Има служебни премиери, които идват, за да пазят държавата от сътресения. И има служебни премиери, които в последните дни на мандата си очевидно предпочитат да оставят след себе си шум, конфронтация и политически театър.

Днешното решение на Андрей Гюров за изваждане на 1,4 млрд. евро от Българската банка за развитие изглежда точно така: не като стратегически управленски ход, а като демонстрация, изговорена с езика на кандидат в кампания, а не на временно назначен министър-председател. Самият Гюров обяви, че парите „прашасват“ в „банката-касичка на модела Борисов–Пеевски“ и обеща да ги „върне на данъкоплатците“.

На думи това звучи гръмко, но на практика обаче може да се окаже поредното решение, което произвежда силен политически ефект и тежки реални щети. Защото ББР отговори пределно ясно: евентуална процедура по намаляване на капитала ще отнеме месеци, ще изисква съгласие от всички кредитори на банката, сред които Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие на Съвета на Европа и KfW, а през този период средствата няма да могат да се използват нито от ББР, нито от правителството. Това не е „освобождаване“ на ресурс. Това е риск от административно замразяване на ресурс за месеци напред.

Друг е въпросът е дали и тези 1,4 млрд. евро няма да отидат за заплати в публичния сектор или отворени бюджетни дупки, а не за общините и реалния бизнес. Какъвто и да бе мотивът – то това решение трябваше да се вземе от новата редовна власт в лицето на Румен Радев, които да носят отговорността за това действие.

И тук лъсва същинският проблем с политическата режисура на Гюров. Докато той говори за касички, олигарси и данъкоплатци, собствената държавна банка предупреждава, че точно неговото решение може да ограничи разплащанията по инвестиционната програма на общините, да свие възможностите за антикризисни мерки и да постави под риск текущи и бъдещи международни програми. Сред изрично посочените опасности са 246,6 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост за обновяване на жилищни сгради, както и бъдещо финансиране по директни програми на Европейската комисия, включително инструмент за бизнеса до 1,2 млрд. евро в партньорство с търговски банки. Ако това е „грижа за реалната икономика“, тя е доста особена — първо блокираш механизма, после обясняваш, че го правиш в името на хората.

Още по-неудобен за Гюров е един друг факт: според позицията на ББР служебното правителство до момента не е възложило със свой акт нито една държавна програма или проект за изпълнение от банката. Тоест кабинетът първо не е използвал инструмента, с който разполага, а после излиза да обяснява, че инструментът бил безполезен. Това вече не е просто лоша комуникация, а управленска нелогичност, която с основание буди въпроси дали целта е била да се реши проблем, или да се произведе политически сюжет в последния момент.

Всъщност най-тревожното в случая е друго: Гюров все по-видимо говори не като равно отдалечен служебен премиер, а като човек, който вече пробва ролята на политически лидер. Това впечатление се засили и от днешното му видео за Борислав Сарафов. Изключвайки изключително нескопосаното му четене от атуокюто, където не само запецваше, а и се държеше като неподготвен студент на устен изпит, в него той  говори за „нови и стари политици“, за „кафяви медии“, за „шпицкоманди“, за „мрежи от зависимости“ и за бързо „прегрупиране“, когато „някой се обади“. Това не е езикът на сдържан временен кабинет, чиято основна задача е да осигури нормален преход. Това е тонът на човек, който очевидно иска да бъде чут политически. Изводът, че Гюров се позиционира отвъд рамката на служебната си роля, е оценка, но тя стъпва на публичното му поведение от днешния ден.

Може ли служебен премиер, който трябва да държи институционална дистанция, да използва последните си дни във властта за решения с огромен финансов залог и за реторика, която звучи като старт на личен политически проект? Може би формално — да. Но това не го прави нито разумно, нито отговорно. Защото ако от този ход последват месеци блокаж, забавени плащания, свити възможности пред общините, допълнително напрежение за бизнеса и риск за европейски средства, цената няма да я плати Гюров. Ще я платят всички останали.

Днешният ход на Андрей Гюров беше представен като удар срещу задкулисието. Много по-вероятно е обаче да се окаже удар срещу предвидимостта. А когато служебната власт започне да прилича повече на предизборен щаб, отколкото на временен гарант за стабилност, проблемът вече не е само в едни 1,4 млрд. евро. Проблемът е, че държавата започва да се управлява през ефекта от фразата, а не през последиците от решението. Ефектът на фразата пък може да е това, което трябва на Гюров за политическо бъдеще – или като кандидат-президент, а може би и нов политически проект