Покрай визитата на Борисов в САЩ отново се претопли стария "деликатес" - военноморска база на НАТО. И липсата на ентусиазъм на премиера отново развихри бурята на възмущение и пропаганда в някои среди. Интересно е да се отбележи, че най-силни в изявленията са хора, които се експонират като проНАТО, представят себе си за експерти и твърдят, че са против фалшивите новини. Интересно е, защото именно тези хора, ако бяха експерти и ако бяха против манипулацията, щяха много добре да знаят как стоят нещата. Хора, които, загърнали се със знамето на НАТО, знаят, че такова искане към България от страна на Алианса НЯМА.

Достъпът до Черно море за кораби на нечерноморски държави се регулира то Конвенцията от Монтрьо, сключена през 1936 година. За да не отегчавам хората с подробности, ще извадя есенцията.

Реалният достъп на морски съдове (кораби, подводници и т.н.) става през проливите - Босфора и Дарданелите, които са контролирани от Турция. Достъпа на военни корабои на нечерноморски държави до Черно море е силно ограничен. В невеоенно време те могатт да пребивават точно 21 дни. Какво означава това? Че ако се направи база на НАТО в Черно море, трябва или

1. основната част от бойните единици да бъдат на черноморски държави,

или

2 другите НАТОвски държави да идват тук, да стоят три седмици и да си ходят.

 

По първата опция:

В Черно море има три държави в НАТО - България, Румъния и Турция. Т.е. сред черноморските държави е втората по численост армия на Алианса. Ако ще правим база на Черно море това означава, че или трябва в тази база (където и да е тя) да има основно турски кораби, или да си купим наши. Аз лично бих предпочел втория вариант. Опасявам се обаче, че на този етап не можем да заделим такъв огромен финансов ресурс. А ако се напънем и/или ако теглим заем за такова нещо, не е ясно кога ще дойдат покупките, а междувременно "артилерията" на хибридната война ще се включи толкова мощно, че в крайна сметка нищо няма да стане. Ако пък останем на първата възможност, това означава, че ще имаме все по-интензивно присъствие на бойници единици от турския флот. Турците са ни съюзници в НАТО, но образователната система вече е възпитала няколко поколения българи в омраза и страх към Турция. Което пък означава още една добра възможност за агресивна информационна диверсия, която ще се опита (и вероятно ще успее) да убеди много хора, че едва ли не "идва новото робство". Допускам, че истерията в такъв един случай би била толкова голяма, че ще постави на преден план искане за напускане на НАТО от страна на България.

Сещате ли се в чия полза е един такъв сценарий? На освободителя (затова и постоянно се говори за робство - за да може постоянно да се говори за освободител и преклонение пред него).

Отделен е въпросът, предвид на заиграванията на Ердоган с Путин, какво развитие на отношенията може да се очаква и каква би била политиката му в един бъдещ момент...

Т.е. първата опция има твърде много подводни камъни, всеки от които може да смени курса на българския кораб към дъното - в обятията на "освободителя".

По втората опция:

Тя до голяма степен е актуална и сега. Постоянно в българската акватория има бойни единици от флотовете на нашите съюзници. Идват тук, стоят три седмици и се връщат (защото така повелява международното право). Държа да отбележа, че интензивното дислоциране на единици от флота на други НАТОвски държави е и заради настроенията, които дългогодишната пропаганда е вкоренила в съзнанието на народа ни. Нашите съюзници правят разходи (които биха могли да спестят, ако оставят Турция да се грижи за сигурността в Черно море) именно защото са наясно с комплексите, настроенията и страховете, както и опасността същите да бъдат използвани за пропаганда от страна на вражески на НАТО кръгове.

Но... какво ще стане, ако направим база на НАТО и очакваме в нея да идват по-интензивно кораби на наши съюзници от нечерноморските държави? Ще се генерират разходи, които преди на 21-дневното ограничение на Конвенцията от Монтрьо, ще са доста сериозни. И тук се поставя въпросът кой ще ги плаща? Ами вероятно ние - които настояваме за една такава база, в която нямаме достатъчно наши кораби. Сещате ли се какъв вой ще се вдигне в медиите, ако внезапно започнем да правим огромни плащания?

Т.е. колкото и добре да звучи, идеята за черноморска база на НАТО, тя реално няма как да се реализира. Не и докато си нямаме наша флота. Затова и (предвид на скромното ни и остаряло морско въоръжение и липсата на възможност за експресно подновяване) намирам настояването на България за демилитаризация на Черно море за идея, която отговаря в пълна степен както на българския национален интерес, така и на този на НАТО.

Другото е "мижи да те лажем" в чужда изгода. Чужда - не на НАТО.

 Разбира се, има и други опции, които представляват комбинация на описаните. Би могло по линия на солидарността нечерноморски държави, които имат многоброен и модерен флот, да предоставят част от неговите единици на България. Т.е. корабите да бъдат български - под български флаг, ама така че да не се натоварва излишно държавния бюджет. Само че, за да се договори такова нещо (за да убедим съюзниците ни да ни предоставят кораби, подводници и т.н., без да "изпразним кесията") трябват не само аргументи, трябва и единство на нацията по този въпрос. А, за съжаление, единство в условията на изключително инфектирана "информационна" среда трудно може да се постигне. 

Дано да успеем ... ще видим. А дотогава, ако си имаме самоуважението, и ако не сме се поробили от ефекта на Дънинг-Крюгер*  (или ако сме се освободили от него), би следвало да не "даваме ухо" на сладникави манипулации.

 * Ефектът на Дънинг-Крюгер е състояние, в което хора с ниски познания и редуцирана способност за анализ, но със силно его (а в случая и с достъп до медиите) вярват, че са много повече от тези, които са чели повече от тях и които могат да мислят. 

 Адв. Станислав Станев е член на Адвокатска колегия - Пловдив и автор на TrafficNews.bg.