Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

   Проф. д-р Галина Лардева, Декан на факултет „Изобразителни изкуства” в АМТИИ, куратор на Националните есенни изложби и организатор на „Необозримо за Кольо К.” – изложба в откриващия уикенд на Европейска столица на културата – Пловдив 2019 

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата?

- Доколкото съм имала конкретни очаквания, те са се разполагали не в перспективата на фестивалния афиш (там нещата по правило се развиват без някаква интрига), колкото като възможности да се развие някаква инфраструктура, която да се ползва в годината и да остане след нея: музейни, галерийни, изобщо презентационни и дискусионни пространства, сцени от различен тип и порядък, особено такива, които да са предназначени за децата и младите хора. В този смисъл, макар и вероятно утопична, за мен е особено добра идеята за създаване на пространства за култура в Тютюневия град. Изобщо културата в съвременен смисъл означава самите свързаности – работещите авторитетни институции, включително образователни, и техните мрежи, а не единствено празникът.

- С кое събитие ще свързвате отминалата година?

- Със спектакъла „Медея”, като цяло бе силна година за сценичните изкуства – театър, опера, танц. Свързвам я и с реставрацията на Голямата базилика, макар и несвързана конкретно с програмата „Пловдив 2019”, построяването на нова изложбена сграда в Пловдив, изложбата от колекцията на IFA.

 - Къде се провалихме?

- Категорично в идеята, заложена в слогана „Заедно”, който си остана само пожелание. За мен особен провал е липсата на съвременен художествен музей и атрактивна програма от музейни изследователски изложби, които да представят възможно най-пълноценно художествената традиция у нас. Едва ли има съмнение, че Пловдив е място, което се посещава заради красотата, традицията и артистичния дух. В този смисъл считам, че музеите в Пловдив изискват повече внимание, финансов ресурс, професионално менажиране и реклама.

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години?

- Би било изключително жалко, ако не се използва ресурсът от опит, контакти, реклама, подготвени хора и т.н., който би бил от полза за Пловдив и в бъдеще. Но за това е необходим непредубеден и точен анализ, добра воля за сътрудничество и чувство за историчност.