София Христева е археолог в Пловдивския археологически музей. Тя е проучвател на Небет тепе - археологическият обект, който е част от проекта "По крепостните стени на Филипопол". Недвижимата културна ценност от национално значение заедно с Източната порта до месеци трябва да започнат да посрещат посетители. За най-новите разкрития на обекта, за това има ли бетон в археологията и какво ще видят посетителите, разговаряме със София Христева:

- София, вие и колегите ви вече освободихте Небет тепе, представихте и отчетите си. Какви тайни още ви разкри археологическият паметник през отминалия сезон?

- Всъщност, миналата година работихме по-дълго време от 2022 г. и правихме проучвания в малки сектори, разпръснати на голяма площ. Работихме от края на март до началото на август. Не разкрихме нещо по различно от това, което вече знаехме, но успяхме да доразкрием някои нови структури и всъщност най-интересното за нас беше Източната крепостна стена. Досега в този участък тя никога не е проучвана. Правени са разкопки и е разкрита само в една частна сграда, която се намира непосредстено до гърба на Етнографския музей. Така че през отминалия сезон това бе предизвикателството. Успяхме  да я разчистим и да направим малък сондаж, тъй като тя не е част от проекта „По крепостните стени на Филипопол”. Беше предвидено само укрепване и дрениране.

Работата по Източната крепостна стена бе най-интересна,защото имахме възможност да разчистим много голям участък. Успяхме да уточним сравнително датировката. Най-ранната стена е ниско запазена, тя е от римския период. Оказа се, че към нея има кула, която не беше известна до момента. Тя беше изцяло обрасла, а и се намира под съвременна сграда. През късната античност стената е удвоена отвътре и е запазена над 3 м във височина. През XII в.  част на римската и късноантична стени са били напълно разрушени, което наложило цялостното ѝ преизграждане. В римската и средновековната крепостни стени са били изградени барбукани. Това са съоръжения за отвеждане на подпочвените и дъждовнитеводи извън стените.Това се е наложило, тъй като Източна крепостна стена е в ниската част на най-стръмния склон, по който се стича цялата вода от хълма. Всичките разрушения на предходните стени не са от нападение или някакви военни действия, а от тези интензивни естествнени водни процеси, които са протичали на хълма.

Така че всъщност най-много информация, а и изненада ни донесе частичното проучване на Източната крепостна стена.

Оказа се, че в най-горната част на обекта, има все още запазени структури от бронзовата епоха. За съжаление само 1 огнище и две вкопани структури, но въпреки това все пак е някаква информация за нас. Имаме материали от халколита, както и 1 структура. Предполагахме, че структурите от тези периоди са били изцяло проучени в миналото, тъй като знаем, че доста дълго е проучвана цитаделата и е копано много дълбоко.

Но това бяха изненадите от тези ранни периоди, малко, но все пак нещо, което показва всъщност дългото обитаване на Небет тепе от периода на халколита, говорим за края на пето хилядолетие преди Христа.



Теракотата е с изображение на жена

- А какви находки открихте? Обикновено те са атракция, която и вероятно ще представите в изложба.

- За съжаление през отминалия сезон проучването беше бедно на находки. Причината за което е, че не смеработили на голяма площ, а в малки ивици, свързани с укрепването на обекта и на дълбоките шкарпове, оставени след проучванията през 70-те, 80-те и 90-те години на 20 в. Така че нямахме възможност да се развихрим и да разкрием по-голяма площ и да открием повече находки.  Една от най-забележителните е една теракота с изображение на женска глава, която има обеци и червена боя по косата. Не е цяла, но се вижда, че е окачвана на стена. Другата интересна находка е костена дръжка от някакъв инструмент, може би нож. Тя е с украса и е от същия период заедно с теракотата, говорим за ранноелинистическия период. Така че поне за мен беше по-вълнуващо, тъй като от проучванията ни предходните години, нямаме елинистически пластове, застъпени в югозападния участък, който работихме през  2023 г.

Всъщност през миналия сезон имахме възможност да проучваме структури от целия елинистически период, което ни даде малко повече информация и уточнение за датировките на ранните крепостни стени.

- Попаднахте на доста погребения, даже вашият колега Камен Станев се пошегува, че зорлем са викали чумата, полагайки мъртви тела около водохранилището…

-Да, наистина се шегувахме, че положените тела в близост до водата са покана за чумата.Тази година проучихме 6 гроба, от които 3 са на деца. Установихме, че този некропол не е бил само около щерната, но продължава и в посока Източната крепостна стена. Развива се по входната алея на Небет тепе между Баятовата и Бакаловата къщи. Тези ни дават една по-широка хронология на некропола на Небет тепе, но също попадат в периода на Средновековието.Така че некрополът е бил доста по-голям и колкото и да се шегува Камен, май те наистина са си търсили чумата.

За нас от научна гледна точка най-важните приноси са предатирането на Крепостната стена, че най-ранният ѝ период е 45 г. Става дума за стената, която огражда целия хълм. А по-ранните крепостни стени са в горната част на обекта. Успяхме да уточним какво се случва през Античността и Средновековието на Небет тепе, тъй като до момента нямаше по-задълбочени публикации на проучванията  през изминалите години, които да ни дадат една по-съществена картина за обитаването и разпределението на пространството вътрешно от крепостните стени. Повечето научни трудове са свързани основно с крепостното строителство на Небет тепе. Това се промени с римския хамбар, който открихме със запазена дървена бъчва. В него имаше много инструменти за бита и оръжията, които открихме,накитите и всичко останало, свързано с бита на тези военни, пребивавали горе и обитавали част от територията там. Така че за всичко това имаме много повече информация. Склад за зърно от същия период проучихме и тази година. Той е разположен до Голямата кула в горната част на хълма и отново непосредствено до нея.

Надявам се в бъдеще да имаме възможността да направим една по-цялостна публикация за нашите проучвания. Разбира се, като добавим и непубликувани неща от колегите, разпокопавали хълма по-рано.



Костена дръжка от нож

- Кои според вас ще са основните акценти и атракции за посетителите, за туристите? Какво ще могат да видят, така както досега не са го виждали?

- Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, защото аз обекта го виждам по съвсем различен начин,не като турист. Представата ми за него е много по-многопластова, по-сложна. По-скоро бих се радвала да чуя какво ще кажат посетителите,какво е важно за тях и какво е по-интересното.  В момента мненията на хората около мен, които не се занимават с археология, са много разнопосочни и различни.

Истината е, че Небет тепе продължава да крие своите тайни и ние никога няма да ги разгадаем всичките. Никога няма да ги разгадаем всичките, така че ще продължи да крие и други тайни не само от миналото, но и отнастоящето.

Въпреки трудното начало, което имахмес проектирането, с  включването на археолозите в този проект, след като се борихме за това, вече можем да кажем, че има някаква приемственост. Разбра се, че това не е строителен обект, а археологически и от национално значение, и мнението ни по определени въпроси, свързани с археологията бе прието и се съобразиха с него.

Ако трябва да посоча нещо интересно, което досега е било недостъпно за посетителите, това е тайният вход. Посетителите ще имат възможност да влизат и излизат от него по монтирани за целта стъпала. После по алеята ще могат да си направят една дълга обиколка на хълма.

От изхода на този таен вход има изглед надолу към каменни стъпала, използвани от обитателите на Небет тепе. Ние не сме проучвали в зоната, за да знаем какво се е случвало и кога са правени. Няма и запазен културен пласт, който да ни подскаже с какво са свързани, но най-вероятно се служили за монтиране на дървена кострукция, която от Тайния вход е отвиждала в подножието на хълма.


Находки от праисторическата епоха

- В публичното пространство постоянно се споделя притеснението, че върху археологически структури се лее бетон. Така ли е?

- Първоначално в проекта имаше на места, където бяха предвидени укрепвания с бетон, но не и повдигания, защото не беше ясно каква е ситуацията преди да се почисти и да се види какво всъщност е запазено от предходните разкопки,покрити с пръст. Установи се, че те са напълно ненужни и бяха изключени от проекта. Бетон има единствено в две пейки, не знам доколко е разумно в този участък да има подобни модернистични неща, но в крайна сметка това е решението на проектантите.

Бетон има в много малка част на обекта и то само като укрепване на конструкции, които са подпорни. Това е с цел безопасност. Бетонът е в много малка част,наистина. И повдигането във височина също! Повдигането на участъци има на голямата кула на цитаделата, което се налагаше чисто конструктивно,  тъй като там ще има панорамна площадка. Има издигане с около метър при северната крепостна стена в късноантичния участък.

- Значи ще видим археологията в нейния автентичен вид.

- Да, няма издигания, всичко е много обрано. В това отношение всички бяхме в синхрон – както ние, така и архитектите. Надяваме седа го опазим в този вид, който е в момента, по-дълго време.

- Археолозите настоявахте Небет тепе да е с ограда и да не е достъпен през нощта, защо?

- Ние сме живите свидетели, че именно през нощта там ставаха големите бели.  Когато започнахме работа през  2016 и 2017 г., се наложи да почистваме зоната до западната крепостна стена, доста често сутрин срещахме хора на палатки или със спални чували. Те нощуваха горе на тепето. Да не забравяме все пак, че това не е спалня.  Тези хора имат и естествени нужди, които най-вероятно са вършили на обекта. Да не говорим колко спринцовки, презервативи и бутилки сме почистили.  Да, Небет тепе е много романтично място, любовта гори, но все пак говорим за археологически паметник. По време на работата ни тази година на два пъти  археологията беше драскана с графити. Скалата там е такава, че боята попива в дълбочина и е много трудно почистването. Не искам да обиждам това изкуство, но не му е мястото там – върху току-що реставрираните археологически структури.  Да припомня и случая с „героя”, който се бе заснел как кара бъги върху археологията.

От тази гледна точка затварянето на Небет тепе и ограниченият достъп през нощта ще запази недвижимата културна ценност. Всеки пак ще може да се любува на изгревите и залезите, но без риск недобросъвестни посетители да рушат археологията. Смятам, че тази ограда е възможното решение. Тя по никакъв начин не влияе на гледката и е монтирана в най-стръмните участъци.