Първото заседание на 49-ото Народно събрание бе обявено за 12 април, два дни  преди Великденските празници. С указа си президентът Румен Радев изненада мнозина, които очакваха, че новият парламент ще заседава за първи път след четирите празнични дни.

По Конституция държавният глава има срок от 1 месец да насрочи първото заседание. След изборите Радев заяви, че ще свика депутатите максимално бързо, защото България има нужда от работещ парламент.  Датата  12 април обаче прави почти невъзможно опцията избори 2 в 1 през октомври, ако 49-ият парламент не сформира редовно правителство.

Президентът свиква Народното събрание в сряда

На предишните парламентарни избори Румен Радев изчака 45 дни до връчването на първия мандат, с презумпцията партиите да имат време да говорят за сформирането на кабинет. След заседанието на 21 октомври, когато бе избран Вежди Рашидов за председател, мандатът на ГЕРБ – СДС бе връчен на 5 декември. Месец по-късно и „Продължаваме промяната” върна мандата, а на 16 януари това стори и БСП. Така 48-ото Народно събрание бе разпуснато на 3 февруари.

При заявките на ПП – ДБ, че няма да участват или подкрепят правителство с ГЕРБ, шансовете за сформиране на редовен кабинет драстично намаляват. Съставянето на правителство на една от двете партии без другата, минава със задължителното участие и на ДПС, и на БСП. Предвид факта, че нито една от формациите не би преговаряла с „Възраждане”, а  само с депутатите на ИТН не достигат.

Към днешна дата вероятността за нови избори е много по-голяма, отколкото да се сформира правителство.

Рулетката на мандатите

Основният въпрос е колко време ще забави първия мандат президентът. Със сигурност има фокус, върху който депутатите да заседават поне с месец напред. Това е държавният бюджет, който така и не бе приет в 48-ото Народно събрание. Въпреки че трябва редът да е обратен – т.е. да се направят опити да се сформира мнозинство и то да предложи свои политики, посредством бюджета, твърде вероятно е да се приеме финансовата рамка на служебния кабинет с леки размествания.

Мотивът е, че държавата не може да стои без бюджет, като няма партия, която да се противопостави на това. Това е и чудесен вариант за държавния глава и служебното правителство, защото в по-голямата си част бюджетът ще бъде  техен при хоризонт, при който ще  продължат да управляват.

Дори до края на месец май парламентът да има основен фокус бюджета, то първият мандат може да бъде връчен не по-късно от началото на юни. Оттам законовият срок е, че първите две формации, трябва да го държат максимум по седмица, а паузите между мандатите зависят от президента. Така цялата рулетка не може да продължи повече от два месеца – до края на юли. С други думи – дори най-забавените срокове при връчването на мандатите – животът на този парламент без кабинет, не може да е по-дълъг от края на юли. Това означава, че президентът ще има срок до два месеца да насрочи новите предсрочни избори за Народно събрание - най- рано през юли и най-късно в края на септември.

Единственото неизвестно при този сценарий е мандатът в третата партия.  Тя няма определен срок, при който да го държи. Ако той отиде в някоя от партиите, които предпочитат избори 2 в 1, дори и да има нежелание от страна на държавния глава, то сметките му може да се провалят.  

Защо обаче Румен Радев не иска избори 2 в 1?

С приключването на изборната нощ на 2 април редица ангажирани с изборния процес предупредиха за истински хаос, ако наесен има избори 2 в 1. Още повече, че не е изключено да бъдат и 3 в 1, ако бъде насрочен референдум на „Възраждане” за еврото. Освен проблемите с протоколите и отчитането на гласовете, под въпрос стоят и как ще  функционират и РИК и ОИК, които са два независими органи, но често с идентичен състав.

Това обаче би бил лайт мотивът на Румен Радев да не насрочи местни и парламентарни избори в едно. Все повече се говори, че държавният глава се е прицелил в местната власт. На практика в него е концентрирана цялата изпълнителна власт в държавата, без последното парче – кметовете.

През последните 5 години постоянно излизат слухове, че Радев ще прави собствен политически проект, като всеки път той и неговите приближени категорично го отричат. Из политическите централи обаче върви сериозна мълва, че този път президентът е избрал друга стратегия – да влезе в националната политика през местната власт.

Това може да се случи, като издигне кметове през инициативни комитети в големите градове, които недвусмислено да показват, че това са негови кандидатури. За Пловдив най-сериозното име, което се спряга е вътрешният министър Иван Демерджиев.  Пловдивчанинът показва, че в изпълнителната власт му е удобно, а кметското място със сигурност е нещо, което не би отказал, ако може да го спечели.

Предвид вътрешнопартийните войни под тепетата и липсата на изразени фаворити за кметския стол, то шансът човек на Радев да седне на него изглежда най-голям, в сравнение с другите градове.

Именно това е една от водещите причини президентът да не иска избори 2 в 1. Ако парламентарният и местният вот съвпаднат, то поведението на избирателите е силно свързано с гласуването на национално ниво.

За последно кметските избори са били  2:1 през 2011 година, когато бяха заедно с президентските. Тогава вълната ГЕРБ и кандидатурата на Росен Плевнелиев успяха да извоюват стотици кметски столове на формацията на Бойко Борисов.  

Това е до болка познато и на дясната ръка на президента Николай Копринков. Последният през 2011 година спечели на косъм кметските избори в село Труд, а неговият съпартиец и сочен за фаворит за община „Марица” – дългогодишният кмет  Запрян Дачев, бе разгромен от Димитър Иванов от коалиция ГЕРБ – Обединени земеделци.  Четири години по-късно пък самият Копринков дори не успя да стигне до балотаж в община „Марица” срещу Иванов.

Всичко това говори, че Румен Радев се надява на две неща от 49-ото Народно събрание – да гласуват бюджета и възможно по-бързо да не се разберат за редовно правителство, а на есен да очакваме два вота през месец.

 

Калоян Методиев: Кметът на Пловдив е структура, създадена от Радев в ГЕРБ