Владимир Ампов-Графа дебютира на музикалната сцена на 10-годишна възраст в проект на своите родители, които са част от успешното бългорско трио „Спешен случай“. Години наред един от най-талантливите и обичани млади български изпълнители надгражда кариерата си, за да се превърне в звезда. Графа е успешен певец, продуцент, участва като жури в „Гласът на България“, работил е и в други музикални формати. Съвсем скоро записа участие и в сериала „Скъпи наследници“.

За втора поредна година Владимир Ампов избира Античния театър в Пловдив за незабравимо музикално шоу заедно с Борислав Бояджиев, Краси Тодоров, Мирослав Иванов, Венци Трифонов, Александър Обретенов, Васил Крумов и LaTiDa. Концертът е на 31 май от 20 часа на античната сцена.

- Влади, щастлива случайност ли е фактът, че Пловдив ще бъде първият град, който ще види новото ви шоу?

- Шоуто миналата година беше страхотно. Останахме с невероятни впечатления от публиката на Античния театър – аз и цялата група, затова решихме да стартираме турнето отново от Пловдив. Тази година ще заснемем концерта и публиката ще участва в него. Ще се случи един магнетичен концерт, сигурен съм.

Ще изненадаме феновете с визуални решения с нови технологии, които за първи път се използват в България. Става дума за светлинни ефекти. Ще има 3D мапинг. Ще има интересни версии на познати песни, както и новите ми парчета.  Античният театър е красив естествен декор на музиката и хората ще бъдат изненадани как ще преобразим по нов начин сцената. Ще направим така, че чрез технологични решения да изглежда още по-магнетично място.  

Концертът ще бъде излъчен по телевизията, а после ще го качим и в мрежата. Сега излезе DVD-то от концерта ми в Арена Армеец и хората ще могат да си го вземат на специални цени преди самия концерт. Не изключвам да издадем и специално DVD от Античния театър. 

- Какво се промени в последните години на българската сцена, че все повече млади музиканти излязоха от клубовете и започвате да пълните големите зали?

- Аз още от 2006 г., когато беше първият ми концерт в Зала 1 на НДК, си поставих за задача да поддържам такава дейност. В началото беше трудно. Нямаше я настройката на публиката да пълни концертите на по-новите български изпълнители в големите зали. Но за моя радост публиката се върна. Вероятно меломаните ни имат повече доверие, че няма да останат излъгани и ще се насладят на хубав спектакъл. 

Всички се развиваме и това е много радостно – и екипът, който подготвя визуалните ефекти, и този, който се занимава с музикалното съдържание.  И не само ние го правим. Ето, и Любо Киров ще направи поредица от големи концерти, включително и на Античния театър в Пловдив. Орлин Павлов също подготвя проект. Гледам колко пълен е афишът на Пловдив с големи концерти.  Публиката е жадна и готова и препълва театъра.  Щастлив съм, че българската музика достигна до етапа, в който изпълнителят да обяви дата в Арена Армеец и да продаде целия си концерт.

И ние тази година сме си поставили за цел да бъде още по-хубаво. Ще има много интимни моменти, които искам да споделя с публиката. Дори и тези зрители, които са били миналата година на концерат, ще гледат един напълно нов проект.  Трябва постоянство.

- Интимността с публиката ли е вашият начин да я докоснете и спечелите?

- Хората я усещат на концертите ми. Да, вероятно това е една от причините да идват на концерти. Получава се една такава взаимност с публиката. Мога да го споделя с чисто сърце след концертите в Арена Армеец, на Античния театър в Пловдив и във Варна – градовете, в които мина и миналата година турнето ми. Още тогава питаха няма ли пак да има концерт и следващата година.

Това беше и причината да гостуваме отново. Колкото човек напредва в живота, толкова падат бариерите и става откровен със себе си. А когато си откровен със себе си, ставаш по-искрен и с хората. Може би това е моят начин да общувам с публиката. Напук на претенциозния ми прякор Графа. В началото имаше отношение, но в един момент хората разбраха, че съм себе си и не се изживявам като такъв, какъвто не съм. Като Граф.

- Наистина – защо Графа?

- Това е прякорът ми от ученическите години. В компанията ми шеговито всички си имахме титли. После с баща ми решихме да използваме прякора, за да скрием фамилията ми и да вървя напред по собствен път. Не се получи особено добре, тъй като всички разбраха. Но в крайна сметка това са някакви етапи на израстването, грешки, стъпки встрани. Те отминават.

- Кога усетихте, че излизате от сянката на родителите си?

- Случи се преди 10-12 години.  Започнах сериозно да се отделям от сянката на родителите си. Случи се така да кажат това е бащата на Графа, а не това е Владимир, синът на Кирил Ампов. И той е много горд с това. Аз пък съм горд да имам такъв баща. Извоювах своето място на музикалната сцена бавно и постепенно, но както виждаме, сигурно.

- Дошъл ли е моментът, в който когато попитат меломаните за хубава музика, те ще посочат не само вечните парчета на Васил Найденов, Маргарита Хранова, Сигнал, ФСБ, Щурците?

- Надявам се искрено! Изключително щастлив съм, че на моите концерти виждам разнородна публика – от малки деца до техните баби и дядовци. Някои от тези хора са гледали изпълненията ми още когато бях малък и продължават да ме подкрепят през годините. Сега водят и своите деца.  Според мен това е доказателството, че музиката, която правим, оставя следа.

- Ментор сте в „Гласът на България“. Виждате ли новите звезди в четирите отбора?

- Всички сме много ентусиазирани и щастливи, защото този сезон на „Гласът“ е много силен. Отборите са много равностойни. Цялостно нивото е много високо. Така че е много любопитно за всеки един от нас какво ще се случи сега на концертите на живо. Те започват тази неделя. Определено ще има много изненади. Вероятно и драми. Ще бъде красиво шоу.

Надявам се, че  на концерта ми в Пловдив ще успеят да се включат с по една песен някои от участниците.

- Пеете, продуцирате снимате в телевизията - как се справяте с толкова много задачи?

- В последните години промених някои неща в живота си. Със семейството ми се преместихме да живеем сред природата. Хем сме близо до София, хем сме в гората. Преместих ежедневната си работа в домашното студио. Работя повече дистанционно от дома си. Когато имам турнета, пътувам, но цялостно съм базиран повече вкъщи. По-близо съм до семейството си и това ме кара да се чувствам по-щастлив и по-пълноценен.

В един момент осъзнах, че изпускам ценни мигове от израстването на децата ми. В този момент те бяха съвсем малки. Казах си: „Трябва да променя нещо”.  И успях. В момента съм с тях, но успявам да си върша пълноценно и работата.  Оказа се, че всичко е въпрос на добра организация и на степенуване на приоритетите. Човек трябва да избира, особено когато има семейство. Понаучих се да го правя. 

- Кой беше този момент, в който осъзнахте, че губите част от израстването на децата си?

- Случи се в края на лятото през 2015 г. Бяхме два дни в Банско заедно с моето семейство и се наложи да се върнем в София, защото имах важни задачи. В един момент вместо да завия към София, завих наляво към Гърция. Отидохме на къмпинг с децата и съпругата ми за пет дни. Не бяхме подготвени, дори нямахме достатъчно дрехи.

Но просто го реших! Направих този обратен завой. Това бяха едни прекрасни пет дни, след които осъзнах, че е време за промяна.  Чувствам се много по-добре сега. Това обаче не означава, че не живея интензивно. Просто обръщам повече внимание на себе си и на близките си.

- Стресът от работата ви е накарал да пренаредите ежедневието си, а славата раздели ли ви с приятели?

- Да, определено се случи и тази рекапитулация. Има такава отсявка през годините. Не са много хората, които допускам много близо до себе си. Затворих кръга от просто познатите. Разбира се, има много хора, които обичам, много хора, с които мога да се забавлявам. Приятелският кръг обаче се скоси. Отпаднаха някои, за които си мислех, че са ми много близки. Това е животът – отпадат приятелства и накрая остава семейството.

- Кога казахте за последно на любимото си момиче „Обичам те”?

- Днес сутринта. Не й го казвам само по празнични поводи.

 - Кой е денят, който прави Графа „най-щастливия човек на света“?

- Този ден започва с децата ми, с които отиваме на училище.  Продължава с музика и завършва с музика и любов. Колкото и тривиално да звучи.