Това е една зловеща семейна история, за която разказва glasnews.bg. За една жена, която никога няма да се прибере у дома. За един мъж, който вероятно ще остане за дълги години в затвора. И за едно дете, което остава без родители. 

Евгения Владимирова е обявена за издирване на 14 октомври. Пред МВР съпругът й Орлин Владимиров обяснява, че е отишла на фитнес и никога повече не се е прибрала у дома.

Видео:

Как се стига до разкриването на жестокото убийство?

- Тя в деня, в който изчезна нещо съмнително да е имало? -Ами правихме тренинги с работодателите ни,в  смисъл такъв скучен ден да го наречем. Не мога да го свържа с каквото и  да било.

Всъщност как разбрахте, че е изчезнала?

Като не се прибра!

Вие за себе си какво мислите, че се е случило?

- Ами, честно казано, нямам някаква версия, която да мога да кажа, че ми се струва истинска. Общо взето всякакви неща изкоментирахме, всичко завъртяхме. Всичко по някакви причини, изглежда невъзможно и нелогично. Не мога да кажа нищо смислено.

Това е разговор с Орлин Владимиров по телефона - 20 дни, след като съпругата му изчезва. Уговаряме си среща с него в центъра на София, ден преди да бъде задържан и обвинен в убийството на Евгения. Разговорите и в двата случая са след като вече знаем, че има доказателства, че той е убил съпругата си, а баща му Пламен е скрил тялото й.

Бащата на Орлин – Пламен е дългогодишен кадър на службите. Отговарял е за района на Перник, като агент на ДАНС. Там той скрива и тялото на Евгения, след като синът му я е убил. Цял месец Орлин симулира, че търси съпругата си, наема и частен детектив, без да подозира, че случаят е разплетен още в първите дни. Той и баща му са основните заподозрени. Причината, те да не бъдат задържани и обвинени, още след като младата жена е обявена за издирване, е именно липсващото тяло.

Криминалният психолог Тодор Тодоров и екипът му се включват в разследването още в самото начало. 

През тези всичките дни вие сте били убедени, че са те? 

Т.Тодоров: - Едно е да имаш вътрешно убеждение, друго е да намериш достатъчно доказателства за това.

Доказателството е тялото, най-категорично?

Т.Тодоров: - Това е нещото, което може да се свърже по категоричен начин, било с местопрестъпление, било с начин на извършване на престъплението, защото научно е доказано, че когато има убийство, извършено чрез удушаване, задушаване или както искаш го наречи, в по-големия процент от случаите това се прави от близък.

Съобщават за изчезнала жена и как се включва вашият екип?

Т.Тодоров: - Мисля, че на същата вечер, или може би на следващия ден, с мен се свърза една от приятелките на Евгения. Беше много притеснена и искаше да разбере, какво може и как да се провери, да се намери. Когато говорим за майка, която има дете…Това тя да тръгне нанякъде и да не се поинтересува от детето си, дори и в случаите да речем, в които може да има проблем със съпруга или бащата на детето, няма как да се случи. Това винаги означава, че нещо е станало с тази жена и то за съжаление, показва че тя най-вероятно не е жива. И аз съответно говорих с колеги от СДВР. Дадох и моето мнение, че най-вероятно се касае за убийство и после разбрах, че и те най-вероятно са го приели по този начин. Влязохме в бой, така да се каже заедно.

Орлин Владмиров твърди, че е логично той да е сред първите заподозрени

"Реално в такива ситуации, съпругът е от логичните заподозрени. Нещо като по протокол, по който работи полицията. Те ми го обясниха още в началото. Предполагам те работят, или поне ми казват, че работят по всички варианти. Те не ми дават информация, защото може би съм просто един от заподозрените", казва Орлин Владмиров в телефонния разговор.

Други заподозрени, освен него имало ли е?

Т. Тодоров: - По начина, по който сме обсъждали с неговите близки и роднини, и с колегиите от сектор "Убийства", категорично се насочихме към него и към неговия баща.

Защо? Показанията ли ги издават?

Т.Тодоров: - Не, само това. Имаше доста несъответствия в техните показания, които даваха. В нашия екип имаме криминален лингвист, който може от това, което е дадено като показания, и от това, което някой е говорил, да извлече скрития смисъл така да го кажем в думите. Да определи дали човек лъже, дали човек съответно има някаква вина, дали нещо крие.

Криминалният лингвист, който хваща Орлин в лъжа, е Христина Шушков.

"Речта на Орлин потвърди за нещастие подозренията, че Евгения не е жива. Той имаше един специфичен изказ, който се забелязва при хора, които имат виновно знание или участие в някакво престъпление. Силно се дистанцираше от нея. Финализираше работата на полицията постоянно, което говори за едно желание от негова страна повече да не се разследва.

Търсеше информация, което беше неговия приоритет. В 27-минутен разговор с Тина Ивайлова, той веднъж не спомена Евгения по име. Тя беше: тя, тя, тя. Нямаше никаква емоционална свързаност с изчезналия човек, който се предполага, че би трябвало да му е много близък, трябва да се притеснява за нея. Нямаше такива индикатори при него. Това обикновено в 99% от случаите се случва при хора, които би трябвало да имат някакво участие в някакво такова престъпление", обясни криминалният лингвист Христина Шушков.

Ето част от разговора по телефона с Орлин Владимиров:

"Сега, в момента, никой не ни дава никаква информация, от никъде. Поне да ни кажат, нещо движи ли се случая, или работим с някакви варианти. Нещо дали се случва, защото в момента е едно такова. Аз като ги питах и те ми казват: "Да, почивайте си". Нали, което звучи все едно да отида на СПА а пък то, в такива ситуации на човек не му е до това да стои и да бездейства. Опитвам се нещо да разбера, по някакви си наши начини… Никакви детайли не ни дават.

Отношенията ви какви бяха?

Ми, не сме имали някакви сериозни проблеми. Аз даже смея да твърдя, че си бяхме супер.

Т. Тодоров: - Много нелепи неща имаше. От сорта на това, че е отишла на фитнес, пък той не се е обърнал да я види. Нали то само по себе си като чуеш, ще го измисли ли човек, който има приемливо поведение? Ако ти имаш дълбока емоционална връзка с тази жена, няма ли да се обърнеш да я погледнеш като излиза? И в друга стая да си, ще се покажеш, ще кажеш: Чао! Успех! Какво искаш за вечеря? Нормалните неща.

Издирването започва на 14 октомври, вечерта преди това в дома на Орлин и Евгения са няколко от нейните приятели. Една от приятелките и получила СМС от Евгения, че след тренировка ще се видят. Съобщението е изпратено, след като жената вече не е била жива.

Той ли е отговарял от нейния телефон на приятелите й?

Т.Тодоров: - Да, той е отговарял. Това беше другото важно нещо, на което стъпихме при анализа, защото беше потвърдено от лингвиста. Всъщност става ясно, че е той, заради отговорите, които от един момент нататък не са нейни.

Това беше съвсем друг вид изследване, нарича се стилометрично изследване на речта. Оказа се, че това изречение, ако не се лъжа в 16:58, което е изпратено от телефона на Ети, не е типично за нея. Много по-типично е за Орлин. Самата структура на изречението, пунктуация и други лингвистични компоненти, които разглеждахме. По този начин ние успяхме да сложим една времева рамка, кога тя е престанала да пише, защото идеята в неговата версия беше, че тя си е написала това съобщение: "Аз отивам да тренирам и от там ще дойда", че тогава все още е била жива, а това не е така", обясни Христина Шушков.

Това всъщност е бил и неговият неуспешен опит да заблуди разследването и то да тръгне в друга посока. След като Орлин и родителите му са задържани, часове отнема на разследващите и психолозите докато стигнат до самопризнанията им. Отказват полиграф. Пръв проговаря бащата Пламен Владимиров, разказва криминалният психолог Даниел Генков.

"На Пламен му отнеха няколко часа, за да стигне до самопризнанието като първоначално имаше битка - интелектуална между нас, и в хода на разговорите той започна да си противоречи страшно много във версиите, които дава. Като едно от най-големите противоречия, в които влезе, беше свързано със сина му. Пламен каза, че е бил там в деня на нейното изчезване, за да носи някакви книги с куфар. Противоречието беше свързано с това, че Орлин казва, че в деня на изчезването на Евгения баща му не е бил там", обясни Даниел Генков.

Орлин Владимиров по телефона също отрече баща му да е идвал в деня на изчезването на Евгения.

Вие и баща ви най-много сте разпитвани?

О.Владимиров: - В началото бяхме най-много ние. Нали аз като човек с най–много информация, баща ми защото беше тука да ни помага с детето. Да се оправяме с всички такива работи - донеси, разкажи, премести.

Той е бил там в деня, когато тя е тръгнала?

О.Владимиров: - Не, аз говоря за следващия ден, нали когато започнаха да ни разпитват…

"Пламен много се притесни от това противоречие и не можеше да си даде обяснение защо сина му твърди нещо по-различно. С още повече лъжи в хода на разговора, Пламен се оплиташе все повече и повече. Той е бил под влияние на афект и адреналин. Впоследствие, когато призна какво се е случило, той каза, че е бил и много пиян. И е тръгнал за София. Като разстоянието от Перник до София и обратно го е взел за отрицателно време", допълни Даниел Генков.

Той сам си е казал, че е носил книги с куфар същия ден?

Т. Тодоров: - Да, това е част от тяхното алиби. Трябваше по някакъв начин да обясни какво е правил, за да дойде до София през това време. Когато ставаше въпрос за първото показание на бащата, колежката, която е лингвиста, категорично определи, че един от проблемните моменти в неговите показания е куфарът, за който той говореше. С изнасянето на книги тя определи, че всъщност това е възстановяване на двигателна памет за носене на нещо, което е много тежко.

"Това, което направи силно впечатление беше, че човекът показа неистинно поведение за причината, поради която е отишъл в София. Съдържанието на куфара и след това маршрутът, който е поел, след като си е тръгнал от София. Като там имаше и допълнителни елементи, които ни показваха виновно знание, както ние го наричаме в нашата сфера. След което изказа на Орлин потвърди за нещастие подозренията, че Евгения не е жива", уточни Христина Шушков.

Когато си призна, какво каза? Синът му се е обадил и какво му е казал?

Даниел Генков: - Около 14:30 синът му му се е обадил. И първата дума, която е казал е била: "Бащата!" Тази дума е много специфична, защото Орлин така се обръща към Пламен с... "Бащата", като нещо емоционално заредено. Аз използвах тази дума като внушение за желание да продължи да говори в тази посока. Орлин е казал нещо от рода на: "Бащата, свърших работата. Или: "Направих нещо", с което е дал знак на баща си, че трябва да дойде и да му помогне всъщност.

Т.Тодоров: - Бащата към този момент е бил по негови данни под влияние на алкохол. Казва: "Аз тръгнах веднага, защото някак си без да ми казва, знаех какво  се е случило".

От къде знае какво се е случило?

Т.Тодоров: - Дни преди това Орлин споделя на баща си за проблемите във връзката им и така го прави съпричастен на тази вътрешносемейна драма. Пък и бащата все пак е дългогодишен служител на службите за сигурност. Обикновено такива хора, в такива моменти си мислят най-лошото.

Д.Генков: - Баща му е знаел предварително какво си е мислил Орлин да прави. Можем да кажем, че бащата се е опитал да го разубеди. В известен смисъл можем да кажем, че бащата е бил разума, а пък Орлин е бил емоцията в тази ситуация

Как се е опитал да го разубеди?

Д.Генков: - В деня преди изчезването на Евгения двамата са посетили мястото, където впоследствие беше открита тя. И баща му му е казал, че има голяма вероятност, където и да бъде изхвърлено тялото дори и тук, и там, да бъде открито. И рискува много с това. Опитвал се е да му вкара малко акъл в главата, но явно не се е получило както стана ясно впоследствие.

Т.Тодоров: - Аз на Орлин това му казах, че ако той си беше представил предишните дни как я убива и как и причинява някаква сериозна травма или болка, най-вероятно нямаше да се стигне до убийство. Ако наистина така си го беше представил по този начин и го беше преживял като емоция.

Чудил ли се е? Мислил ли е Пламен въобще да не му помогне, а да отиде и да го предаде в полицията?

Д.Генков: - Не. Не мисля, че е имало такава ситуация. Той самият е дългогодишен служител в службите за сигурност и маниерът му и линията на поведение е такава, че той може би го е съветвал как да подходи, за да манипулира хода на разследването. Какви техники да използва, за да заблуди разследването по някакъв начин, но да му е идвало наум да разкрие сина си, едва ли.

Бащата как реагира като видя снимката с тялото на Евгения от мястото?

Т.Тодоров: - Хладнокръвно. Каза, че това е куфара, с който са пренасяли книгите, но в него не е имало такова нещо.

Такова нещо?

Т.Тодоров: - Това е нормално, от гледна точка на това, че когато човек види продукта на престъпление, му е много тежко да нарече името на жертвата, или нещо с което всъщност да я персонализира, защото той знае, че е виновен за това което се е случило. Участник е в събитието.

Пламен Владимиров помага да изнесе и изхвърли тялото?

Д.Генков: - Той влиза в апартамента и Орлин всъщност сваля куфара., т.к здравословното състояние на баща му Пламен не позволява. Слагат куфара в багажника на автомобила на Пламен и той тръгва от София до Перник. В нетрезво състояние, и е карал с превишена скорост. И за отрицателно време стига в Перник.

Отива на мястото директно?

Д.Генков: - Да, отива на предварително планираното място и изхвърля куфара там.

На съпругата си какво е казал Пламен?

Д.Генков: - В своето самопризнание Пламен каза, че е признал на жена си какво се е случило и е казал, какво са направили с нейния син.

Заплашвал ли е да мълчи, да не казва?

Д.Генков: - Нямам такава информация. Въпреки, че Пламен е доста деспотичен и в семейните си отношения е много авторитарен, той в голяма степен може да се каже, че е държал в подчинение тази жена и не се е отнасял много добре с нея, в годините на тяхното съжителство. Тя самата е в ролята на жертва в семейните им отношения.

Какво каза на сина си, за да си признае?

Т.Тодоров: - "Сине, наиграхме се. Знаят всичко. По-добре си кажи".

Реакцията на Орлин?

Т.Тодоров: - Беше много спонтанна. Той каза: "Вярно ли всичко знаят?"

Въпреки съвета на баща си, Орлин още няколко часа не признава вината си. С него освен разследващите най-дълго разговаря криминалният психолог Велина Владимирова. 

Как призна за убийството Орлин Владмиров?

В.Владимирова: - След много дълги преговори какво ще стане, ако аз си призная, защото на него това му беше фокуса, започна да говори. Той искаше да знае колко години е максимума за едно такова нещо. Какво ако направи признание, а пък после в съдебната част каже, че никога не е правил такова признание? Какво би следвало от това? Дали от тук нататък ще си види детето? При какви условия би могъл да си бъде вкъщи? И всякакви ето такива въпроси, които него го интересуваха, които бяха чисто прагматични от гледна точка на от днес нататък аз какви ходове имам. Той се пазареше през цялото време. 

По време на този "пазарлък" нито Орлин, нито баща му знаят, че Евгения е открита.

В.Владимирова: - Не му беше казано. В крайна сметка много подробно разказа как много преди 13-ти я е следял, слагал е записващи устройства. Слагал е софтуер, проследяващ и на нейния телефон. Закупил го е специално за тази цел. Взимал е баща си на проследяванията физическите, защото той разбирал от тези неща, както то самия каза. След това каза, че му е споделил, че има план да я убие, защото след това, ако се разведат, той няма да има права над детето, което било и причината той да вземе решение да я убие. Каза че не е решавал точно коя ще е датата…

Денят не го избрал? Просто са се скарали?

В.Владимирова: - Не, не са се и карали. Той не е от хората, които вдигат скандали до бога, съседите ги чуват как викат. Нали има доста такива хора, целият квартал ги разбира. Той не е такъв. Така, че тук нямаме тази конфронтация, този скандал, ти не ме обичаш или каквото и да било. Няма го това нещо.

Двамата обядват и тогава всъщност Евгения разбира, че Орлин я следи?

В.Владимирова: - Той каза: Аз се издадох. Защото отива и прави коментар, от който на нея и става ясно, че той е запознат с нейната лична кореспондеция, която тя води на телефона си в чат. Задава му въпрос? Той отива в другата стая и както самият той се изрази: "тогава започнаха параноидните мисли, че аз повече никога няма да видя детето си". Връща се в другото помещение и подхожда към нея в гръб.

Вие като психолози не го ли питахте, поне нещо да е изпитал в този момент? Съжалява ли?

В.Владимирова: - Нито веднъж не каза, че съжалява.

В съда каза, че съжалява?

В.Владимирова: - Сигурно, защото там има чисто значение за съдията и решенията, които ще бъдат взети. Но в разговор без да е питан: Ти съжаляваш ли? Той нито веднъж не се обърна към дефакто какво се е случило, към станалото. Той говореше за себе си. Колко на него му е било трудно да я стиска за гърлото, и как хората говорят, че да стискаш за гърлото някой било много лесно. Не, не било така, каза: "Отнема много време". Той говореше колко трудно му било на него и след това как куфарът не се затворил, за неговите трудности и препятствия. И за него какво следва от тук нататък, а не за направеното.

Защо го е направил с фолиото?

В.Владимирова: - То е било под ръка и той дълго време е стоял да гледа дали тя след неговото стискане все още диша. Това по негови думи. Така, че не е ясно дали нямаме някакво презастраховане за всеки случай: "Ако аз не съм успял", защото той започна да обяснява как ръцете му силно треперели, всъщност може да е било презастраховане, че не я е довършил…

Т.е. искал е тя да умре?

В.Владимирова: - Да. Не е бил под силен афект. Не това са спокойни действия. Да, изпитваш силен стрес естествено, това което извършваш не е нормално, ще ти треперят ръцете, но не е било в никой случай под силен афект.

През месеца на търсене Орлин прави опити да заличи всичко, което го уличава. Помага му баща му Пламен, но и двамата допускат грешки.

Т.Тодоров: - Дори и самият Орлин си каза: "Абе аз си мислих, че ако стигнете до мен ще бъде по скоро заради някои софтуери, които съм ползвал, за да мога да и разбивам паролите на телефона".

За телефона разбра ли, че е открит?

В.Владимирова: Да, даже разказа, как го е хвърлил. Каза, че това една от грешките му, както по-рано коментирахме. Всеки прави грешки в такива ситуации… И си каза, че е една от неговите грешки, взел е колелото, минал е по съответния маршрут и го е хвърли в неугледно според него място.

Как е взел това решение да го изхвърли? На какво се е надявал?

В.Владимирова: - Ами, защото го е гледал в къщата… До голяма степен на мястото, което го хвърля и подкрепя версията му, че Евгения отива към фитнеса.

Вероятно осъзнал, че е грешка Орлин се връща до мястото, където е хвърли телефона - близо до подлеза на бул. "България". Връща се с детето.

"Той после с мен седи, гледаме камери, даже онзи ден излизахме с колелата там в подлеза на "България" вика: "А, мама!" И тича натам към някаква жена…", разказва Орлин Владимиров.

Защо толкова часове му трябваха да признае?

В.Владимиров: - Защото не е лесно. В крайна сметка надеждата последна умира. Като си в една такава ситуация и искаш да издрапаш, да се освободиш, ако може да те пуснат и това нещо да изчезне, да го няма повече. И мълчиш, или казваш: "Не, не съм аз!" Или там каквото можеш до края правиш.

Попитахте ли го, не се ли е измъчвал? Не се ли е тормозил? Съвестта му дали не е проговорила?

Т.Тодоров: - Тя съвестта му е говорила, но инстинкта за самосъхранение му е по-силен.

Как като психолог определяш Орлин? Какъв човек е?

Т.Тодоров: - Мисля, че е един доста неуверен в себе си човек първо. Второ това е съчетано с така доста сериозно развитие на нарцисизъм при него. И когато започва да подозира, че съпругата му има паралелна връзка, този тип хора в такива моменти преживяват много по-драматично ситуацията, отколкото останалите. Егото е под много силна заплаха, така да го кажем.

В.Владимирова: - Единственият момент, в който му потече сълза беше, когато разказа, че татко му му предложил да поеме цялата вина за престъплението…

Х.Шушков: - Това, което той казва в съда. Не, той не съжалява. Категорично! Първо говори за деянието като за извършеното. Силна дистанция, не поема никаква отговорност. Той най-вероятно съжалява, че просто са го хванали.

Т.Тодоров: - Този тип хора не съжаляват за извършеното деяние. Съжаляват за разкриването си и за проваления си техен живот.

В.Владимирова: - Да, единият коментар беше: Какъв човек ще стане от мен? Аз повече няма да съм човек. Какво ще се случи с него, в бъдеще, той какво ще преживява.

Т.Тодоров: - По този случай получихме помощ от страшно много хора, кои служители, кои бивши служители, кои изобщо не… И искам да им благодаря, защото с общи усилия успяхме да стигнем до успешен завършек на случая. Успешен от гледна точка на разкриването, но неуспешен за едно дете и една жена. Благодаря и на моя екип, за всеотдайността, страстта и хъса.