Инж. Константин Константинов е изработил  идеен проект за реставрацията, консервацията и експонацията на археологическия обект на Малтепе. Фирмата му „Рестрой”  стои зад възстановяването и експонацията на някои от най-знаковите археологически обекти у нас – Античният стадион на Филипопол, Одеона при форума на Античния Филипопол, Античната вила „Армира”, раннохристиянската базилика „Червената църква” край Перущица, тракийски могили, както и множество обекти от Средновековието.

„Започнахме работа по този идеен проект за социализацията на Малтепе и се надявам бъдещото правителство да продължи, защото този обект ще бъде голяма атракция. Ще стане причина туристите да остават за повече време в Пловдив, за да могат да го посетят”, разказва проучвателят му – археолог ът Костадин Кисьов.

Вариантът, който специалистите обсъждат, е да бъде разкрита северната страна на монумента, а на върха се направи реконструкция на храмовата постройка, която е съществувала.

„След консултации, включително и с наши колеги в чужбина, които се занимават с римска архитектура, установихме, че  е имало издигнати поне 10 статуи. От  няма нищо запазено, но са останали базите им. Когато ги разкрихме, не бях сигурен дали тези мраморни структури са постаменти или части от храмовата конструкция. След тези консултации затвърдихме мнението, че вразванията по повърхността им са с цел поставяне на надгробни стели и статуи”, разказва археологът.

Така – ако се реализира идейният проект, откъм посетителския център ще се вижда един монумент, който заедно със северната стена ще има обща височина от 35 метра. Ще бъде експонирана и статуарната композиция, която е в периферията.

След срутването миналата година на част от зидарията на южната стена, археолозите ще пристъпят към проучвателска работа по различен начин.

„Ние възстановихме вече южната стена и я засипахме. В процеса на работа обаче стана ясно, че не толкова иманярските изкопи вътре са причина за срутването, а така наречените стратиграфски ребра, които оставяме, когато работим на археологически обекти. Насипът е упражнил натиск върху сградата и така е станало срутването. Благодарение на този инцидент обаче ние установихме, че тази пирамидална структура с височина 22 метра, е много крехка. Тя е изграждана и успоредно с това е вдиган и могилният насип.  Гледаш отвън стабилен зид, но вътре почти не са слагали хоросанова спойка”, разказва Костадин Кисьов.

Поради тази причина разкриването на северната страна ще се осъществи паралелно с проекта за реставрация и консервация. Тогава археолозите ще установят и каква е регистрираната аномалия от северната страна.

„Първата стъпка ще е да се уплътни конструкцията във вътрешната част. После инженерите ще кажат по какъв начин ще се укрепи насипът около монумента и ние паралелно на етапи ще разкриваме, реставрираме и консервираме”, обясни археологът и допълни, че това може да се случи за една година.

Процедурата е от правомощията на Министерство на културата, защото обектът е паметник на културата от национално значение.

Доц. Кисьов вече представи обекта по време на годишните доклади по археология на Националния археологически институт с музей при БАН. Ясна е датировката на обекта – той е от времето на Филип I. Монументът и могилата са построени тогава. По-късно – през 3 век, той е бил разрушен, а в периферията е изградено селище.

„При проучването открихме жилища, погребение, култови ями. При построяването на това селище са използвани част от блоковете от храмовата постройка, които са били горе на върха”, разказва Кисьов и се надява, че ще се пристъпи към социализацията на обекта, защото такъв внушителен 35-метров монумент няма никъде по света.

Най-любопитното е, че нумизматите са открили любопитна връзка – върху една от монетите от времето на Филип I, отсечена в чест на жена му, има изобразен точно такъв монумент като Малтепе.