Ново поскъпване на тока, газа, парното и топлата вода се задава от юли заради повишението на цените на горивата, съобщиха вчера от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) . В следващите седмици се очаква  и поскъпване на горивата.  Това вероятно ще се отрази на цените на различните стоки и услуги. Чули ли сте някоя организация в България да протестира?Да излезе с декларация? Да се разтревожи как това ще се отрази на бюджета на хората? Да излезе с петиция , в която да настоява това  увеличение да не бъде прието.? Със сигурност не сте. Защото такава няма. А такава декларация няма, защото различните браншови асоциации и съюзи имат съвсем други приоритети. И те са свързани с предлаганите от Валери Симеонов ограничения , които ще засегнат рекламата на хазарта.

Вчера КРИБ разпространи открито писмо до премиера Бойко Борисов, вицепремиерите Валери Симеонов и Томислав Дончев, в което "категорично" възразяват срещу промените и изтъкват няколко основания за това. Според тях  промените са в противоречие с европейските модели на правна уредба на игралната индустрия в държавите от Европейския съюз, че  действащите в момента в България регулации на лотарийните игри са едни от най-строгите в Европейския съюз, а корпорациите, които държавата е лицензирала за тази дейност, са стриктно контролирани от данъчните органи и работят на светло. Също така се опасяват, че ще  бъде нанесен тежък удар на лицензираните хазартни оператори в България за сметка на нелицензираните такива. Забраната за реклама на легалните хазартни оператори ще намали значително приходите в бюджета от данъци.

 Работодателската организация вещае и тежки последици за множество малки търговци, които разчитат много на продажбите на лотарийни билети, за да развиват своя бизнес. През 2017 г. над 70 млн. лева са изплатени под формата на комисиони на разпространителите на лотарийни билети. Ако предлаганите промени станат факт, това на практика ще означава и ликвидация на много работни места, пише КРИБ в своята декларация.

Компаниите, които организират лотарийните игри, са едни от най-крупните данъкоплатци в страната и ограничаването на тяхната дейност ще доведе до сериозни загуби за държавния бюджет, а оттам и за обществото, които се измерват в десетки и стотици милиони годишно, мотивират се от КРИБ.

Всъщност приходите от хазарт в държавата са над 3 милиарда лева, а платените данъци са около 200 милиона.  За сравнение приходите от продажба на цигари са около 3,5 милиарда лева, а сумите които влизат в бюджета от акцизи и ДДС са близо 3 милиарда.

 Според браншовите организации законът ще удари много медии, спортни клубове и рекламни агенции.

Като опълченците на Шипка срещу проектозакона скочиха от Българския футболен съюз, които изплакаха : „Обръщаме се към управляващите – моля, оттеглете тези предложения! Не съсипвайте едни от малкото икономически субекти, които генерират устойчиви и солидни приходи в държавния бюджет и заедно с това реално подпомагат спорта и българския футбол, който така или иначе няма достъп до бюджетни средства и през годините се е справял със собствени ресурси.”

Захари Бахаров от Националната лотария пусна видео - призив за подпис в петиция срещу ограничаванито на лотарийните реклами. Той завършва с изречението "Лотарията накара хората отново да мечтаят". 

Макар, че проблемът със зависимостта към хазартните игри става все по-сериозен,  той не е обект на нито едно изследване или тема на дебат. Вместо това обаче ежедневно зрителите се облъчват с реклами за хора, които печелят стотици хиляди , изтривайки едно билетче и животът им се променя.  Игралните зали се роят като пчели на пролет и ако преди години посетителите им бяха състоятелни мъже над 35 години и по-малко жени, то в момента контингентът започва от 19 години, а играещите мъже и жени са почти 50 на 50.

Търкането на талончета се е превърнало в национален спорт, а достъпът до пунктовете, в които се продават лотарийните билети  е изключително лесен.

Изследване на ГАЛЪП показва, че  над 3 милион играят хазарт с различна честота. 43 на сто са тези, които казват, че не играят такива игри. Средно играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. 86%  от играещите свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите преобладават хората с печалби до 99 лв. Само 1% от общо всички запитани в изследването казват, че са печелили суми над 5000 лева.

Предложението на вицепремиера Валери Симеонов за ограничаване на рекламата на хазарт се приема от 55% от анкетираните.  14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% искат всичко да остане както досега. 

ГЕРБ и БСП вече обявиха, че ще подкрепят предложенията на Симеонов. "Законът за хазарта ще получи политическа подкрепа. В момента действително има заразяване на подрастващите и на хората с по-нисък социален статус, които просто се поддават на манипулациите в медиите във връзка с хазартните игри", заяви Цветанов след срещата с вицепремиера. Корнелия Нинова  стигна и по-далеч, като предложи да се помисли за хазартната политика като цяло, а не промените да се правят на парче. "Трябва да си определим политиките и приоритетите. Не е логично за детски храни, хляб и книги да се плащат едни данъци, а хазартът да бъде облекчен. Ако като държава поставим хазарта пред това да си отглеждаме децата и да се се грижим за възрастните хора, както и цените на лекарства, това е странен избор", заяви лидерът на социалистите. 

И така битката започва. А залогът, според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията е около половин милиард на година.