Разкриха фаталната грешка, погубила двамата пилоти край „Граф Игнатиево", случаят - прекратен

Военно-окръжният съд в Пловдив потвърди прекратяването на разследването за трагичната авиокатастрофа край авиобаза „Граф Игнатиево“. При фаталния инцидент на 13 септември 2024 г. по време на генерална репетиция за предстоящо авиошоу живота си загубиха двамата опитни пилоти от авиобаза „Долна Митрополия“ – майор Петко Димитров и старши лейтенант Венцислав Дункин.

​Решението на пловдивските магистрати идва след обжалване от страна на близките на загиналите летци, които настояваха за отмяна на прокурорското постановление и за връщане на делото за допълнителни процесуално-следствени действия.

След като се запозна с цялата събрана документация, съдът прецени, че доказателствата и експертизите категорично подкрепят изводите на Военно-окръжната прокуратура и че наказателното производство правилно е прекратено поради смърт на дееца.

​​Трагедията,станала на 13 септември 2024 година, беляза българските Военновъздушни. Учебно-бойният самолет L-39ZA се разби при изпълнение на сложна пилотажна фигура на изключително малка височина. В дните непосредствено след инцидента Пловдивската прокуратура влезе в задочен спор с различни публични изказвания относно възможните причини, като категорично настояваше институциите да се придържат стриктно към фактите, а не към хипотези.

Още първоначалните анализи сочеха, че машината е навлязла в критичен режим и не е успяла да набере необходимата височина при извеждане от маневрата.

Загиналите пилоти край Пловдив влезли грешно в маневрата, имали секунда и половина да катапултират

Радев за авиокатастрофата край "Граф Игнатиево": Вменяването на отговорност е неморално

​Фаталният полет започва в 12:25 ч., когато летателната формация извършва така наречения „разпуск“ и L-39ZA преминава към самостоятелно изпълнение на планирания комплекс от пилотажни фигури. Решаващият момент настъпва точно в 12:30:00 ч., когато от началната височина от едва 68 метра и при скорост от 455 км/ч пилотиращият въвежда самолета в стръмно изкачване за изпълнение на вертикална фигура.

​На върха на фигурата обаче настъпва критичен дефицит на динамика – скоростта на машината пада до едва 172,2 км/ч, което е далеч под допустимата еволютивна скорост за този тип летателен апарат, а достиганата максимална височина е едва 647 метра. В низходящата фаза от фигурата пилотите разбират опасността и правят всичко възможно да пречупят траекторията и да изведат самолета. В опит за спасение те изтеглят лоста за управление до критични ъгли на атака, генерирайки претоварване на конструкцията до 4,37g.

​Въпреки максималните усилия, пространството и времето се оказват недостатъчни. Точно в 12:30:20 ч. – едва 20 секунди след началото на маневрата – самолетът се удря с висока скорост в терена на около 1200 метра от началото на пистата, а експлозията не оставя никакъв шанс за оцеляване на екипажа.

​Допълнителен детайл от разследването показва серия от пропуски при спазването на мерките за безопасност. Авиотехническата експертиза установява, че по време на същия полет пилотите са излизали от вертикални фигури три поредни пъти под заповяданата минимална височина от 200 метра. Оказва се също, че маркерите на радиовисотомера за опасна височина са били настроени на 0 метра, което е лишило екипажа от звуков и визуален сигнал за наближаващия сблъсък.

​​В своята жалба близките на загиналите пилоти поставиха въпроса защо длъжностните лица в кулата за управление на полетите (КДП) не са се намесили своевременно, за да разпоредят незабавно прекратяване на задачата. Съдебното решение обаче дава ясен отговор относно обективните технически ограничения на земята.

 ​"Технологичните възможности на системата за контрол на въздушното пространство под височина от 300 метра за района на летище „Граф Игнатиево“ е равна на нула. Радарната информация се обновява на всеки 5 секунди и се вижда само в една равнина (като точка), без данни за пространственото положение. Ръководителите на полети не са имали информация в реално време, за да предотвратят инцидента."

​Едва когато намиращият се на самата площадка командир забелязва субективно с просто око опасно ниската височина и предава команда за прекратяване на полета, траекторията вече е била неизправляема и за реакция е било твърде късно.

​ ​В крайна сметка магистратите и авиоекспертите са единодушни, че пряката причина за трагедията е неправомерното поведение и съзнателно поетият неоправдано висок риск от командира на екипажа майор Петко Димитров.

Той е въвел самолета във фаталната фигура от едва 68 метра височина и 455 км/ч скорост, вместо стриктно да спази предписаните по схема минимум 200 метра височина и 620 км/ч скорост. Това грешно изчисление в самото начало е поставило машината в физическа невъзможност да завърши маневрата безопасно.

​По отношение на втория пилот – старши лейтенант Венцислав Дункин, съдът приема за категорично доказано, че той не е участвал пряко в управлението в този момент и няма съпричастност към нарушаването на мерките за безопасност.

Поради факта, че основният деец е загинал на място, юридическите основания за търсене на наказателна отговорност от други лица отпадат, с което Военно-окръжният съд в Пловдив слага окончателна точка върху наказателното разследване за катастрофата.