Експерти поставят под съмнение начина, по който бяха огласени материали от делото, и предупреждават за предварителни заключения преди приключването на експертизите
Пресконференцията по случая „Петрохан“, проведена на 14 септември, продължава да предизвиква остри реакции. Докато политическите коментари постепенно изместиха фокуса от самото разследване, водещи юристи поставят друг въпрос – имало ли е основание и необходимо ли е било да бъдат публично огласявани подробности от неприключило досъдебно производство, включително данни от експертизи и информация за жертвите.
Критиките са насочени както към начина, по който прокуратурата представи информацията, така и към участието на вещи лица в пресконференцията. Особено спорно се оказа обстоятелството, че част от експертизите все още не са готови, а въпреки това публично бяха обсъждани версии и изводи по случая.
Адвокат Ина Лулчева поставя под съмнение както момента на пресконференцията, така и начина, по който са били използвани експертите:
„Проведената на 14 септември пресконференция за сетен път, след изявленията на и.ф. главен прокурор Б. Сарафов и предходни пресконференции, постави под сериозно съмнение обективността и целите на разследването "Петрохан" и "Околчица". Не стана ясно каква е причината тази "пресконференция" да бъде проведена точно сега, след като не са изготвени основните експертизи.“
Лулчева поставя и въпроса кой и защо е разрешил разгласяването на материали по делото:
„Интересно е кой прокурор, с какви мотиви и по чия инициатива е разрешил разгласяването на материали от делото. И кой е ангажирал т.нар.вещи лица за участие.“
Според адвоката експертизите имат конкретна роля в наказателното производство и не могат да заменят доказването на фактите:
„Експертизите не са нито доказателство, нито доказателствено средство. Експертизите не установяват факти - т.е. какво се е случило.“
Тя допълва:
„Те могат да подпомогнат разследването с анализ на установените факти. В конкретния случай "вещите" психолози нямат компетентност да определят кой кого е убил, кой с кого в какви отношения е бил и пр. Те могат да изградят психологически профил, но не и да се произнасят за действия.“
Ина Лулчева стига и до извода, че поведението на част от експертите по време на пресконференцията поставя въпроса за тяхната безпристрастност:
„В проведената пресконференция разследващите, на които е възложено установяването на фактите, мълчаха. Надявам се, това да е защото са изпитвали професионален срам да участват в недостойното представление. В крайна сметка пресконференцията обаче доказа, че участващите в нея "вещи" лица следва да бъдат отведени от делото, защото са проявили пристрастие и предубеденост, вкл.със заключения извън тяхната компетентност. Да се надяваме, че след това делото ще се разследва обективно.“
Спор и около компетентността на експертите
Адвокат Емилия Недева поставя конкретен въпрос около професионалната квалификация на криминалния психолог Росен Йорданов.
„Росен Йорданов според мен няма право да изготвя подобни експертизи. Според чл.25 от Наредба № 2 за условията и реда за извършване на съдебно-медицински, съдебно-психиатричните и съдебно-психологични експертизи назначеният по реда на НПК експерт трябва да има специалност по клинична психология -задължително, а по възможност и специална подготовка по съдебна психология.“
Недева посочва и представената във визитката на Йорданов квалификация и завършва с позицията:
„На такива експерти без специалност клинична психология аз правя отвод в съдебната зала-не отговаря на изискванията, посочени от трима министри-на правосъдието, на вътрешните работи и на здравеопазването.“
Адвокат Стефан Левашки пък насочва вниманието към друг проблем – публичното говорене за вина, преди съдът да се е произнесъл:
„Съдебната реформа у нас не само е явно приключила, но и направо няма нужда от правосъдна система, след като подир експертите вчера, днес и премиера Радев отсече, че Ивайло Калушев е педофил и убиец, покровителстван финансово и политически.“
Левашки изрично уточнява, че не прави собствена оценка на доказателствата по случая:
„Аз не съм казал, няма и да кажа и една дума по казуса Петрохан, първо защото не познавам доказателствата и второ не ми е работа да се бъркам в чужди казуси.“
Според него обаче начинът, по който прокуратурата и експертите са представили информацията, поражда съмнения:
„До вчера бях склонен да вярвам по-скоро във версията за отсъствие на външна намеса, но с действията си прокуратурата и присъдружните и експерти са способни да разколебаят убеждението дори на умерен скептик като мене.“
Още по-остра е реакцията на адвокат Николай Христов, който казва, че е прочел изтеклите 157 страници от експертизата.
„От 20 години съм адвокат и съм чел всякакви експертизи. Психолого-психиатрични колкото искаш в това число. От два часа чета прословутите 157 страници 6-месечен труд по Петрохан-Околчица, които са изтекли по всякакви свински сайтове ...“
След което заключава:
„Не знам кво точно чета в момента, но се заклевам, че тва нещо няма нищо общо с експертиза. Супер интересно е и по него би станал страхотен филм. Има страхотни попадения и адски много фантазия и талант на писане (езикът и стилът на писане сами по себе си са много интересни и заслужават самостоятелен анализ).“
Христов поставя под въпрос и самата професионална работа на авторите:
„Тия хора, дето са си сложили подписите под тоя труд, някога писали ли са експертиза за съдебен орган и чели ли са какво са подписали в момента? Не мога да повярвам кво чета, чесно ... и че тва се води експертиза по дело ...“
В последвалия си коментар той посочва конкретни проблеми, които според него вижда в документа – анализ на протоколи от разпити, включително езикови особености, както и оценки на близки на загиналите, които според него излизат извън поставените задачи.
Адвокат Димитър Марковски също определя пресконференцията като проблематична, но поставя акцента върху преждевременните заключения.
„Моята професионална оценка е, че тази пресконференция беше груба грешка от страна на прокуратурата“, заяви Марковски.
Според него обществото е трябвало да бъде информирано за извършеното до момента, но без да се правят заключения преди приключването на доказателствения процес.
„Не може да излезеш и в национален ефир, в желание да отговориш на определени обществени очаквания и нагласи за това, че трябва да се даде отговор.“
Марковски обръща внимание на факта, че все още има 12 неизготвени експертизи:
„Да кажеш: да, ние сме събрали много голям обем от доказателства, останаха за съжаление 12 експертизи, които са ключови, включително и първата, ситуационната, която от хижата не е изготвена. И да излезеш и да правиш умозаключения и да фаворизираш една версия, че няма външна намеса.“
Адвокатът е категоричен:
„След като не е приключил процесът на събиране и проверка на доказателствата, ти не може да правиш заключения, че има най-вероятна версия. Не може да има най-вероятна версия.“
Марковски коментира и поведението на психолога Росен Йорданов по време на брифинга, както и напрежението сред близките на загиналите.
„И насочването му в една или в друга посока, според мен, предизвика гнева на близките“. По думите му вместо да бъде намалено напрежението, пресконференцията е постигнала обратния ефект: „Мисля, че вместо да се успокоят малко тези хора, бяха допълнително раздразнени и беше нагнетено излишно напрежение.“
Той посочва и необходимостта от промени в НПК по отношение на правата на пострадалите:„НПК има нужда от спешни промени на места, свързани именно с правата на пострадалите хора в досъдебното производство“
Според Марковски самото разследване може да продължи две години или дори повече, тъй като случаят е с висока фактическа и правна сложност. Времето обаче не трябва да бъде водещо за сметка на пълното събиране и проверяване на доказателствата.
Криминалният психолог Тодор Тодоров също призова за прекратяване на спекулациите по случая в интерю за бТв.
Той подчертава, че отделна експертиза не може да бъде разглеждана изолирано и че окончателни заключения не могат да бъдат правени преди приключването на всички експертизи.
„Могат да се изграждат хипотези, а не заключения, защото прокуратурата все още не разполага с всички факти и обстоятелства по разследването“, заяви той.
Тодоров определя като грешка начина, по който е проведена последната пресконференция, а поставянето на близки на загиналите и журналисти в една и съща ситуация при представянето на тежките данни – като „стратегическа грешка“.
Той коментира и пропуските на институциите: „Със сигурност някой по веригата не си е свършил работата докрай“, като уточнява, че конкретният анализ на действията на службите трябва да бъде направен от самите тях.
А по отношение на политическите интерпретации на случая позицията му е категорична: „Този случай е криминален случай, той няма нищо политическо в него“, заяви той.
В крайна сметка коментарите на юристите и експертите очертават един общ проблем, независимо от различията в оценките им: разследването все още не е приключило, част от експертизите не са готови, а публичното говорене за версии, мотиви и вина вече изпреварва финала на събирането и проверката на доказателствата.
Въпросът къде е границата между правото на обществото да знае и задължението на институциите да не превръщат едно неприключило разследване в публичен съдебен процес през последните години се поставя многокртно. Факт е обаче, че институциите използват това, както за манипулация на общественото мнение, така и за политически цели. А разследването на случая "Петрохан" е най- добрата илюстрация.
Слави Трифонов попита Демерджиев защо е бил в Америка и за "Петрохан"
Още от категорията
Виж всички
Кадрова въртележка в пловдивската полиция върви под знака на „преструктурирането"
