Тази вечер журналистът Любен Панов представя четвъртата си книга, която носи заглавие „Такси за Дренчовица” и е посветена на 75-годишнината на автора. В сборника от  четири новели и записки със средствата на художествения разказ Панов проследява утвърждаването или поругаването на ценностните качества у своите герои, които са не само свидетели, а и действащи лица в прехода на държавата от една в друга социално-политическа среда.

Новелите са изградени в различни тематични пространства. „Стръв” и „Шокова зала” търсят причините за  извратената ни понякога представа за власт и свобода, докато „Такси за Дренчовица”, дала заглавието на книгата, прави опит да ни внуши необходимостта от един по-различен и по-трезв от досегашния ни поглед към въображаемите „два свята”, родени изкуствено от заблуждаващата ни плакатна суета. „Пьотруш” има съвсем друга задача – тя поставя винаги болезнения пред нашия съвременник въпрос за неговата жестока склонност да преражда в друг образ собствената си уродливост.

Втората част на книгата - „Селски истории от  държавицата Недоклан”, не е мемоарен текст, въпреки че авторът визира именно родното си село. По-скоро това е преплитане и вплитане на действителни и въображаеми събития и герои във времето, познато у нас като „преходът”. Не толкова далечно, за да бъде забравено, но и не толкова близко, за да бъде все още безкритично оценявано. С помощта на метафората и безпощадния си ироничен  поглед  към съвремието ни  авторът защитава идеята, че преди да бъде превърната в шоу,  революцията трябва да бъде  усещане за отговорност пред поколенията.

Любен Панов е журналист, роден в Лудогорието. От 45 години живее със семейството си в Пловдив. Работил е във в. ”Ново Лудогорие”, в. ”Отечествен глас”, агенция „София прес”, Радио Пловдив, редактор в рекламно предприятие, консултант в частна медийна фирма. Бил е общественик и таксиметров шофьор. Има издадени два сборника с публицистика: „Стръв” (2006), „Шокова зала” (2010), както и на „Северна хроника” (2015) - опит на автора да надникне в структурата на един отиващ си завинаги свят, който под внушението на плакатната суета, примиренчески и до наивност се отказва от библейското си предназначение да съхранява и доразвива за поколенията своите най-ценни нравствени стойности.

За себе си Любен Панов казва, че най-доброто в неговото творчество е това, че то никога – така, както диктуват  законите на журналистическата съвест, не е било сготвено по рецептите на литературната кулинария. Представянето на книгата е тази вечер, от 18 часа, в Литературен салон на читалище „Алеко Константинов“.