Правителството на Румен Радев слага край на автоматичното нарастване на възнагражденията на заетите в публичния сектор, което в момента е обвързано с ръста на средната или минималната работна заплата в страната.

Това съобщи финансовият министър Гълъб Донев. Днес той представи пред журналисти финансовото състояние на държавата и приоритетите за Бюджет 2026.

От 1 септември заплатите на премиера, министрите и техните заместници, началниците на кабинети, регулаторите, съдебната система, силовите ведомства, държавната администрация и висшите учебни заведения ще бъдат отвързани като процент от минималната или средната заплата за страната.

Предлага се също така изборните длъжности да не получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати.

Освен това правителството ще наложи таван на възнагражденията в бюджетната сфера - никой не може да получава по-висока заплата от тази на президента, а тя е две депутатски заплати или 8472 евро в момента. Същото ограничение ще важи и за възнагражденията на директорите на държавните предприятия, където таванът в момента е 18 минимални работни заплати (11 164 eвро месечно).

От 1 септември всяко министерство и агенция ще трябва да орежат с 10% разходите си за персонал, без да се намаляват индивидуалните заплати на служителите, обяви още финансовият министър. За целта ръководителите на ведомствата ще трябва да направят преглед и първо да закрият незаетите щатове. Ако това не доведе до оптимизиране на разходите с 10%, ще трябва да се правят съкращения.

"Това са първите кранчета, с които искаме да спрем изтичането на публичен ресурс и да стопираме неудобно високите възнаграждения на всички, които са получили достъп до държавната хранилка", обяви Гълъб Донев.

И депутатите с ограничения

Финансовият министър призова и народните представители да се откажат от обвързването на техните възнаграждения с ръста на средната заплата в публичния сектор. По правило депутатските заплати се осъвременяват всяко тримесечие, като се равняват на три средномесечни заплати в обществения сектор. По последни данни на НСИ актуалната основна депутатска заплата е 4236 евро, но към нея има и надбавки за участие в комисии.

По-късно днес депутатът от "Прогресивна България" и шеф на бюджетната комисия Константин Проданов потвърди, че премахването на автоматичните формули за нарастване на възнагражденията в бюджетната сфера, ще засегне и депутатските заплати. Това ще стане с новия правилник на Народното събрание, който се изработва в момента. 

"Занапред с колко ще растат възнагражденията в бюджетните сектори ще се определя в законите за държавните бюджети всяка година, като се взимат предвид много фактори - финансовото състояние и възможностите на държавата, глобалната ситуация, ситуацията на отделните ведомства. На всяко ведомството ще се поставят задачи и ще се обезпечава ресурсно, но ще поставяме и ограничителни параметри, така че то да не се разпуска и да не става този разгул, който се получава сега за сметка на нови дългове", разясни Проданов.

Строга финансова дисциплина

Финансовият министър е стартирал процедурата за изготвянето на редовния бюджет за 2026 г., като е дал вече указания на всички министри да представят техните проектобюджети. По думите му държавният бюджет трябва да е приет до 1 юли.

"Въвеждаме строга финансова дисциплина", обяви финансовият министър.

Наред с орязването на разходите за персонал в бюджетната сфера, капиталовите разходи на правителството ще бъдат приоритизирани по важност, като неприоритетните проекти временно ще бъдат замразени.

Данъците остават без промяна, подчерта той. От 1 август обаче се повишава максималният осигурителен доход със 189 евро до 2300 евро, което означава хората с възнаграждения над този праг на практика да получават с по-ниски заплати. С 5% се увеличават и минималните осигурителни прагове от 1 август, като те се изравняват с новото на минималната работна заплата. Запазва се прилагането на швейцарското правило за повишение на пенсиите от 1 юли - тази година с 8.7%. Гарантирани са и всички социални плащания към уязвимите групи от населението.

Финансовият министър обяви, че в резултат на затягане на финансовата дисциплина бюджетният дефицит ще остане в контролирани рамки, т.е. няма да надвиши 3% от БВП. Както е известно, в края на април недостигът в хазната достигна 1.750 млрд. евро или 1.4% от БВП. 

По думите на Донев правителството е заварило неразплатени, но фактурирани разходи за 2.554 млрд. евро. Освен това през 2025 г. банките авансово са внесли 363 млн. евро корпоративен данък, дължим за 2026 г., което оказва негативно влияние върху приходната част на бюджета за 2026 г.

Неблагоприятно въздействие върху приходите тази година оказва и авансово изплатеният междинен дивидент от държавните дружества през 2025 г. от 566,7 млн. евро. Донев нарече тези две операции "финансова акробатика".

В началото на брифинга Донев обяви, че и финансовият министър също много се радва на успеха на Дара, а догодина в бюджета за 2027 година ще има още едно перо – Евровизия 2027.