Възможно ли е една формация в Общинския съвет да е хем в управлението, хем в опозиция? Възможно ли е една политическа група да е наполовина сред подкрепящите мнозинството, а другата част крайна опозиция? Колкото и да странно да изглеждат тези въпроси, отговорите им са положителни, що се касае до управлението на Пловдив.

За първи път от години представителството в Общинския съвет е толкова шарено и клатушкащо се, че дори за самите местни парламентьори е трудно да определят кои формации в кой от двата спектъра се намират.

Пловдивският общински съвет се състои от 51 старейшини, които взимат съдбоносните решения за развитието на града. Без тяхно съгласие и гласуване, кметът буквално не може да изхарчи една стотинка, както и да се разпорежда с общинско имущество. Именно ОбС е органът, който стои най-високо в йерархията на местните органи на самоуправление.  Местният парламент обаче почти винаги остава в сянката на изпълнителната власт в лицето на кмета и неговия екип.

На последния вот през 2015 година пловдивчани решиха да попълнят местният парламент със следните формации и съветници – ГЕРБ  - 18; Патриотичен фронт – 9;  Съюз за Пловдив - 6; Местна коалиция „Здравко Димитров - да решаваме заедно” – 6 ; БСП - 5;, Кауза Пловдив - 4; ЗС „Александър Стамболийски” - 4.

За да има кметът подкрепата, за да реализира своята политика, му е нужно постоянно присъствие и подкрепа от 26 гласа. В много случаи обаче съветниците зад него трябва да са 34, тъй като важни решения изискват 2/3 от гласовете.

Този мандат стартира с огромна подкрепа за администрацията с гласовете на ГЕРБ, реформаторите и съветниците на Здравко Димитров, земеделците, Кауза Пловдив и дори Съюз за Пловдив, въпреки саботажа на Дани Каназирева за шеф на ОбС.

Какво се случва почти 3 години по-късно?

Първият разпад на група в ОбС беше тази на Местна коалиция „Здравко Димитров - да решаваме заедно”. Там реформаторите се отделиха в отделна група, а доверените хора на Здравко Димитров останаха нечленуващи в група. След това обаче последва и известен разпад на самите рефорамтори. ДСБ имаха двама съветници в лицето на Пепа Деведжиева и Божидар Здравков. Формацията изключи Деведижиева, която в момента е част от управляващото мнозинство, а единственият „десен” опозиционер е Здравков.

Безспорно с най-много лупинги се отличава формацията „Съюз за Пловдив” на Дани Каназирева. През първите две години от мандата, формацията подкрепяше чинно всяко решение на кмета и администрацията, като показваше спорадично инакомислие по някои спорни теми. Съюз за Пловдив имаше и трима зам.-кметове в районните администрации, по силата на коалиционното споразумение с ГЕРБ. Единият от тях бе освободен от кмета на „Източен” Николай Чунчуков.  Колкото повече обаче наближават изборите, толкова повече Съюз за Пловдив се метаморфозира от управляваща в опозиционна партия. Нещо повече Дани Каназирева постоянно акцентира ,че те са от малцината, които задават неудобните въпроси. Със сигурност до изборите формацията ще се радикализира още повече, а вероятно ще изкара и своите кадри от управлението. Поведението на Каназирева й спечели и прякор в ОбС. Един от съветниците на ГЕРБ я нарече „пловдивския Радан Кънев”, тъй като постоянно се клатушка между управлението и опозицията.

Не по-малко странни са и нещата с групата на Патриотичния фронт. Там двете формации ВМРО и НФСБ се държат по диаметрално различен начин. Докато хората на Валери Симеонов от първия ден са в крайна опозиция и не пропускат шанс да критикуват кмета, от ВМРО са с доста по-умерена позиция.  Техни решения често се подкрепят от управляващото мнозинство, а кметът на район „Южен” Борислав Инчев може да разчита на благоразположението на Иван Тотев. Още в началото градоначалникът непряко бе заявил, че  бюджетът на район „Южен” ще зависи от гласуването на „войводите” в местния парламент. На практика нито един районен кмет не може да реализира своята програма, ако няма благоразположението на ОбС и кметът. Цената, която ВМРО трябва да плати, за да има успешен управленски мандат Борислав Инчев, е включване в мнозинството на града.  

Въпреки различното поведение на НФСБ и ВМРО в местния парламент, дете формации са една група. Според коалиционните партньори няма разногласие, а сблъсък на силни характери. От гласуването обаче се виждат, че нещата не стоят точно така.

Така единствената, класическа и старомодна опозиционна група в ОбС е Българската социалистическа партия. Петимата съветници имат спорадични прояви в Общинския съвет, а и заради маломерния им състав, техните действия могат да се определят като „будната съвест” на опозиционерите в града.

Интересен факт е, че броят на общинските съветници на 400-хиляден Пловдив е точно колкото на 8-милионния Ню Йорк – 51 . В Лондон градските съветници са 14! Българското законодателство обаче е решило, че местните парламенти трябва да бъдат плуралистични и е дадено огромно представителство на гражданите в общинските съвети. Надали обаче масата от пловдивчани знаят кои ги представляват и още повече какво правят те там…Това е и една от основните причини за неясните връзки между отделните групи и съветници, които днес са на едната страна, а утре на другата.

В сегашния си формат и разпределение, възможността на опозицията да блокира на решение на кмета е нулева. Практиката  през последните три години показа, че единствено по решение на кмета едно предложение може да бъде изтеглено. В този смисъл ясна и работеща опозиция на кмета на Пловдив може да чакаме най-рано другия мандат.