и решава дали едно строителство е допустимо, безопасно и законно.

Когато се проектира върху дере, река или заливна зона, това не е „технически пропуск“. Това е професионално решение, зад което стои име, подпис и отговорност.

Всичко друго е невежество и безотговорност, гарнирани с дълго говорене и хвърляне на прах в очите на хората.

Снимка: Offnews