Четири убийства в четири действия доведоха до истински празник за любителите на опера в града под тепетата. Снощната премиера на скандалната "Катерина Измайлова" на Дмитрий Шостакович, поставена от именитата Вера Немирова, приключи с 30-минутни аплодисменти и сцена, приличаща повече на цветна градина заради букетите, отдаващи признание за успех от всички големи опери в България.  

Пълната зала на Дома на културата "Борис Христов" скандира екзалтирано в апотез на труда на целия екип на солисти, оркестър, хор и балет на Опера Пловдив. Публиката избухна в аплодисменти, когато се поклони безупречното сопрано Марияна Панова, която влезе в ролята на младата и греховна Катерина. 

Държавна опера-Пловдив постави под тепетата скандалната творба на Дмитрий Шостакович „Катерина Измайлова” под възрастова аудиторна рестрикция, а червена точка се оказа повече от наложителна. Панова успя с майсторство да накара всички присъстващи да станат съпричастни със съдбата на героинята ѝ, която, завладяна от скука, влиза в порочния кръг на грехове - изневери, убийства, водещи до нови убийства. Страстта и лъжите и престъпленията пък я водят до пътя към Сибир, в конвой заедно с други каторжници, където бива линчувана секунди, след като ръката ѝ отнема пореден живот.

„Леди Макбет от Мценска околия” – както се казва в началото операта, става повод за разправа на комунистическата власт с великия композитор. Операта е забранявана и сваляна от сцена нееднократно, и то не само в Русия.

Сюжетът на произведението е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“. „Катерина Измайлова” е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера Немирова не спестява нищо от характера й. Шостакович определя операта си като трагико-сатирична, но той казва още: „В тези жестоки условия на живот и любовта е такава.” Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота.

В България „Катерина Измайлова” е поставена за първи път през 1965 г. от Евгени Немиров, баща на Вера Немирова. Той работи заедно със самия Шостакович върху специален български вариант на творбата.

Пловдивската версия на емблематичната творба звучи под диригентството на Диан Чобанов. Пластиката е на Силвия Томова, художник е Димана Латева. Солисти в премиерния спектакъл са Пламен Бейков – гост, Михаил Пулиев, Александър Баранов – гост, Димиър Зашев – гост, Марияна Панова, Мария Цветкова – гост, Георги Султанов – гост, Светлана Иванова, Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Борис Кучков, Борислав Филипов, Александър Носиков, Михаела Берова – гост, Цветанка Ангелова, Станимира Манолова, Живко Пейчев, Стефан Толумбаджиев, Райко Пантелеев; Димитър Божанов, Сероп Йозгатлян, Цветан Цветков, Август Методиев. Драматург на проекта под тепетата е Соня Немирова, която е бивша солистка на пловдивската опера. 

Режисьорът Вера Немирова е гост-професор в музикалната академия „Ханс Айслер" в Берлин и доцент във Виенския университет. Нейни постановки се играят във Виенската Щатсопера, в оперните театри в Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо и др. Билетите за нейната тетралогия "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер в операта във Франкфурт са разпродадени години напред.