Траките са превръщали стари неизползваеми кладенци в затвори, където са оставяли наказаните да умират. Точно такова съоръжение откриха археолозите по време на проучването си в многослойния селищен обект до Скутаре.

„Намерихме много кладенци – 16 на брой до момента, които са сред най-интересните съоръжения от обекта. Не ни е познато друго проучвано древно селище, където да са открити толкова кладенци.  Нямаме такива съоръжения от праисторията – епохите неолит и халколит, но от всички други периоди има – като се започне от Бронзова епоха та до Средновековието. Интересното е, че след като са спирали да ги ползват като водоизточници, някои от тях са превръщани в депа. Изхвърляли са части от животни – дали става дума за дарове, или за нещо като екарисаж, е въпрос на дискусия.


Вкопани структори, халколит и ранна бронзова епоха

Друг кладенец е много интересен, защото е използван подобно на килия за осъдени на смърт. Вътре на три нива намерихме скелети. И ситуацията на намирането на скелетите, и анализите показват, че долните два скелета са умряли на място. Единият е заровен жив – показва го позицията на скелета, който е много свит с изправена нагоре глава. Другият е умрял от изтощение. И при двата намираме съдове, в които явно за известно време им е давана храна и вода. Малко са жестоки траките, това не са първите случаи на нетипични погребения, които се откриват при разкопки”, разказва археологът Елена Божинова, ръководител на екипа проучватели, които работят в Скутаре.

Тя разказва, че става дума за многослоен селищен обект, който екипът проучва за втора година в рамките на няколко проекта - инфраструктурен на НКЖИ за ремонт на ЖП линията е в частен имот заради строеж на бензиностанция.

През тази година археолозите продължават в други парцели, защото предстои построяването на ритейл парк до бензиностанцията, както и складови помещения. Всички парцели попадат в сервитута на селищния обект, а предстои застрояването на още няколко.


Кладенец и ями, късна желязна епоха

„Имаме шанса да съберем доста информация за селищен обект, който е в непосредствена близост до Филипопол, но представя една съвсем различна картина от културата, която познаваме от града. Става дума за провинциално селище, което без съмнение е свързано с градския център за периодите, когато градът е съществувал. Той е в близост до Марица, на километър и половина. Намира се на трасето на пътя Виа Диагоналис, който минава през Пловдив, София, Белград, Одрин и стига до Константинопол. Познат е и като Виа Милитарис – военния път, който  повтаря трасето на една основна пътна артерия, която съществува още от праисторията. По нея са се движили хора, стоки, армии и всичко друго. Вероятно това е една от причините именно това място, което на пръв поглед не се отличава със забележителна природна среда и ресурси, да бъде избрано от хората”, разказва Божинова.

Това, което е прави силно впечатление на археолозите е, че селището е обитавано от Неолита до Средновековието. Има останки от почти всички периоди. Има периоди, които ги няма дори в Пловдив, примерно ранен неолит, ранните фази на ранната бронзова епоха, архаичен и класически период от късната желязна епоха. Всеки от тях е интересен и данните от Скутаре ще попълнят бели петна от историята на региона. Например, за периода на ранния неолит има отделни фрагменти от последните проучвания в селищната могила на Брезовско шосе, но за първи път са проучени структури от този период – вероятно вкопани части на примитивни жилища, с битова керамика и тежести от тъкачен стан. Те са установени в едно малко петно и към този етап не може да се установи общата планировка на селището през този период, но предстоящите проучвания в още парцели е възможно да предоставят допълнителна информация за този ранен период от историята на човечеството.


Пещ за производство на керамични съдове, късна желязна епоха

Ранните етапи на Бронзовата епоха също са неизвестни от археологическите проучвания в територията на града, но добре представени в селището при Скутаре. Голямата площ, върху която се осъществяват проучванията, позволява  да се добие повече информация за вида и характера  на селището от края на четвъртото и третото хилядолетие преди Христа. Особен интерес представлява една яма с материали от преходния период от халколита и бронзовата епоха, който изключително рядко се открива при археологически разкопки. През ранната бронзова епоха отделните структури са разположени на големи разстояния едни от други, тоест има отделни петна с обитаване – отново примитивни постройки, някои с вкопани части, с огнища извън тях  и кладенци. Тази картина свидетелства за съществуването на отделни малки социални  единици – семейства или неголеми по брой хора родове, които са имали нужда от голяма площ за обитаване, най-вероятно дворове, в които са пазели добитъка си.

„Античният период, класическият период от Желязната епоха, а именно 7-началото на 4 век преди Христа, също почти напълно липсват в Пловдив. Това е периодът на образуване на Одриското царство. По това време траките по-сериозно започват да контактуват с цивилизациите  от  Източното Средиземноморие, в резултат на което културата им драстично се променя. Това се отразява и в създаването на държавни структури. Структури от тези интересни периоди имахме шанса да проучим в селището при Скутаре и резултатите от нашите проучвания ще допринесат значително както за изследването на историята на Пловдив и района, така и като цяло за историята на Тракия”, разказва Божинова.


Землянка и пресичаща я траншея, средновековие

Специалистите откриват нещо много интересно на обекта - много ранна керамика, изработена на колело.

„През 7-6 век преди Христа Тракия започва да има едни по-засилени и по-интензивни контакти  с Гърция, в резултат на които тракийската култура започва много бързо да се променя. Преминава се към градски начин на живот. Една от тези индикации е производството на керамика на бързо грънчарско колело. Хилядолетната традиция да се прави керамика на ръка домашно производство е изоставена, макар и не напълно, и се преминава към специализирано грънчарско производство. Това е една от индикациите за градски живот, за образуването на градовете като  социална структура, като социална организация, а и като икономически единици. Вече има специализирани производства, занаяти”, разказват проучвателите.

Интересното е, че процесът на производство на керамика на бързо грънчарско колело навлиза много бързо. Буквално в рамките на 50 години се възприемат новите форми на керамика на колело, които са изцяло гръцки и нямат нищо общо с тракийските. Става дума за трапезната керамика – посудата изцяло се променя с нови форми съдове, нова украса, нова технология. Подобна пълна смяна на керамичния репертоар обикновено се тълкува като смяна на населението, но случаят е различен, тъй като грубата кухненска керамика остава в старата традиция.  Съдовете, в които се е приготвяла храната – гърнетата, запазват старите форми, украса и технология. Съвременните изследвания сочат, че кухнята  е един от най-бавно променящите се елементи от културата, дори и днес.

„Категорични данни за местното производство на тази най-ранна керамика на бързо грънчарско колело открихме и в селището при Скутаре. Открихме една пещ за производство този сезон. Още миналата година бяхме открили тази керамика и трябваше да търсим убедителни аргументи, за да докажем мнението ни, че тя е местно производство. С откриването на пещта тази година вече имаме неопровержими доказателства, че тези керамични съдове са произвеждани на място. Това е най-ранната керамика на бързо грънчарско колело в Тракия, доказано произведена на място”, разказват археолозите.


Вкопани структури - деструкции от глинобитни стени и хранилище, ями, питоси и пещи

 „Най-впечатляващата структура на обекта до момента е пещта, която разкрихме. Тя показва много висок клас майсторство. Нейните детайли са изработени предварително – страниците, оформяли входа на пещта,  и елементите, държали скарата, върху която са поставяни съдовете за печене. Има една централна колони, изработена от отделни сегменти. Всички те са направени предварително и след това са монтирани. Тест имаме един модел на пещ, направена от професионални и опитни грънчари. Много е вероятно това да са хора от Елада, които са дошли в Тракия и научили местните хора как да изработват тази керамика. Такъв професионализъм липсва до момента в Тракия”, разказва Елена Божинова.

Обектът, който заедно с колегите си продължава да проучва, дава ценна информация и за Римския период и Средновековието, като разкрива една провинциална култура, различна от градския живот, познават от Филипопол, където културата  е много развита, с водопроводи, канализации, предварително планирани преди застрояването квартали.

На Скутаре проучвателите откриват един типичен пример за селска аграрна култура. Няма къщи, изградени с масивен каменен градеж, с кирпич. Всичките данни за постройки са по-скоро близки до нещо, което днес бихме нарекли колиби. Те, подобно на Бронзовата епоха,  са разположени на голямо разстояние една от друга. Освен това археолозите откриват траншеи от оградни зидове, които затварят големи пространства около тези постройки. Тоест вероятно става дума за тип ферми, които са разположени на голямо разстояние една от друга с големи дворове, където най-вероятно е пазен добитък. Конструкцията на тези оградни зидове е не да пази от проникване отвън, а по-скоро предпазват да не се излезе от вътре навън. Насока, че това вероятно са ферми за отглеждане на животни са и скелетите на кучета, които археолозите откриват.

„Чрез едно такова селище извън Филипопол имаме шанса да направим по-сериозно проучване, на по-голяма площ, и да добием една обща представа както за планировката, така и за функциите му, характера му за всеки отделен исторически период.  Големият шанс е, че  тази поредица от спасителни проучвания се случва в рамките на един археологически обект, който при това е от най-големите селища в хинтерланда в непосредствена близост до Филипопол”, казва Божинова.

Вече от три години, тя и колегите ѝ правят обходи и са покрили една четвърт от пръстена, който огражда Пловдив с широчина около 10 км.

„При тези обходи констатираме, че до момента нямаме толкова голямо селище, и като площ, и като периоди на обитаване, какъвто е обектът на Скутаре. Имаме шанса да проучим  и периоди, липсващи в територията на Пловдив, когато вероятно населението  се е измествало и е живяло по-далеч от забележимите тепета, поради една или друга причина”, казват от екипа проучватели. Те се застраховат, че това е хипотеза, тъй като в кварталите на Пловдив, извън охранителната зона, където археологическото наблюдение не е задължително, може да има по-стари селища, които са напълно разрушени преди да са попаднали в полезрението на археолозите.

„И все пак, чак такива липси на информация е трудно да повярвам, че има. По-скоро допускам, че в ранните периоди на бронзовата епоха,  средната бронзова епоха и някои етапи на късната желязната епоха (като архаичния и класическия период) е имало изместване на населението, което не е живеело около тепетата на Пловдив, а някъде в близката околност. Едно от тези места е именно селището при Скутаре”, обяснява Елена Божинова.


Още кадри от откритата в обекта пещ

Интересно е, че на обекта буквално липсват всички красиви и луксозни предмети, които археолозите откриват в Пловдив при проучванията си в центъра на града.

В Скутаре те са единични. Дори и за праисторията прави впечатление, че липсват красивите луксозни предмети.

„Всички предмети показват характерен селски бит и култура и такива обекти също са важни за нас, защото показват как са живеели обикновените хора”, казват още археолозите.

Новината е, че Министерството на културата е одобрило и тази година проект на Елена Божинова и Археологическия музей за издирване на археологически обекти, с което ще продължи за четвърта година работата по създаване на пълна археологическа карта на района на Пловдив.

„Тази година ще работим именно около този интересен селищен обект, непосредствено на изток от града и в землищата на с. Скутаре, Рогош и Войводино. Тук има данни за много селищни обекти, именно около Диагоналния път, надгробни и селищни могили. Изключително е важно те да бъдат регистрирани, за да бъдат включени адекватни предписания в строителните разрешения, тъй като територията около Пловдив се застроява много интензивно и се унищожават обекти, неизвестни за археологическата наука завинаги, а в някои случаи, за съжаление, и известни такива. Подобен е случаят и с настоящия обект – макар и регистриран през 2017 г. до момента в нито едно от строителните разрешения за посочените парцели не беше включено съгласуване с археологическия музей или друга институция, ангажирана с опазването на културното наследство. Това поставя големи пречки както пред археолозите, които се налага да убеждават инвеститорите в необходимостта от предварително археологическо проучване в имотите им, предшестващо застрояването, но и пред самите инвеститори, тъй като тези разходи и забавяне на проектите се оказват непредвидени. Следва да отбележим, обаче, че всички инвеститори подходиха с разбиране, и дори и в разрез с техните интереси напълно съдействаха за осъществяване на археологическите разкопки, споделиха археолозите. Надяваме се това да е тенденция, която да засяга цялото ни общество – да подхождаме с разбиране и в помощ при изследването на нашата история, дори когато е в разрез с личния ни интерес. Не е лесно и на археолозите – да проучват в 40-градусови температури в полето, без сянка, но личната жертва е често задължителен елемент при търсенето на добри резултати, в случая – от полза за всички, както е с написването на историята на българските земи”, казва в заключение Елена Божинова.