Жорж Трак и екипът на културен център „Тракарт” събират днес в 17.30 часа съмишленици, които да се включат в създаването на Комитет за гражданска инициатива „Да спасим Културен център „Тракарт”, пише PlovdivTime.bg.

Нуждаем се от Вашата подкрепа! В период от 15 години културен център „Тракарт” се изгради като уважавана, обичана и необходима културна институция – културна марка на Пловдив. Културен център „Тракарт” трябва да продължи своята мисия. Подкрепете удължаването на концесията! Подкрепете културата на Пловдив – Европейска столица на културата, обърнаха се към обществеността Жорж Трак и колегите му.

До напрежението с културния център в подлез „Археологически” се стигна, след като кметът Иван Тотев обяви, че повече няма да бъде обявявана концесия след изтичането на настоящата през лятото.

Причината е, че  късноантичната жилищна сграда „Ейрене” от  III-IV век, експонирана в културен център „Тракарт”, е сред трите обекта, които България представя на ЮНЕСКО за вписване в листата за световно културно наследство.  Комплексът  се простира на площ от около 1600 кв.м., но е проучена само южната му половина, в която откритите  помещения са обособени в две части -  представителна и стопанска. Другите два обекта са Малката базилика и Епископската базилика. Трите археологически бижута на древния град са обединени под мотото „„Мозайките на Пловдив”.

Според изискванията на ЮНЕСКО обектът паметник на културата, който влезе в списъка за световното културно наследство, не може да бъде друга освен държавна собственост.

Знам за тези правила, но те влизат в сила след като „Ейрене” попадне в индикативната листа, а това е един доста дълъг процес, който трае години, обяви Жорж Трак. Той подчерта, че битката му не е за формата, в която „Тракарт” трябва да продължи да съществува, а за това мястото да бъде съхранено като активно работещо културно средище.

Кандидатствахме за концесията през 2000 г.  центърът отвори врати през 2004 г.  Общината е получила дивиденти от нас в размер на 1 милион лева. Инвестициите ни също са големи. Но не това е най-важното. Наближава годината, в която Пловдив ще е Европейска столица на културата, и би трябвало да се отварят нови културни пространства, да се подпомагат хората, които създават култура, а не обратното. 

Аз определено мога да кажа, че културната институция „Тракарт” е обществено ангажирана и самостоятелна. Тя не зависи от ничии заповеди и политиката й е изцяло насочена към културата и подпомагането както на детското творчество, така и на професионалистите. „Тракарт” означава тракийско изкуство, а не Жорж Трак. Жорж Трак е просто един псевдоним, каза Георги Иванов, както е истинското име на скулптора, основател и идеолог на културния център в подлез „Археологически”.

Той заяви, че е сигурен, че „Тракарт” ще има същата съдба като Конюшните на царя. И там концесията приключи, общината обяви намерение да създаде пространство за отдих, но след това отдаде обекта под наем за пет години на друг, а концесионерът Александър Секулов остана извън играта.

Жорж Трак обяви, че е готов за диалог с общинските власти, а срещата му с Иван Тотев тепърва предстои. Двамата размениха няколко думи по време на честването на 135-годишнината на Археологическия музей миналия ден. Тогава градоначалникът покани Георги Иванов на разговор.

Аз съм отворен за предложения. Кметът каза, че може да даде подлеза под наем. То реално и концесията е наем, защото парите, които се дават, никак не са малко. Въпросът е какви ще бъдат условията. При концесията има едно право, че независимо коя власт и коя партия управлява, концесионерът има някаква защита. При наем – той може да бъде прекратен, каза Жорж Трак.

Изискванията за кандидатурата на пловдивските мозайки са да бъдат линейни обекти – тоест да са три или повече от три. Затова общината избрала тези три обекта – Епископската базилика, Малката Базилика и Ейрене. Условието е те да бъдат в комплекс – в случая говорим за Форумния комплекс, площада на античния град, обясни директорът на Археологическия музей доц. Костадин Кисьов. Той припомни, че мозайките от жилищната сграда Ейрене са били разкрити и консервирани от Ателието по реставрация и консервация в Пловдив още преди Жорж Трак да влезе във владение и не скри учудването си защо обектът – паметник на културата от национално значение, е бил включен в концесията на подлез „Археологически”.

Кисьов коментира, че в кандидатурата е можел да бъде вписан и обектът до Понеделник пазара, който е собственост на бизнесмена инж. Димитър Георгиев, ако статутът му бе изчистен. В зоната, която обхваща площ от 6 декара,  теренни проучвания правеше Жени Танкова и там също има изключително интересни находки, които допълват картината от историята на античния град.

Кисьов подчерта, че ползите от включването на археологическите обекти на Пловдив в листата на ЮНЕСКО, са не една и две.  На първо място това ще донесе престиж на държавата, тъй като в индикативната листа със световни паметници на културата няма друг археологически обект от България.

Второ, ако бъдем одобрени, оттук нататък всяко експлоатиране и поддържане на тези обекти ще става според изискванията на световната организация. Говорим за всяка реставрация, консервация, външна намеса, а това е гаранция за бъдещето на обекта, каза Кисьов и отбеляза и трети голям плюс  - ЮНЕСКО осигурява средствата за следващи проучвания на обектите от листата си. Археологът даде пример с Епископската базилика, където екипът му начело с Жени Танкова откри части от по-ранна сграда.

Първоначално допускахме, че са основи на някакъв ранен тракийски храм. Но най-вероятно не са, защото там, където са разрушени мозайките, вървят едни продълговати зидове. Те горе-долу преповтарят плана на сградата на самата Епископска базилика. Може да излезе, че отдолу е първият строителен период на тази базилика, когато е била императорска, тоест строена от определен римски император.

Това означава, че говорим за Императорска базилика от края на 3 и началото на 4 в. За това имаме и наслагване на мозайки, разказа любопитните хипотези на специалистите доц. Кисьов и обясни, че в случай, че Базиликата попадне в списъка на ЮНЕСКО, в бъдеще подобни скъпоструващи проучвания ще бъдат финансирани от световната организация.

Става дума за средства, които в повечето случаи община и държава не могат да осигурят, каза Костадин Кисьов.

Освен защита, финансиране и престиж, попадането на археологическите паметници в индикативната листа ще се превърне в огромна реклама за Пловдив. Мозайките на древния град ще попаднат във всички световни сайтове. Последващото кандидатстване с други обекти от Форумния комплекс също ще бъде улеснено.