Той е вълнуващ, необичаен, безбожно талантлив! Меланхоличен в един момент, свръхемоционален – в друг. Той е маестро Веско Пантелеев-Ешкенази – виртуозен цигулар, вдъхновител с личния си пример. Преминал през тежката загуба на любим човек, продължил  напред в името на живота! Музикант, виртуоз, отдаден артист – Веско Ешкенази ще сподели с пловдивската публика един специален концерт, отложен заради ковид кризата. На 14 юли маестрото ще отбележи 50-годишнината си с концерт на 14 юли от 21 часа в Летния театър на Пловдив.

Професионалната  визитка на Веско Ешкенази потвърждава славата му на световен артист. Роден е в семейство на музиканти, още от дете се изявява като водач на оркестър. На 11-годишна възраст става концертмайстор на Младежката филхармония „Пионер” на проф. Влади Симеонов. Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, където учи цигулка при Ангелина Атанасова и проф. Петър Христосков. През 1990 г. заминава за Лондон, където завършва 2-годишна магистърска програма за солови изпълнители при проф. Ифра Нийман в Училището за музика и драма „Гилдхол”. Лауреат е на Международния конкурс за цигулка „Виенявски” (Познан, Полша), Китайския международен конкурс за цигулка в Бейжинг и конкурса „Карл Флеш” в Лондон. Носител е на наградата „Музикант на годината” за 2010 на Българското национално радио

Като концертмайстор работи редом до Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго, Алексис Вайсенберг, Юрий Башмет, Мстислав Ростропович, както и под диригентството на Марис Янсонс, Бернард Хайтинк, Рикардо Шайи, Курт Мазур, сър Колин Дейвис, Карло Мария Джулини, Сейджи Озава и Емил Чакъров.

Веско Ешкенази свири на цигулка „Гуарниери дел Джезу” от 1741 г., собственост на анонимен спонсор от Холандия.

За юбилея му, за музиката, вдъхновението и срещата с публиката, разговаряме с маестрото:

- Маестро Ешкенази, дългоочакваното турне, с което отбелязвате 50-годишнината си, вече е факт. Каква програма сте подбрал и има ли нещо специално, което ще изпълните на концерта си в Пловдив?

- Програмата, която подбрах за този концерт,  включва произведения, които обичам и са специални за мен и, надявам се, за публиката. В нея присъстват Сарасате, Менделсон, Пиацола, но има специално място и за Панчо Владигеров. Освен това програмата включва и аранжименти, правени специално за този концерт на любими произведения на Гершуин и Албинони.

Подготвяме и малка изненада за публиката с брат ми Мартин Пантелеев, който е диригент на програмата. Прекрасните Люси Дяковска и Койна Русева имат специално участие в концерта, но какво точно ще е то ще оставя за самия концерт! Благодаря на Плевенска Филхармония за великолепното партньорство!

 - Имате специална връзка с Пловдив и публиката му – обичате да свирите тук. Бяхте един от звездните участници на Opera Open миналата година, гостувал сте и на Международния фестивал на камерната музика…

- През годините се създаде хубава и извисяваща връзка между мен и публиката в Пловдив. Аз винаги свиря с много вдъхновение в този пълен с културни традиции град. Зареждащи и незабравими са моментите от концертите ми на Античния театър, но и от други места в града! - Живот отдаден на музиката.

- Свирите от 4-годишен! Как се предпазвате от умората и най-вече от рутината?

-  Хубав въпрос! Рутината е най-големият враг на изпълнителя. По това се познават големите изпълнители - те са онези, запазили свежестта на музицирането си. При мен всяко съприкосновение с музиката, която изпълнявам, ме пренася в специален свят и ме извисява. За мен всеки тон и всяка фраза имат значение и ме карат да ги изживявам всеки път по различен начин. Те ме вълнуват истински и ме провокират всеки път - отново и отново. Това е “рецептата” ми!

- В юбилейната година е време за равносметки. Когато се обърнете назад, как виждате извървения път? Има ли неща, които бихте променил?

- Ако можех бих казал на по-младия “аз” да не се вълнувам прекалено много от обстоятелствата, които не мога да променя. Това изразходва много енергия. Но пък младите хора така се учат, преминавайки през трудности и препядствия.

- Ако не беше цигулар, какъв щеше да е днес Веско Ешкенази?

- Актьор най-вероятно.

- Да се родиш в семейство на музиканти и сам ти да се захванеш с музика е голяма отговорност. Имало ли е моменти, в които ви е дотежавало?

- Върху мен никога не е имало натиск. По-скоро аз обичам да се поставям пред предизвикателствата сам. За мен само така има развитие, никога, когато си в зоната си на комфорт. Тежката програма през годините ме е карала да пренареждам някои приоритети, но никога не се е налагало да решавам дали да продължавам да свиря. Това винаги е било кристално ясно за мен.

- Личната ви съдба е като стълба – нагоре и надолу,  със светли и хубави моменти, но и с тежки загуби, за които сте разказвал пред публиката  си. Кои са нещата, които са ви вдигали, изправяли, в тези трудни моменти?

- Децата ми и грижата за тях, приятелите, музиката и вярата, че въпреки всичко, животът може да е хубав и след тежки и внезапни сътресения. Няма нищо по-лошо за паметта на човека, който сме загубили от това да паднем духом и да се изгубим.

- Музиката е ваша професия, а кое е вашето вдъхновение, за да я изпълнявате по виртуозния начин, по който го правите?

- Моята съпруга Станислава е ежедневното ми вдъхновение. Човек с много топло сърце и широка душа, тя ме изважда от трудни моменти, дава ми сила да продължавам напред. Благодаря ѝ!

 - Няма как да не ви попитам – как преминахте през тежките близо две години, в които светът просто бе спрял?

-  За всички ни това беше труден и осеян с непознати предизвикателства период. Никога не спрях да вярвам, че благодарение на разума и науката човечеството ще се справи и с тази криза. Развивали сме се благодарение на подобни кризи. Сега това също е факт.

 - А на какво ни научи всичко, което преживяхме?

- Мен лично на това, че има и друго неща в живота освен работа и задължения. Има важни моменти, които изпускаме и такива, които искаме да се повторят отново. Имах точно такава възможност през този период. Да оценя важността на подобни моменти. Не случайно със Станислава сключихме брак точно по време на пандемията.

- Ще ни промени ли наученото и вярвате ли, че през този период сме направили крачка към повече добрина, съпричастност и грижа за Земята?

-  Планетата ни плаче. Аз не съм екстремен в моите възприятия за света, но Земята наистина има нужда от помощ. Тя крещи! Лошото е, че много хора изобщо не им е до това и не осъзнават каква разруха оставят на идните поколения. Силно се надявам да успеем да обърнем нещата в полза на природата и съответно в наша полза.

 - Какво ви предстои оттук-насетне, след като постепенно музикалните сцени по цял свят се отварят?

- Отново тръгвам по света! Има планове за първи турнета с оркестъра на Концертгебау в Амстердам, както и други мои изяви по света. Дано всичко наистина тръгне по вода!