"От това, по-лошо не може да стане", казал песимистът.
"Може, може", отвърнал му оптимистът."

Тези думи са много точна оценка на странната идея за сливане на Министерствата на културата и туризма, която бъдещият премиер Румен Радев и екипът му тестват през избрани комуникационни канали. Защото новата власт влиза с намерения, които са проверени във времето и не работят.

Спомняте ли си Нина Чилова? Не? Да ви припомня - тя бе министър на културата и туризма от 23 февруари до 17 август 2005 г. в кабинета на Симеон Сакскобурготски. Управлението ѝ не се запомни с нищо друго, освен че обърка композитора Панчо Владигеров с художника Златю Бояджиев и преименува Музикалния театър на "Стефан Софиянски".

Така де - може и да е лапсус, но на вас лично не ви ли писна от лапсуси?

Политическата власт, както винаги, тръгва да се привежда във вид отвън навътре. Вместо първо да смени вмирисаното бельо на най-тежките министерства, които пряко влияят на живота на хората, тя прави най-лесното - сваля вехтото, но представително сако на културата и обединява двете най-бедни министерства, чиито контрагенти дават най-висока добавена стойност на клетата ни държавица.

Когато Мариян Бачев и компания напуснаха сградата на бул. "Стамболийски" в София, си казах, че по-лошо от това няма как да стане. Те направиха и невъзможното да занулят ведомството. Връщането на Найден Тодоров като служебен министър даде глътка въздух на и без това изстрадалия сектор "Култура". Диригентът не просто пое поста, за да си почине за месец-два, а се захвана за работа.

Представи публично и публикува за обсъждане промени в Закона за закрила и развитие на културата; проекта на Списъка с кодове за професиите; Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на планове за опазване и управление на единичните и груповите недвижими културни ценности; Наредбата за условията и реда за участие на деца във филмови продукции. Публично заяви, че екипът му работи върху нова дългосрочна Стратегия за развитието на културата, която толкова много липсва, за да може по-категорично и систематично целият сектор да постига целите си. Големите цели! Успя да събере екип, който да направи така, че Национален фонд "Култура" да излезе от тежка кома. Неговите хора начело с Нели Неделчева задвижиха плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост и спасиха културния сектор от фалити.

И най-важното - Тодоров консолидира хората на изкуството. Макар и с ясната идея, че предстоят сериозни промени, за да се овладее хроничният недостиг на средства в културата, никой не започна с подли атаки срещу диригента. А на такива упражнения сме се нагледали и наслушали.

Сега обаче палачинката се обръща и ударът не е от сектора, а отвън. И този сектор трябва ясно и категорично да заяви, че няма как експерт в туризма да му определя политиките. Както и министър на културата да налага визия на сектор туризъм. Защото при игран и загубен вече мач, финалният резултат е категорично ясен - загуба.

Големият въпрос е каква е целта на това упражнение? Да се отреже някоя или друга дирекция ли? Ми те министерствата на културата и туризма са с най-малката администрация. Още повече, че МК отговаря за над  100 държавни културни института, а това си е огромен обем работа. Като се реже, да се търси там, където има резерв, а не живо месо от най-обезкървения сектор.

И понеже всяка крушка си има опашка, нека да погледнем и към имената, които се спрягат за потенциални министри - неуспелият кандидат театрален директор Борис Панкин, облеченият в скандали шеф на Народния театър Васил Василев, ексцентричният скулптор Велислав Минеков и за десерт - продуцентът Евтим Милошев, който е най-вероятният. Сложете имената им в шапката и теглете жребий, защото е все тая.

Стига експерименти в културата, тя е единственото стратегическо оръжие срещу посредствеността, агресията и неграмотността и всяко действие на неин терен нанася пагубни щети! Не на последно място - начело на културата трябва да застанат личности, които имат експертиза, какъвто е Найден Тодоров. И макар често  да се мълчи, има и хора, които отстояват позиции. Ето част от тях: 

Иван Димитров, поет:

Да слееш Министерството на културата с Министерството на туризма е български кошмар. Българският кошмар е гипсокартонена крепост със стъклен парапет или чалгаджийска театрална реформа, извършена от впиянчен скулптор. Българският кошмар е да се опитваш да превърнеш културното си наследство в историческа атракция, без да разбираш нито от наследство, нито от атракция.

Българският кошмар е да възприемаш културата като козметична хирургия за душата.

Българският кошмар започва там, където националният туризъм и националната кухня стават Балкантурист, а културата се превръща в просто читалище с напушен глас. На българската култура ѝ се случваха какви ли не кошмари в последните години. Тя едвам оцелява да съществува на перверзния режим на служебните правителства, редувани с краткотрайни правителства, в чиито приоритети културата е петдесетата дупка на кавала.

И това, приятели, не го показва само Мариан Бачев. Това го показва и Атанас Атанасов (Просто Наско), който тези дни писа, че министерството, което оглавяваше, трябва да бъде закрито, защото то така или иначе трябвало с мощната си държавна ръка да подхвърля храна на хората на културата, сякаш те са псета.

Не знам до каква степен новината, че се обсъжда сливането на Министерството на културата с Министерството на туризма, отговаря на истината, но това би било пагубно за българската култура. Културата е лицето ни по света. Нека не третираме лицето си като... нещо друго.

За българската култура най-добре би било като министър да остане Найден Тодоров. Той би провел реформи, от които културният сектор отчаяно се нуждае от твърде дълго време. Оставете го да си свърши работата.

Рут Колева, музикант:

Това е абсурдно. Културата в България е в състояние на институционален разпад от години. Няма стратегия. Няма реална реформа. Няма адекватно финансиране. Няма секторна карта. Няма нормална статистика. Няма работеща експортна политика. Няма разбиране за съвременни културни индустрии, музика, фестивали, авторски права, дигитални пазари, публика, международно позициониране.
И решението е какво? Да го скачим с туризма. Гениално. От две недофинансирани, недомислени и хронично неглижирани системи няма да стане една силна. Ще стане едно още по-голямо административно чудовище, в което никой няма да носи отговорност за нищо, а всички ще обясняват как „културният туризъм“ щял магически да оправи всичко. Културата не е УКРАСА към туристически пакет. Не е фон за реклама на България с дрон над рози, гайди и някой каменен мост на залез. Културата е сектор. Икономика. Права. Труд. Инфраструктура. Образование. Международна политика. Автори. Артисти. Организации. Публики. Наследство. Съвременна сцена. Цели екосистеми, които тук десетилетия наред се държат на мускули, инат и лични жертви. А туризмът също е огромен сектор със собствени проблеми, които нямат общо с културата.

И вместо най-накрая да има сериозна визия и за двете, пак ще правим българското любимо упражнение: като не знаем какво да правим с един проблем, слагаме го при друг проблем и го наричаме реформа. ТОВА НЕ Е реформа. А най-смешното е, че пак ще се говори за „национален бранд“, докато държавата няма елементарен капацитет да разбере собствените си културни индустрии.
Първо оправете културата като култура и оправете туризма като туризъм. Намерете хора, които реално разбират ресорите, а не хора, които ще учат на гърба на секторите. Защото иначе ще получим поредното министерство на всичко и нищо. И после пак ще се чудим защо България има история, природа, артисти, фестивали, сцени, градове, потенциал - и въпреки това изглежда като държава, която постоянно се самосаботира с ChatGPT реформи и нулева експертиза.

Петринел Гочев, режисьор, художник:

Тъй като рулетката започна да се върти, тъй като натрупахме злокачествения опит да бъдем подмятани от начинаещи, лашкани в експерименти, които са скучни, безнадеждни и обречени, преди да ме запратят отново в центруфугата на нечии представи, споделям: ЗАЩО НАЙДЕН ТОДОРОВ

При безспорният му опит и добро познаване на структурата, и механизмите на работа в Министерство на културата, Найден Тодоров извърши няколко действия в настоящия си мандат на Служебен министър на културата, които са единствени по рода си от последните 30 години. Тези стъпки са заявка и ясен знак за високата му стойност за целия сектор Култура и съвсем конкретно за крайно болезненото звено – Сценични и музикални изкуства.
1% ОТ БВП
Найден Тодоров върна в разговора за сектор КУЛТУРА темата за приетия от всички политически сили през 2022 консенсус за постигане в рамките на четири годишен мандат на управление, повишаване на процента за култура от 0,6% на 1,00 % от БВП. В момента сме с 0,4%.
МЕТОДИКАТА
Найден Тодоров беше първият министър на културата, и засега единствен, който огласи несъстоятелността на Методиката за финансиране на сектора, въведена от правителството на ГЕРБ през 2012 и активно провеждана от Вежди Рашидов и Боил Банов. Непипната също така от последващите министри и зам. министри. Той ясно назова проблема, корена му и описа всички заблуди и внушения, както и характера им, които витаеха в обществото, подклаждани от дотогавашните министри и кабинети, не без активното участие на САБ.
НЕЗАВИСИМИ, ЧАСТНИ И ДЪРЖАВНИ
Найден Тодоров успя да формулира и ясно да опише отделните участници ангажирани в сектор сценични изкуства. Това беше „картографиране“ от изключителна важност, което осветлява порочните скрити канали на финансови зависимости, сиви финансови полета, и скрити незаконни механизми, които водеха театри и други културни институти към порочни практики, предлагани им като начин да покрият „задълженията“ си към Бюджета. Формулираните от него трима участника в театралния процес – държавни театри, „независими“ и частни, чрез ясни характеристики на дейността и финансирането им, доведе до ясна картина. Вече всеки знае и не крие мястото си в тази дейност.
РЕГИСТЪР
Найден Тодоров започна работа по създаване на регистър на артистите в България, чрез който може да се проследи и легитимира работата на всеки зает в дейността. Тази характеризация и осветляване чрез регистъра е от изключителна важност за дейността и целите които за всеки участник са различни, и изискват различно позициониране в държавната политика за култура и изкуства.
КАТЕГОРИЗАЦИЯ
Найден Тодоров започна работа по създаване на правила и регламенти за категоризация на сцените и културните институти, чрез която да се определи натовареността за всеки в изпълнение на държавната културна политика.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ЗРЗК
Найден Тодоров, на базата и на предишната си работа в МК, започна подготовка на промени в Закона за култура, които са задължителни за да може да бъде премахната сегашната методика за финансиране, която сега работи на „пазарни“ принципи, които са неприложими към дейността и водят сектора към нарастваща, ежемесечно, задлъжнялост. Той успя да осветли чрез поредица от публични изяви унизителното положение, до което са доведени управленци, работници и артисти в сценични и музикални изкуства – необходимостта да доказват виновно и да „просят“ ежемесечно средства за заплати е демотивираща и подлага непрекъснато всички на унижение, чрез обвинение, че са ненужни. А това е невярно.
АДМИНИСТРАЦИЯ МК
След деструктивното управление на предишния министър, при който бяха освободени солиден брой специалисти от администрацията на МК, Найден Тодоров спешно започна да възстановява щетите, за да се задвижат необходимите процеси в управлението на сектора.
НФК
Само човек с опит би могъл да се оправи в създадения от Мариан Бачев хаос в НФК. Рестартирането и на тази структура започна също благодарение на бързата намеса и компетентността на Найден Тодоров.
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ
Този, до скоро, несъществуващ документ, изискван от закона, е вече в напреднала фаза и подлежи представянето му за обществено обсъждане. При смяна на министър това наистина ще прати всички започнати процеси в изходна позиция, което е опротивяло на всички. Това са факти. Те са видими за всички. Опитът ни показва ясно – текат оздравителни начални процеси, наченати от един умен и с реален експертен опит, човек. Той трябва да получи възможност да продължи започнатото. Други решения биха върнали всичко в старото русло и сектор Култура отново ще се превърне в гнойна язва. Подкрепата за Найден Тодоров като министър на културата е солидна, въпреки предпазливостта на хората и нежеланието им да взимат публично отношение. Все пак доста от нас си го отнесоха заради по-буйни и шумни прояви в обществена ангажираност.

Манол Пейков, издател:

Новите управляващи от "Прогресивна България" очевидно тестват почвата със статии като тази по-долу, която стигна до мен чрез препубликуването й в Offnews. Искам да им кажа, че сливането на културата с туризма е ужасна, ужасна, у ж а с н а идея.
Това – освен че показва д ъ л б о к о непознаване на ролята и функциите на Министерството на културата (които са всичко друго, но не и парадни) – обрича българската култура на още по-мащабна, повсеместна и необратима ч а л г и з а ц и я. Защото туризмът, в общия случай, се занимава с епидермални привлекателности – докато културата е онази хранителна почва, от която израстват нашата с ъ в е с т и самоопределение. Кулурата не е някакъв хитър начин за привличане на летовници, а е, както казва Камю, "крясъкът на човеците пред лицето на собствената им съдба". Дано бъдещите управляващи се светнат колко б е з у м н а и нелепа е тази идея – и се откажат от нея òвреме. Щото то и Жан-Виденовото правителство дойде на власт с повече от два милиона гласа – но всички добре си спомняме кога, как и защо си отиде.

Христо Раянов, писател:

Предлагам вместо сливане на Културното министерство с Туризма, да направим "Министерство на Културата без портфейл".
Опа, то и сега е така... Като толкова държите, слейте Туризма със Здравеопазването, бе! "По здравната еко-пътека" звучи хем привлекателно, хем практично. Най-тъжното обаче е, че там някъде има някой Големанов, чиито мечти и ухажвания ще ударят на камък. И този камък ще е паметник на културата.

Марина Василева, Браз асоциация:

Надявам се, че идеята за сливане на Министерството на културата и Министерството на туризма е по-скоро партенка, отколкото реално намерение. Най-малкото защото вече имаме неуспешен опит през 2005 г., когато съвместното ведомство просъществува точно шест месеца, преди да бъде отново разделено. Това само по себе си е достатъчно показателно колко трудно е подобна конструкция да работи устойчиво в нашите условия.

Темата обаче заслужава разговор. В международен план такива модели съществуват, например в Китай и Етиопия културата и туризмът са обединени в общо министерство. Това обаче са по-скоро примери от развиващи се пазари или силно централизирани системи, където държавата търси максимална интеграция на политики с ясно изразена икономическа цел.

В Европа подходът е доста различен. Повечето държави избягват подобни сливания и предпочитат да развиват механизми за координация между отделните ресори, без да ги обединяват институционално. Причината не е просто административна, а принципна - културата се разглежда като самостоятелна публична сфера, а не като инструмент на икономиката.

В този смисъл идеята за по-добра координация между култура и туризъм е напълно резонна. Няма нищо лошо в това да се търсят по-ефективни междуведомствени структури, по-ясна международна комуникация и по-силен фокус върху културния туризъм. Напротив - това е още една посока, в която България има очевиден дефицит.

Сливането обаче би било стратегически избор с изключително висок риск. Най-сериозният от тях е културата да бъде подчинена на икономическа логика, в която водещи стават посещаемостта, пазарният ефект и атрактивността, за сметка на нейните дългосрочни обществени, образователни, ако щете и критически функции.

В българския контекст този риск е още по-осезаем. Нямаме стабилна и последователна културна политика, културата хронично се подценява като публичен приоритет, а администрацията е изключително крехка и сериозно отслабена след години на институционална нестабилност и непрекъснати управленски въртележки. При такива условия подобно сливане по-скоро би довело до размиване на отговорности и до фактическо доминиране на туризма, отколкото до реална синергия.

Затова според мен посоката трябва да бъде към интелигентна координация, а не към административно обединяване. Да се изгради работещ механизъм, в който културата и туризмът взаимодействат активно, но без едната система да поглъща другата. Защото културата може да бъде ресурс за икономика, но не бива да се свежда единствено до такъв.

Антоанета Колева, издател:

Какви са тия абсурдни по наглостта си намерения да се посегне към хората от културния сектор, като се унищожи и без това наританото в ъгъла Министерство на културата? Новите управници ще подхващат делото на итънарите по доунищожаване на истинската култура ли? Ще връщат соца ли? А "министерство на националната идентичност" - кога? А "министерство на Единствената истина" - кога?
Н я м а д а с т а н е!

Венцислав Мицов, музикант:

Доколкото разбирам, новата власт възнамерява да слее министерствата на културата и туризма. Новото министерство щяло да носи името “Министерство на културизма”…

Зорница Христова, издател:

Да се сливат Министерство на културата и Министерството на туризма наистина е ужасна идея. Ужасна. Културата не е поличка от лико за атракция на туристите. Не знам дали е неудобно да се говори за духовност. Вече? Или още? Но да, това е срамна, бездуховна идея.