За първи път от близо три десетилетия Световната търговска организация (СТО) не успя да удължи мораториума върху облагането на електронната търговия. Това историческо решение може да сложи край на безмитния интернет и да позволи на държавите по света да налагат мита върху трансграничните цифрови услуги и технологичните гиганти.

Един от дългогодишните стълбове на световната икономика падна почти незабелязано по време на 14-ата министерска конференция на СТО в Камерун. Държавите членки не постигнаха консенсус за запазване на споразумението от май 1998 г., което категорично забраняваше налагането на тарифи върху доставката на стоки и услуги по електронен път.

Изтичането на този мораториум дава зелена светлина на правителствата да проучат възможностите за генериране на приходи от дигиталните транзакции. Залозите на тази сцена са огромни – през 2024 г. износът на дигитално предоставяни услуги е оценен на близо 5 трилиона долара, което представлява над половината от общия световен износ на услуги.

Въздействието върху националните бюджети обаче остава обект на дебат. Според оценки на изследователи от ООН, заради липсата на мита развиващите се страни досега са се лишили от около 10 милиарда долара потенциални приходи. От друга страна, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) контрира, че реалните постъпления биха били далеч по-скромни – едва около 0,1% от текущите държавни приходи, особено ако се вземат предвид вече съществуващите данъци върху добавената стойност. Едно от основните препятствия пред новите налози е липсата на единна дефиниция какво точно представляват "трансграничните цифрови услуги" (като софтуер, филми или алгоритми).

Двата катализатора на промяната

Експертите очертават два основни мотива зад отказа от мораториума. На първо място, държавите търсят начин да си осигурят дял от огромните печалби, генерирани от големите технологични компании (Big Tech).

На второ място, светът търси геополитически лостове за противодействие на търговската политика на САЩ и президента Доналд Тръмп. Възможността за облагане на дигиталните услуги се разглежда като оръжие, чрез което може да се окаже натиск върху американските компании, които Белият дом се опитва да защити.

Бразилия, която оглави съпротивата срещу САЩ по този въпрос, аргументира позицията си и с неясното бъдеще на технологиите. Според бразилските представители, ако изкуственият интелект трансформира изцяло цели индустрии в следващите пет години, правителствата трябва да имат суверенното право да облагат чуждестранните алгоритми. Те изразиха и недоволство от отказа на Вашингтон да преговаря по други ключови теми, като селскостопанските субсидии.

До момента Европейският съюз запазва консервативна позиция и остава на страната на САЩ, но анализаторите прогнозират, че Брюксел скоро може да използва този нов инструмент, за да обложи американските технологични гиганти.

Ако интернет пространството спре да бъде зона без мита, това ще бъде ясен знак, че останалият свят е решил да не позволява на САЩ да управлява глобалната си дигитална империя вечно.