България започва мащабна подготовка за домакинството на песенния конкурс "Евровизия" през 2027 г., след като страната извоюва правото за това покрай успеха на българската представителка Дара. Министърът на културата Евтим Милошев описва предстоящия процес като изключителна възможност за страната, която обаче изисква сериозен логистичен, финансов и организационен синхрон.

Провеждането на събитие от такъв мащаб е "национално събитие" и надхвърля капацитета само на обществения телевизионен оператор (БНТ). Подготовката обхваща множество комплексни аспекти, сред които телевизионна реализация, ред и сигурност, маркетинг, туристическа инфраструктура и специфична телекомуникационна логистика, отговаряща на високите стандарти на конкурса. Предстои Министерският съвет да вземе решение за създаване на форма, която да обедини всички необходими дейности, като според министър Милошев: "За мене най-важният елемент в цялото това нещо е организацията и междуведомствената комуникация", каза той пред Нова тв.

Въпреки че големи градове като Пловдив, Варна и Бургас също са заявили желание да приемат престижния конкурс, столицата се очертава като категоричен фаворит. Основните изисквания към домакините включват наличието на закрито пространство с капацитет от поне 10 000 зрители, което изключва открити сцени като Античния театър в Пловдив. Според Евтим Милошев "най-вероятният домакин ще бъде София от всякаква гледна точка", най-вече заради предимствата в логистиката и наличието на подходящо летище. Столичната зала "Арена Армеец" е посочена като много подходящо място, тъй като е строена за мащабни събития и вече успешно прие детската "Евровизия" през 2015 г..

Събитието се очаква да генерира значителен туристически поток, като вече се съобщава за първи направени резервации за настаняване на участниците, техните екипи и чуждестранни гости. Въпреки финансовите и логистични предизвикателства, за които все още е твърде рано да се правят точни бюджети, основният акцент пада върху дългосрочните позитиви. Министърът подчертава, че най-голямата полза е "изявата и видимостта на България извън границите на нашата страна". Конкурсът се разглежда като уникална платформа за износ на съвременна българска култура и популяризиране на млади български изпълнители. За да се максимизира ефектът от събитието, се обсъжда и възможността за провеждане на съпътстващи инициативи извън града-домакин, използвайки модела на децентрализация от периода, в който Пловдив беше Европейска столица на културата.