„Трябва да свикнем да живеем с вируса, животът не може да спре, трябва да намерим баланса между здраве и икономика”. Тази фраза обиколи устите на всички български управленци и експерти през последната година. Въпреки хвалбите, че сме страната с най-балансирани мерки без тежки локдауни, как бизнесът е оставен да работи и прочие и прочие, двойният аршин се набива все повече на очи.

Истината е, че българинът не е спрял контактите си, не е спрял да се всели, не е спрял да ходи по различен вид събития от древни традиции до концерти и театрални постановки. Въпреки това има една сфера на живота ни, която е натикана в ъгъла и се сочи с пръст като универсалното зло. Там според нашите здравни власти обезателно ще се заразите. За всички е ясно, че става дума за ресторанти, барове и молове.  Вече втори месец гледаме как 30 000 обекта в страната, в които работят стотици хиляди българи и изхранват своите семейства, постоянно биват слагани най-отзад на опашката, а никой от властимащите не смее да ги изкара от зоната на здрача.  

Докато заведенията се дебнат от полицията дали няма да нарушат забраната и да отворят скришом, същите тези  униформени пазят събития със стотици участници. Хвърлянето на кръста в реките, калоферското хоро,  фестивалът „Сурва”, концерт на Хуан Диего Флорес и още десетки регламентирани събития са пълни с публика. На тях хората се наливат с алкохол, забавляват се, танцуват…

Полулегално работят и ресторантите на хотелите, при „ограничения”, които никой не спазва. Замаскирани като посетители на хотела, клиенти на заведенията се забавляват по цяла нощ, като капацитетите на ресторантите далеч надхвърлят квотата от 50%.  

Къщите за гости, вили и всякакви отдалечени места от големите градове също работят на пълни обороти. Там всеки уикенд има шумни празненства, но досега наяве не е излязло нито едно нарушение! Защото хората са стриктни и спазват ограниченията, или просто никой не ги проверява? Въпросът е повече е реторичен.

Така стигаме до хилядите собственици на ресторанти и заведения в страната, които втори месец не знаят дали утре ще могат да отворят бизнесите, или фалитът ще ги застигне.

Вече станахме свидетели как ресторантьорите в Италия въстанаха. Те отвориха врати и приеха клиенти, въпреки забраните от правителството. Това беше акт на гражданско неподчинение, с което те показаха, че правителството трябва да спре с двойните стандарти. Важно уточнение е, че в Италия собствениците на заведения взимат компенсации всеки месец на база приходите им, а не просто част от заплатата на служителите им.

Италия започна гражданско неподчинение! Ресторантите отвориха въпреки забранитеХората празнуват, танцуват и вдигат наздравици и сами качват видеата в социалната мрежа

Взимането на производни мерки оттук и оттам в Европа и прилагането им в България води до този парадокс, който все повече дразни целият бранш на ресторантьорите. Няма страна в Европа, където заведенията да са затворени , а в същото време да се разрешава концерт с 1000 зрители, както бе с перуанският изпълнител в НДК. 

Днес трима министри взеха становище по казуса със заведенията и тримата дадоха различните си мнения. Здравният министър проф. Костадин Ангелов за пореден път размаха с пръст на ресторантьорите, затвърждавайки тезата за „универсалното зло” и посочи, че образованието и спорта са приоритет.  Безспорно това трябва да е така и то не само по време на пандемията. Въпросът е обаче на базата на какъв точно опит или анализ той смята, че отварянето на школата и стадионите е по-безопасно от ресторантите и заведенията?

Ходът на пандемията у нас показа няколко неща и нито едно от тях не бе в полза на тезата на здравния министър за заведенията.  От май до октомври, когато заведенията работиха, нямаше бум на заразени,  а тогава обаче учениците бяха по домовете си. Втората вълна започна 3 седмици след първия присъствен учебен ден, като тогава всички експерти посочиха, че заразата се е разпространила заради смесването на много потоци в класните стаи на гимназистите.

В Германия затвориха заведенията, но училищата останаха отворени, а резултатът – абсолютни рекорди по заразени в цялата страна, след което се мина на онлайн обучение.  Все още и никой няма отговор с какво е по-различна ситуацията от ресторант в хотел на 50% капацитет и ресторант извън хотел на 50% от капацитета си. Все още няма и отговор с какво е по-различна ситуацията от струпани хора пред сцена на фестивала „Сурва” и маса в ресторант с 6 души от едно семейство на нея. Все още няма и отговор защо заведенията са универсалното зло и те показват „загрижеността” на здравните власти.

Българската действителност показва, че винаги трябва да има някой виновен, но набедените хора за това също имат семейства, имат разходи, които си вървят и притежават правото си да вадят парите си с честен труд.  

Италианският сценарий с ресторантите не е далеч и у нас, въпросът е трябва ли да се стига дотам, за да се види, че не могат да ги правят безкрайно на балъци?  

Ресторантьори питат: Национален протест или бунт като в Италия, ако мерките бъдат удължени?Какви действия да бъдат предприети, ако обектите останат затворени?